Определение №937 от 15.12.2014 по ч.пр. дело №4035/4035 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 937

гр. София 15.12.2014 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4035 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ответницата В. Д. Ц., чрез адв. Ц. С. против определение № 292/15.05.2014 г., постановено по ч.гр.дело № 276/2014 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Врачанския районен съд,постановено по на 03.04.2014 г. по гр.дело № 4638/2013 г., с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на определението и връщане делото на Районен съд [населено място] за продължаване на процесуалните действия по предявените искове.
В изложението към частната жалба е поставен процесуално правният въпрос – местно компетентен ли е Районен съд [населено място] да разгледа предявения иск за развод по чл.51 СК с оглед факта на постоянно местоживеене на децата, родени от брака в различни държави членки на ЕС, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото
Ответникът по частната жалба Н. П. Ц. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че ответникът по жалбата Н. П. Ц. е подал искова молба пред Врачанския районен съд с искане за прекратяване на брака с жалбоподателката-ответник с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на ответницата и е поискано да се предостави на ищеца упражняването на родителските права върху родените от брака деца, съответно и се осъди ответницата да заплаща месечна издръжка за тях.
Прието е, че с отговора по исковата молба ответницата-сега жалбоподател е изразила становище, че брака между нея и ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен, че вина имат и двамата съпрузи и е поискала упражняването на родителските права над родените от брака ненавършили пълнолетие деца да бъде предоставено на нея.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е дал указания на ищеца да осигури явяването на ненавършилите пълнолетие деца – П. Н. Ц. и Д. Н. Ц. за изслушване в съдебно заседание на осн.чл.15,ал.1 ЗЗД и е указано на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] да изготви и представи доклад или да излъчи представител, който да изрази становище, съответно да осигури социален работник, който да присъства при изслушване на децата. Ищецът е отказал да осигури присъствието на децата в съдебно заседание, обосновавайки се с обстоятелството, че майката няма да даде съгласие след това децата да напуснат страната и да се завърнат в Гърция, където пребивават. Социален доклад не е изготвен и представен, поради липса на сведения и наблюдения от страна на социалния работник над децата.
Врачанският окръжен съд е възприел изводите на първинстанционния съд, според които не е налице едно от условията за международна компетентност на българския съд, сезиран с бракоразводно дело да се произнесе по въпросите за родителската отговорност, че приетата от двамата съпрузи компетентност на българския съд не е във висш интерес на децата от брака.
Прието е, че съгласно чл.3,пар.I,Б от Регламент 2201/2003 г. обща компетентност по делото за развод и унищожаване на брака притежават съдилищата на държавата членка на ЕС, чиито граждани са двамата съпрузи. Според съда в случая ищецът, ответницата и родените от брака деца са граждани на РБългария и че ненавършилите пълнолетие деца имат местопребиваване в Р..
Прието е, че съгласно разпоредбите на чл.322,ал.1 ГПК в брачния процес съдът е длъжен да се произнесе и по исковете за упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Според съда по тези искове не е компетентен българският съд да се произнесе възоснова разпоредбите на Регламента. Посочил е, че в интерес на двете деца е делото да се разгледа от съда по обичайното им местопребиваване, че изслушването на децата, които са на 10 и 12 години е задължително според българското законодателство и съдът е в невъзможност да ги изслуша, поради отказа на родителите да осигурят присъствието им в съдебно заседание. Прието е, че следва да има данни и от изготвен социален доклад от социалните служби за условията за отглеждане и обучение на децата, което е невъзможно, поради местопребиваване на децата и родителите в чужбина. При тези съображения съдът е потвърдил определението на Врачанския районен съд, с което производството по делото е прекратено.
По правния въпрос:
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като по същият е установена трайна практика на ВКС в противоречие, с която е разрешен. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
С определение № 715/20.12.201 г. по ч.гр.дело № 645/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК е застъпено становището, че при наличие на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга държава-членка компетентен да разгледа делото е и съдът на отечествената им държава-членка.
С определение № 38/25.01.2011 г. по ч.гр.дело № 647/2010 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК е възприето становището, че съгласно чл.3 от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета компетентни да разглеждат дела за развод са седем вида съдилища в държавата членка, включително и съд в държава-членка, чиито граждани са двамата съпрузи. Според съдебния състав независимо, че компетентността е посочена алтернативно и между отделните видове не съществува йерархия, ако са изпълнени условията на която и да е от хипотезите на чл.3 от Регламента сезираният съд – този, пред който е заведено делото за развод не може да откаже разглеждането на спора. Относно предявените искове, касаещи родителската отговорност по смисъла на чл.2,т.7 от Регламента в случаите, когато е предявен иск за развод установеното правило за наличие на връзка между обичайното местопребиваване на детето и държавата-членка, където ще се разглежда спора не намира приоритет. Прието е, че в този случай компетентният съд отново се определя по правилата на чл.3 от Регламента по „силата на привличането”, тъй като иска за развод обуславя решаването на въпроса за родителската отговорност – чл.12,т.1,б”а” от Регламента.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема посочената практика на ВКС.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че постановеното определение на въззивния съд е неправилно.
Пред Врачанския районен съд е предявен иск от Н. П. Ц.-ответник по частната жалба с пр.осн.чл.49 СК за прекратяване на брака с жалбоподателката В. Д. Ц., както и произнасяне на съда относно предоставяне родителските права по отношение на родените от брака три деца – Т. Н. Ц. – [дата на раждане] , П. Н. Ц., [дата на раждане] и Д. Н. Ц., [дата на раждане] , за определяне на издръжка за всяко от децата, за ползване на семейното жилище и за фамилото име на ответницата. След предявяване на иска на 24.11.2013 г. Т. Н. Ц. е навършила пълнолетие.
Ответницата В. Ц. – сега жалбоподател с писмения отговор по исковата молба е предявила иск за упражняване на родителските права над родените от брака ненавършили пълнолетие деца да бъде предоставено на нея, като е изразила становище, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
Безспорно установено е по делото, че ищецът, ответницата и родените от брака деца са български граждани. Установено е също, че ищецът и родените от брака деца са с постоянно местопребиваване в Р., а ответницата е с постоянно местопребиваване в И..
При тези данни неправилен е извода на въззивния съд, че по исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката българският съд не е компетентен да се произнесе по силата на Регламент № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Неправилно е прието, че в интерес на двете малолетни деца е делото да се разгледа от съда по обичайното им местопребиваване, че изслушването им, тъй като са на 10 и 12 години е задължително според българското законодателство, а съдът е в невъзможност да ги изслуша поради отказа на родителите да осигурят присъствието им в съдебно заседание. Неправилен е и извода на първоинстанционния съд, към който въззивният съд на осн.чл.272 ГПК е препратил, че в случая не е налице една от предпоставките, предвидени в чл.12,ал.1 от Регламент № 2201/2003 г., за да е компетентен българският съд да разгледа въпросите, отнасящи се за родителската отговорност, а именно не е във висш интерес на ненавършилите пълнолетие деца, поради невъзможност на същия съд да ги изслуша, съответно да разполага с данни от социалните служби за условията и капацитета на родителите.
Съгласно чл. 3 от Регламент № 2201/27.11.2003 г. компетентни да разглеждат дела за развод са седем вида съдилища в държава-членка, включително и съд на държава-членка, чиито граждани са двамата съпрузи. Компетентността е посочена алтернативно и между отделните видове не съществува задължителна поредност. При наличие на предпоставките на която и да е от хипотезите на чл.3 от Регламента съдът, пред който е заведено делото за развод не може да откаже разглеждането на спора.
Както се посочи от приложените по делото писмени доказателства, а и безспорно установено е между страните, че ищецът, ответницата и родените от брака деца са български граждани. Компетентен да разгледа спора е Врачанският районен съд, пред който е заведено делото за развод. След като в чл.3 от Регламент № 2201/2003 г. алтернативно са предоставени възможности ищецът има право да избере къде да предяви иска и сезираният от него съд – в случая Врачанския районен съд при наличие на предвидените в Регламента условия не може да откаже произнасяне.
Относно предявените искове за родителска отговорност, така както е дадено легално определение в чл.2,т.7 от Регламента при предявен иск за развод правилото за наличие на връзка между обичайното местопребиваване на детето и държавата-членка, където ще се разглежда спора не се прилага с приоритет. В тези случаи компетентният съд се определя по правилата на чл.3 от Регламента по „силата на привличането”, тъй като искът за развод обуславя решаването на въпроса за родителската отговорност – чл.12,т.1,б.”а” от Регламента. Освен това съдът взема предвид обстоятелството, че в настоящият случай компетентността на българския съд – на Врачанския районен съд е изрично приета от съпрузите към момента на сезиране на този съд, не са налице данни някой от съпрузите да е лишен от родителски права и е във висш интерес на децата именно посоченият съд да разгледа предявените искове, както за развод, така и относно родителската отговорност. Следователно на основание чл.12, т.1 от Регламент № 2201/2003 г. Врачанският районен съд е компетентен да се произнесе по предявения иск за развод, както и по всички въпроси за родителската отговорност – относно предоставяне упражняването на родителските права върху родените от брака деца, определяне режим на лични отношения, присъждане на месечна издръжка на ненавършилите пълнолетие деца.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Врачанския районен съд, който е компетентният съд за разглеждане на предявените искове.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на определение № 292/15.05.2014 г. по ч.гр.дело № 276/2014 г. на Врачанския окръжен съд по касационна частна жалба по касационна частна жалба вх. № 3867/04.06.2014 г., подадена от ответницата В. Д. Ц. с адрес [населено място], [улица], обл.В., чрез адв. Ц. С., съдебен адрес [населено място], [улица], № 11,ет.5, адв. дружество „П. и К.”.
Отменя изцяло определение № 292/15.05.2014 г. по ч.гр.дело № 276/2014 г. на Врачанския окръжен съд.
Връща делото на Районен съд [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба с вх. № 16977/04.11.2013 г. от Н. П. Ц., чрез адв. Р. Я. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, кантора 1.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар