3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
Гр.С., 21.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3875 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ срещу решение №.686/6.04.15 по г.д.№.1023/14 на Софийски апелативен съд, ІІс. – с което е потвърдено решение №.8467/14.12.13г. по г.д.№.8660/10 на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения иск по чл.28 ал.1 З. /отм./ за отнемане в полза на държавата на имоти и суми от продажба на такива от Ю. Г. К..
Ответната страна Ю. К. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск по чл.28 ал.1 З. /отм./ за отнемане на имоти и пари от продажба на такива е неоснователен, тъй като не е налице фактическия състав на чл.4 от З./отм./. Съдът се е позовал на постановките на ТР 7/14 от 30.06.2014г. на ОСГК на ВКС. Посочил е, че е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3 и придобиването на имуществото, че е достатъчно тя да може обосновано да се предположи с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник за придобиване на имуществото. С оглед конкретните факти по делото е отразил, че безспорно ответницата е осъдена с влязла в сила присъда за престъпление по чл.211 вр. с чл.209 ал.1 и чл.316 вр. с чл.308 ал.1 НК, извършено през периода 22.06.06-7.07.06 /въвеждане в заблуждение след предварителен сговор с цел набавяне за себе си и другиго на имотна облага в размер на 250000евро – като във връзка с престъплението е осъдена да плати солидарно с другия подсъдим и съизвършител (Й. С. И.) на гражданския ищец ( [фирма]) претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди в размер на 488957,50лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на присъдата/ – което влиза в кръга на изброените в чл.3 ал.1 от закона, и че през проверявания период 7.03.83г.-7.03.07г. разходите й превишават приходите със 1878,20 М.. Същевременно, обаче, по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод за наличие на връзка между конкретната, установена по делото с присъдата на наказателния съд престъпна дейност, и също конкретното заявено по делото за отнемане имущество. При тези обстоятелства е посочено, че доводът на жалбоподателя, че не следва да има връзка, е неоснователен.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: ”Ограничен ли е въззивният съд от заявените основания във въззивната жалба, когато след нейното подаване е прието тълкувателно решение на КС, с което е уеднаквена противоречивата съдебна практика? Следва ли въззивният съд да се произнася за обстоятелства, заявени в писмената защита, когато това е свързано с прието ТР на ВКС след подаване на въззивната жалба?”.
Изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е излагал изрични мотиви в тази връзка. Поради това и те са неотносими към решаващата му воля и не съставляват годно основание за допускане до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна преценката на съда относно конкретните доказателства по делото, респективно оспорването на доказателствените му изводи във връзка с наличието или липсата на връзка между конкретната престъпна дейност и съответното имущество, чието отнемане се иска, не съставлява основание за допускане на касация. Тези изводи могат да бъдат предмет на проверка по реда на чл.293 ГПК – но само след допуснато касационно обжалване, не и в настоящата фаза на предварителна селекция на касационните жалби предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
С изложеното по-горе, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.686/6.04.15 по г.д.№.1023/14 на Софийски апелативен съд, ІІс.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: