Определение №947 от 42352 по търг. дело №599/599 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 947
[населено място], 14.12.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 599 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. с нестопанска цел „Териториална организация на Научно-техническите съюзи – Б.”, представлявано от председателя на УС Р. Ч. срещу решение № 116/15.07.2014г. по гр.д. № 222/2014г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 53/09.01.2014г. по гр.д. №402/2014г. по описа на Окръжен съд- Търговище за отмяна на решения на Общото събрание на сдружението, взети на 08.04.2013г. на осн. чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 във вр. с чл.27 и чл.29 от ЗЮЛНЦ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касацията – Я. Костова С., М. С. В., И. Й. Ч., Д. Марков Д., Ж. Г. П., К. В. П., Л. В. С., В. Г. К., И. С. С., Г. Н. П., Д. К. Г., Л. Д. Я., А. В. С., З. Василева Волева, В. А. С., С. Г. С., М. Г. П., Г. В. Д., Горица Д. Х., П. Б. К., С. И. С., Надежда Николова М., М. Петрова Х., М. Петрова Ч., А. А. Х., Й. А. С., Г. Д. Т., М. Й. Волева, Б. С. Я. и С. С. П., всички чрез пълномощника си адв.А. Г., оспорват основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта по исковете на ответниците по касацията, въззивният съд е приел, че те са допустими. След като е съобразил приложените по делото писмени доказателства – преписи от членски карти, списъци на членове на сдружението, вкл. и към 16.03.2012г., удостоверени с подписа на председателя на УС, решение по протокол от 18.03.2012г. за прием от ОС на нови членове на сдружението, апелативната инстанция е заключила, че посочените тридесет лица притежават качеството членове на сдружението. Предвид наличието на писмени доказателства и с оглед заключението на ССЕ ВнАС е намерил, че те са внесли чрез пълномощник част от членския си внос за 2012г. В съответствие с чл.22, ал.1 , т.5 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ и устава на ЮЛ е приел, че при незаплащане на част от определения членски внос и при липса на акт на ОС на сдружението, с който да се констатира отпадане на членството, не може да се направи извод, че ищците автоматично са отпаднали като членове на сдружението. С оглед на което е бил достигнат извод, че към датата на атакуваното решение – 18.03.2013г. те се легитимират като членове на сдружението. По правилността на оспореното решение на ОС на сдружението въззивният съд е приел, че не е спазен редът за провеждане на събранието при липса на кворум, поради което взетите от това събрание решения са в нарушение на закона и устава и подлежат на отмяна.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите: „1/ При наличие на възражение на ответника, че подписът под исковата молба не е положен от лицето обозначено като ищец, следва ли съдът да допусне доказателствено искане за изслушване на ищеца по реда на чл.176, ал.2 ГПК, с оглед установяване дали правото на иск е надлежно упражнено от лицето, обозначено като ищец и с негово знание ? ; 2/ При наличие на възражение на ответника, че подписът под исковата молба не е положен от лицето обозначено като ищец, следва ли съдът да допусне доказателствено искане за назначаване на графологическа експертиза, с оглед установяване дали правото на иск е надлежно упражнено от лицето обозначено, като ищец и с негово знание?; 3/ Редовна ли е исковата молба, когато подписът под нея е неистински? Допустимо ли е решението постановено по дело образувано и разгледано във връзка с такава искова молба ? ; 4/ Редовна ли е исковата молба, когато подписът под нея е положен не от ищеца, а от друго лице, без това да бъде изрично обозначено и без да са посочени причините, поради които ищецът не подписва молбата?; 5/ Подлежи ли на контрол и проверка в исковото производство по реда на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, наличието на акт за приемане, документ за платен членски внос в установен размер и срок и заверка на членската карта на ищеца ? ; 6/ Обвързан ли е съдът в исковото производство по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ от изводите на влязлото в сила съдебно решение, постановено в охранително производство по вписване на промени, във връзка с обжалване на отказ за вписване на подлежащи на вписване решения на ОС, където се приема, че ищците са членове на сдружението? 7/ Допустимо ли е в исковото производство по чл.25,ал.6 ЗЮЛНЦ да се преразглежда и извършва преценка за законосъобразност на процедурата по свикване на общото събрание на Ю., проведена по инициатива на заинтересованите членове, след като тя е била вече веднъж проверена в съд в охранително производство?”.
Въведени са допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първите четири от посочените в изложението към касационната жалба въпроси са от процесуалноправно естество и касаят проблема за редовността на исковата молба, предвид авторството на подписа за ищец и за доказателствените средства, чрез които се установяват твърденията и възраженията на страните в тази връзка, а оттук и за допустимостта на обжалваното решение. Въззивният съд е направил извод, че предявеният иск е допустим, като не е обсъждал от кои лица е подписана исковата молба и как е установено това обстоятелство. Проверка относно авторството на подписите за ищци по исковата молба не се налага, тъй като касаторът не е навел с писмения отговор на исковата молба оспорване автентичността на горепосочените подписи, не е и поискал доказателства в тази връзка. Възраженията му са били ограничени само до липсата на качество член на сдружението за всеки ищец; непосочване на адрес за всеки ищец; неприцизиране с кое доказателство кое обстоятелство ще установяват ищците; несъответствие между петитум и обстоятелствена част. В първото по делото съдебно заседание пред ТОС касаторът е оспорил авторството на подписите за упълномощител по представените в същото съдебно заседание пълномощни за процесуалния представител на всички ищци. Доколкото не е посочено, че исковата молба се подава от пълномощник от името и за сметка на всички ищци, то оспорването на подписите по пълномощните е ирелевантно към поставените от касатора въпроси от №1 до № 4. Едва с въззивната жалба касаторът прави възражение, че исковата молба не носи подписите на посочените в нея ищци. Освен това пред първоинстанционния съд са представени и нотариално заверени декларации от ищците, неоспорени от касатора, че потвърждават извършените до този момент действия, вкл. и предприетите от пълномощника им.
С оглед на което настоящият състав на ВКС намира, че така формулираните от касатора въпроси, касаещи хипотези на редовност на исковата молба, не са били въведени като възражения в процеса, поради което и не попадат в предмета на решаващите изводи на въззивния съд относно надлежното упражняване на правото на иск по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, респ. не покриват изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Петият от формулираните от касатора въпроси касае доказателствата и доказателствените средства, чрез които се установява в исковия процес по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ качеството член на сдружението. Тъй като наличието на членствено правоотношение определя надлежната процесуална легитимация на всеки един ищец за предявяване на иск за отмяна на решение на общото събрание на сдружението, то въпросът по принцип е от значение за крайния изход от спора. Но в конкретния казус решаващият извод на апелативния съд относно съществуването на членствено правоотношение за всеки един от ищците, чийто иск е бил уважен, не е основан единствено на обсъдените в тази връзка доказателства, които могат да установят коментирания правнорелевантен факт. ВнАС е извел надлежната процесуална легитимация на ищците и след тълкуване на конкретни клаузи от устава на сдружението, имащи отношение към процедурата по изключване на членове поради невнасяне изцяло на членски внос, и след тълкуване на нормата на чл.22,ал.1, т.5 във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ. Касаторът, с оглед диспозитивното начало в процеса, не е формулирал въпрос, който да се отнася до тези решаващи мотиви на апелативния съд. Ето защо така поставения от него пети въпрос не отговаря на изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите два въпроса – шести и седми от изложението по чл.284,ал.3 , т.1 ГПК поставят проблема дали е налице обвързаност на решаващия иска по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ съд от проверката, направена в регистърното производство от съда , постановил решение по чл.606 ГПК. Преди всичко следва да се има предвид, че ВнАС не се е произнесъл по този въпрос, тъй като възражения в тази насока не са редовно въведени от касатора нито с отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание или в съдебното заседание, в което е прието фирменото дело. Съдебната практика е непротиворечива, че двете производства са различни по своето правно естество. Исковото производство по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ е състезателно, в него съдът се произнася относно законосъобразността и съответствието с устава на оспорените решения на основанията в исковата молба, подадена от членове на сдружението, чиито членствени права са засегнати от атакуваното решение на органа, при участието на двете страни, които имат процесуалното право да навеждат твърдения и възражения и сочат доказателства за тях . Докато регистърното производство по чл.595 и сл. ГПК е охранително, развива се по молба на лице по чл.600 ГПК и без участието на евентуално засегнатите от решенията на органа на сдружението членове, при представяне само от легитимирания заявител на документи, предвидени в чл.601, ал.2 ГПК . Решението по чл.597,респ. чл.606 ГПК не решава със сила на пресъдено нещо гражданскоправен спор, поради което извършената при вписване на обстоятелства от регистърния съд проверка за редовното свикване, провеждане и вземане на решения от общото събрание в съответствие със ЗЮЛНЦ и Устава на сдружението не обвързва със задължителна сила исковият съд, който е сезиран с иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ с наведени оплаквания по тези въпроси.
С оглед на гореизложеното не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Разноски за производството не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 116/15.07.2014г. по гр.д. № 222/2014г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 53/09.01.2014г. по гр.д. №402/2014г. по описа на Окръжен съд- Търговище за отмяна на решения на Общото събрание на С. с нестопанска цел „Териториална организация на Научно-техническите съюзи – [населено място]”, [населено място] , взети на 08.04.2013г. по иска с правно осн. чл.25, ал.4 във връзка с ал.6 във вр. с чл.27 и чл.29 от ЗЮЛНЦ.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар