2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София 28.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 68/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Д. Н. Г. от АК Х., срещу определението на Върховния касационен съд, ІV г.о., № 1/05.01.2011г. по ч.гр.д. № 1869/2010г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. Н. против решение на В. адвокатски съвет от 10.09.2010г.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на ВКС, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Д. Н. против решението на В. адвокатски съвет от 10.09.2010г., с което е оставена без уважение подадената от Д. Н. жалба срещу решението на Адвокатския съвет[населено място] от 08.07.2010г. за отказ да бъде определено възнаграждение на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. ВКС е приел жалбата на Д. Н. за процесуално недопустима по съображения, че съдът упражнява контрол за законосъобразност на решенията на В. адвокатски съвет само в предвидените от Закона за адвокатурата случаи, а настоящата хипотеза е извън изчерпателно изброените в ЗА.
Определението е правилно.
Само изрично посочените в Закона за адвокатурата /ЗА/ решения на В. адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 7, ал. 5-7. Позоваването от частния жалбоподател на чл. 88, ал. 5 ЗА е неоснователно. Разпоредбата посочва само реда за обжалване на решенията на В. адвокатски съвет. Представеното с частната жалба решение № 108/2009г. І г.о. ВКС в подкрепа на доводите за допустимост на жалбата, е постановено в една от изрично предвидените от закона хипотези, а именно тази на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – отписване от адвокатската колегия. Съгласно чл. 22, ал. 3 ЗА решението за отписване от адвокатската колегия подлежи на обжалване по реда на чл. 7. В ЗА не е предвидена възможност за обжалване пред ВКС на решението за отказ да бъде определено възнаграждение на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения жалба на адвокат Д. Н. Г. е неоснователна.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат Д. Н. Г. от АК Х., срещу определението на Върховния касационен съд, ІV г.о., № 1/05.01.2011г. по ч.гр.д. № 1869/2010г.,2 с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. Н. против решението на В. адвокатски съвет от 10.09.2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: