3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
София 01.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 724/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Д. от гр. София, подадена от пълномощника адв. Росица С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Г с-в, от 25.11.2009г. по в.гр.д. № 8259/2009г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 56 с-в, от 06.07.2009г. по гр.д. № 16077/2009г., с което са уважени исковете й по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ срещу 78-мо С. „Х. С.”, и вместо това с въззивното решение исковете са отхвърлени.
Ответникът по касация 78-мо С. „Х. С.” гр. Б. в подадения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани няколко въпроса, за които се твърди, че се решават противоречиво от съдилищата. Приложена е съдебна практика, за част от която няма данни решенията да са влезли в сила.
Първият поставен въпрос „Налице ли е бил обективният факт на намаляване обема на работа”, както и процесуалните въпроси по п. 4-6 „Допуснал ли е въззивният съд процесуални нарушения” като е възприел определена фактическа обстановка, не съставляват въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на ТР №1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По останалите въпроси не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика. По въпроса задължителен ли е бил подборът в конкретния случай, въззивният съд правилно е приел, че за работодателя възниква задължение за подбор само ако се премахва една от множество сходни длъжности. Трудовото правоотношение на касатора Л. Д. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване на обема на работата, при което задължение за подбор би съществувало, ако на работа са останали други учители-титуляри по руски език, каквато е заеманата от Д. длъжност. Придаването на намаления брой часове по руски език на други учители, титуляри по друг предмет, не създава задължение за подбор с тях, тъй като длъжностите са несъпоставими – жалбоподателката не би могла да преподава друг предмет поради липса на квалификация. Изложеното от въззивния съд становище относно подбора съответства на трайно установената практика на съдилищата, обективирана и в част от приложените решения. Решения № 2103/2003г. ВКС, ІІІ г.о.и № 442/2003г. ВКС, ІІІ г.о. са постановени при друга фактическа обстановка – установено е от фактическа страна наличието на повече от една щатни бройки за длъжността, поради което при съкращаване на част от бройките, за работодателя е възникнало задължение да извърши подбор между уволнения и оставените на работа работници и служители.
Не се констатира твърдяното противоречиво решаване и на въпроса за мотивирането на заповедта за уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ. Касаторът не посочва в кое от приложените решения този въпрос е разрешен по различен начин, а се позовава на теорията и представя извадка от статия в „Т. отношения” – 2007г. на проф. В. Мръчков. Теоретичните становища не се включват в основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ, което изисква въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото, но не са представени доказателства за направени разноски пред ВКС.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV Г с-в, от 25.11.2009г. по в.гр.д. № 8259/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: