ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 940
София, 02.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря
в присъствието на прокурора изслуша
докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА
гр.дело N 1763/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника адв. К. А. от АК-Велико Търново, срещу решение № 330 от 28.09.2011 година по гр.д. N 676/2011 година на окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 14 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 293/2010 г. на районен съд [населено място]. С него е отхвърлен иск на касатора срещу К. Ц. В. от [населено място] за установяване на вземане в размер на 13 000 лева, ведно със законната лихва – иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 59 ЗЗД. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила – основание за касационно обжалване по чл.281, т.З ГПК.
Ответницата К. Ц. В. от [населено място] е депозирала писмен отговор, с който оспорва касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК не са формулирани ясни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. В него е посочено, че щом „по въпроса за липса на неоснователно обогатяване, предвид предаването на сумата на трето лице, неучастващо в процеса, е включен в предмета на делото и е обусловил крайният изход на делото“ следва да се допусне касационно обжалване. Посочено е, че даденото от съда разрешение противоречи на решение № 556 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 46/2009 г. на IV г.о. и на т.1 от Постановление №1 от 28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г., Пленум ВС, тъй като ищецът следва да докаже факта на обедняването /факта на плащането/, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за това плащане. Освен това се поставя въпросът за обсъждането на гласните доказателства по делото и тяхното кредитиране с оглед липсата на мотиви в съдебното решение и оспорването на писмени доказателства по реда на чл.193 ГПК, т.е. въведени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените съображения за неправилност на решението поради процесуалната му и материална незаконосъобразност са основания за касационно обжалване по чл.281, т.З ГПК, но за да се стигне до обсъждане по съществото на спора трябва да се удовлетворят и преодолеят изискванията на селективната фаза на касационното обжалване. В случая те не са налице.
Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Нещо повече -изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища – виж TP № 1/19.02.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСГКТК. В случая липсват както правни въпроси, свързани с данните по конкретния казус, така и обосновка относно наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК при цитираната практика на Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд –
състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 330 от 28.09.2011 година по гр.д. N 676/2011 година на окръжен съд Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:!.
2.