Определение №932 от 41260 по търг. дело №291/291 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 932
София,17.12.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 291/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. К. от [населено място] срещу решение № 211 от 14.10.2011 г., постановено по в. т. д. № 47/2011 г. на Варненски апелативен съд. Касационната жалба е насочена срещу частта от решението, с която е потвърдено решение № 566 от 25.11.2010 г. по т. д. № 944/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решения, взети от общото събрание на дружеството на 11.06.2010 г., по т.1, т.2, т.3 и т.5 от съставения на събранието протокол, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част като се излагат доводи за неговата неправилност поради необоснованост на изводите за отсъствие на нарушения на дружествения договор и на закона при вземане на оспорените по реда на чл.74 ТЗ решения и противоречие с материалния и процесуалния закон – чл.123 ТЗ, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, при произнасянето по основателността на предявените искове.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба и искането на касатора – ищец за допускане на касационно обжалване. Недопустимостта на жалбата е обоснована с доводи за липса на правен интерес от воденето на исковете по чл.74 ТЗ и от обжалването на въззивното решение, предвид настъпилото в хода на делото прекратяване на участието на касатора като съдружник вследствие връчено на 19.10.2011 г. изявление по чл.517, ал.3 ГПК.
Подадена е касационна жалба и от ответника [фирма], наименована „насрещна касационна жалба”, срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първата инстанция в частта за отмяна на основание чл.74 ТЗ на взетото от общото събрание на 11.06.2010 г. решение по т.4 от протокола на събранието за извършване на допълнителни парични вноски от съдружниците. В жалбата са развити касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението в обжалваната част. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
По касационната жалба на ищеца Л. И. К. :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на жалбата поради настъпилото след постановяване на въззивното решение прекратяване на участието на ищеца като съдружник в [фирма]. От значение за активната процесуалноправна легитимация на ищеца – касатор в производството по чл.74 ТЗ е качеството му на съдружник към датата на провеждане на общото събрание, на което са взети оспорените с конститутивния иск по чл.74 ТЗ дружествени решения. Последващото спрямо датата на събранието – 11.06.2010 г., изгубване на качеството съдружник не изключва нито правото на иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, нито правото на жалба срещу неизгодните за съдружника съдебни решения, с които искът е отхвърлен. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, формирана с постановеното при действието на чл.290 ГПК решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на І т. о.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на Л. К. срещу [фирма] за отмяна на взетите от общото събрание на 11.06.2010 г. решения по т.1 /приемане на годишен финансов отчет за 2009 г./, т.2 /отнасяне на финансовия резултат на дружеството като непокрита загуба за минали години/, т.3 /избор на нов управител/ и т.5 /отлагане вземането на решение относно начина на намаляване и увеличаване на капитала за друга дата/, Варненски апелативен съд е приел, че не са осъществени твърдените от ищеца нарушения на закона и на дружествения договор, на които са основани исковете по чл.74 ТЗ. След преценка на доказателствата по делото е направен извод, че не е нарушено правото на ищеца на информация по чл.123 ТЗ, тъй като на същия е осигурен достъп до всички материални, свързани с дневния ред на събранието, и за да му бъде предоставена пълна възможност за запознаване със съдържането им, събранието е отлагано неколкократно. Въззивният съд е изложил съображения, че за разлика от уредбата на правата на акционерите в АД, разпоредбата на чл.123 ТЗ не създава задължение за дружеството с ограничена отговорност да предоставя на съдружника копия от материалите за събранието и да изготвя проекто – решения по дневния ред, а само гарантира правото на съдружника да се осведомява за дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството. По отношение на останалите поддържани във въззивната жалба на ищеца нарушения е преценено, че решенията по т.2 и т.5 са включени в предварително обявения дневен ред и при гласуването им не е допуснато отклонение от въпросите на дневния ред, а решението по т.3 е взето при спазване на предвидените в дружествения договор и в закона кворум и мнозинство. В подкрепа на изводите си за неоснователност на исковете решаващият състав на Варненски апелативен съд е препратил и към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, е дали при поискване от съдружник на копия от счетоводни документи /годишен финансов отчет, ведно с приложенията му/, дружеството следва да предостави на съдружника поисканите копия, съгласно чл.123 ТЗ. С оглед решаващите мотиви на въззивния съд въпросът е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но не отговаря на допълнителното изискване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с обжалваното решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато касационното му разглеждане ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, за осъвременяване на практиката или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви законови разпоредби. Разпоредбата на чл.123 ТЗ е достатъчно ясна в частта, уреждаща правото на съдружника в О. да бъде осведомяван за дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството. По приложението й съществува постоянна практика на ВКС – напр. решение № 286/28.02.2002 г. по гр. д. № 1096/2001 г., която е в смисъла, в който се е произнесъл и въззивният съд, а именно – че правото на съдружника по чл.123 ТЗ включва в съдържанието си правото на достъп до дружествените книжа, съхранявани в офиса на дружеството, и на информация по въпросите, свързани с дейността на дружеството; от чл.123 ТЗ произтича задължение за дружеството да предостави на съдружника достъп до документацията си, но не и задължение за предаване на оригинали или копия от самата документация. При тези обстоятелства не може да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по посочения правен въпрос.
Вторият въпрос в изложението – може ли при дневен ред, включващ две части /избор на управител и приемане на нов дружествен договор/ общото събрание на съдружниците да приеме решение само по едната точка, заобикаляйки закона, че дружествен договор се изменя само с единодушие, е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е приел, че при провеждане на събранието и приемане на решенията не е допуснато отклонение от предварително обявения дневен ред. Дали този извод е обоснован, е от значение за правилността на решението, която не може да бъде преценявана в стадия по допускане на касационното обжалване, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
От значение за правилността на въззивното решение, а не за достъпа до касационно обжалване, са и останалите доводи в изложението, които касаторът е квалифицирал погрешно като „процесуалноправни въпроси” – за неправилното разпределяне на доказателствената тежест относно „неверността на констатацията, че дружеството е на загуба от 30 000 лв.” и за неизлагането на мотиви във връзка с твърденията, че приетият годишен финансов отчет е неверен, че не е предоставено копие на съдружника от отчета и че в отклонение от обявения дневен ред общото събрание не е взело решение за изменение на дружествения договор. Въззивният съд е изложил мотиви по всяко от посочените твърдения и наред с това е препратил към мотивите на първата инстанция съобразно правомощията си по чл.272 ГПК, след като е възприел дадените в тях разрешения. Несъгласието на касатора със съдържанието на мотивите е правно ирелевантно за достъпа до касация, а евентуалните грешки на съда при формиране на изводите в мотивите не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения решението по в. т. д. № 47/2011 г. на Варненски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
По жалбата на ответника [фирма] :
Жалбата е процесуално недопустима.
Макар да е наименована „насрещна”, жалбата не носи белезите на насрещна касационна жалба по смисъла на чл.284, ал.2 ГПК, а има характер на касационна жалба по смисъла на чл.283 във вр. с чл.284 ГПК. Този извод произтича от обстоятелството, че предмет на обжалване с жалбата е самостоятелна част от въззивното решение, с която е уважен иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 11.06.2010 г., несвързано с останалите решения на събранието, оспорени по реда на чл.74 ТЗ. Въззивното решение е връчено на дружеството – жалбоподател на 19.10.2011 г., докато жалбата е подадена на 16.01.2012 г. – значително време след изтичане на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен едномесечен срок за касационно обжалване. Пропускането на срока за обжалване обуславя недопустимост на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение № 211 от 14.10.2011 г. по в. т. д. № 47/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение № 566 от 25.11.2010 г. по т. д. № 944/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените от Л. И. К. против [фирма] искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на взетите от общото събрание на съдружниците в [фирма] решения от 11.06.2010 г., обективирани в т.1, т.2, т.3 и т.5 от протокола на събранието.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу частта от решението по в. т. д. № 47/2011 г. на Варненски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 566 от 25.11.2010 г. по т. д. № 944/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която на основание чл.74 ТЗ е отменено решението по т.4 от протокола на общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 11.06.2010 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма]. В останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар