О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
Гр.София, 18.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през двехиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ: МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.1488 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.256 ал.2 във вр. с чл.255 ГПК.
Образувано е по молба вх.№.2025/27.02.19 /постъпила във ВКС на 12.04.2019г./ на Г. И. Ч. с искане за определяне на срок при бавност за произнасяне от Апелативен съд София по нейна частна жалба вх.№.141366/31.10.18 срещу определение на СГС, І-12с., от 17.10.18 по г.д.№.13501/18 за прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес.
За да се произнесе по молбата, ВКС съобрази следното:
На 17.10.18 СГС, І-12с, е прекратил производството по г.д.№.13501/18 като недопустимо предвид липса на правен интерес.
На 31.10.18 Г.Ч. е подала частна жалба вх.№.141366/31.10.18 чрез СГС до САС, с която иска отмяна на горепосоченото определение.
На 2.11.2018 частната жалба е постъпила в САС и е било образувано ч.г.д.№.5333/18, разпределено на докладчик съдия Н.Метанов.
С определение №.679/21.02.19 въззивният съд се е произнесъл по жалбата и е потвърдил първоинстанционния акт. Препис от въззивното определение е бил връчен на жалбоподателката на 12.03.19г.
Настоящата „частна жалба за бавност“ е подадена на 27.02.19. След уведомяване /на 1.04.19/ на Г.Ч. по реда на чл.256 ал.1 ГПК за постановеното определение с указания да заяви дали поддържа жалбата си, на 1.04.2019 тя е предявила молба вх.№.6505/19 – с която заявява, че я поддържа, тъй като не е доволна от изхода на спора. При тези обстоятелства, на основание 256 ал.2 ГПК, молбата е изпратена за разглеждане от ВКС.
Настоящият състав намира, че молбата по чл.255 ал.1 ГПК е неоснователна.
Процесуалното действие, във връзка с което се иска определяне на срок по реда на чл.255 ал.1 ГПК, е било извършено преди подаването й. Предвиденият в чл.256 ал.2 ГПК ред не е средство за контрол по отношение съществото на произнасянето с акта по чл.256 ал.1 ГПК, с който съдът незабавно извършва действията, посочени в молбата. Въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно такова за прекратяване на производството по делото, подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК – като в случая указания за възможността, срока и реда за обжалване са били дадени със самото определение на САС, което е било връчено на страната. Правилността и законосъобразността на акта би могла да бъде проверена по реда на инстанционния контрол при спазване на съответните изисквания за сезиране на касационната инстанция – а не в настоящото производство, което има ограничен предмет – проверка налице ли е необосновано забавяне и, при констатация за такова, определяне на срок за извършване на действието. Възможността страната да поддържа искането си за определяне на срок при бавност след удовлетворяване на молбата е мислима в хипотеза, в която тя счита, че предприетите от съда действия по реда на чл.256 ал.1 ГПК не са довели-или са довели само частично-до отстраняване на забавянето /например когато е налице частично удовлетворено искането за по-бързо насрочване на делото и страната счита, че и новата дата на заседанието (например след три, вместо след шест месеца) не съответства на критериите за решаване на делата в разумен срок/. В хипотеза като настоящата, когато процесуалното действие е извършено преди подаване на молбата, евентуално забавяне вече е отстранено и указания по смисъла на чл.257 ал.2 ГПК не биха могли да бъдат дадени от горестоящия съд.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, ГК, Трето ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба за определяне на срок при бавност вх.№.2025/27.02.19 на Г. И. Ч., поддържана по реда на чл.256 ал.2 ГПК с молба вх.№.6505/1.04.18.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :