5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 962
[населено място], 19.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1124 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. срещу решение №313 от 19.02.2016г. по т.д. №3132/2015г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №696 от 24.04.2015г. по т.д.№4362/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 12 състав, с което e отменено решението на Националното общо събрание на пълномощниците на С. от 29.05.2014г., с което е потвърдено взетото от Районния управителен съвет при районна съюзна организация –София решение, отразено в протокол №2 от 05.03.2014г. за прекратяване на членството в Съюза на Г. П. Х. на основание чл.46 ал.1 т.5 и т.7 и ал.2 от Устава на С.. К. жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че нито в Устава на С., нито в закона се съдържат императивни разпоредби за това какви следва да са реквизитите на решението и задължението за изготвяне на мотиви към него. Също твърди, че въпреки това НОСП на С. в протокола от заседанието на 29.05.2014г. е приело мотивите, изложени в протокола на Комисията по жалбите, като това изрично е посочено в т.8.1 от решението. Изтъква, че по устав сдружението не е било задължено да представи препис от протокола на Комисията по жалбите към НОСП на жалбоподателя, а и той не е поискал никакви допълнителни документи да му бъдат предоставени, за да осъществи по – добре своята защита. Наред с това посочва, че Г. П. Х. е бил поканен да присъства на заседанието на Районния управителен съвет при районна съюзна организация – София от 05.03.2014г., но след като не се е явил да се запознае с постъпилите срещу нето сигнали и да изясни своята позиция, то не може да се правят констатации, че е нарушено неговото право на защита.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, като поставя като обуславящи въпросите: Допустимо ли е съдът при вземане на своето решение да излиза извън предмета на иска, определен от ищеца като отсъствие на мотиви и нарушаване на неговото право на защита? При проверка на съда за съответствие на обжалваното решение на ОС относно законосъобразността и съответствие с устава, допустимо ли е той да извършва преценка и да се произнася от фактическа и правна страна и по отношение на основанията, довели до прекратяване на членството на ищеца? Поддържа, че е налице различно тълкуване и прилагане на едни и същи законови разпоредби, в резултат на което с решения №388/07.05.2009г. по гр.д.№560/2009г. на САС, ТО, 6 състав и №633/15.06.2009г. по гр.д.№619/2009г. на САС, ТО, 3 състав, е даден различен отговор на поставените въпроси и са отхвърлени искове за отмяна на решения на общото събрание. Твърди, че въпросите са от съществено значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Г. П. Х. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа,че посочените от касатора решения на съдилищата не сочат разнородно решаване на еднакви или подобни случаи. Счита, че решението на въззивния съд е законосъобразно и подробно мотивирано. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касационната жалбоподателка доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че в протокола на проведеното на 05.03.2014г. заседание на Районния управителен съвет при районна съюзна организация –София не са посочени конкретни действия или бездействия на ищеца, с които последният е нарушил законови разпоредби или правила на устава и е уронил престижа на сдружението, в което е членувал. Приел е, че същият извод е относим и към атакуваното пред съда решение на Националното общо събрание на пълномощниците на С. от 29.05.2014г., с което е потвърдено решението на РУС при районна съюзна организация –София за прекратяване на членството на ищеца в ответното сдружение. Също е посочил, че допълнителните уточнения, направени в хода на процеса от ответното сдружение и представените писмени доказателства относно действията, послужили като основание за прекратяване на членственото правоотношение с ищеца, са ирелевантни към спора, тъй като преценката за законосъобразност на решението на общото събрание се прави от съда само въз основа на съдържанието на решението и е недопустимо да се правят изводи дали ищецът е нарушил законови и уставни правила, които не са посочени в решението към момента на вземането му. Изложил е мотиви, че в хода на делото ответникът не е доказал осъществяването на конкретни действия от страна на ищеца, които могат да се квалифицират като нарушения на закона и на устава и като уронване на престижа и доброто име на С., поради което следва да се приеме, че решението на Националното общо събрание на пълномощниците на С., с което е потвърдено решението на РУС на Р. – София за прекратяване на членството на ищеца в сдружението, е незаконосъобразно.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият посочен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос, е свързан с оплакването за подмяна на заявеното от ищеца основание на иска и нарушаване на принципа на диспозитивното начало в процеса. Този въпрос обаче не е обуславящ изхода на спора, доколкото не съответства на данните по делото и на изводите на въззивния съд, който не е направил преценка на основания за незаконосъобразност на решението на Националното общо събрание на пълномощниците на С. от 29.05.2014г., различни от посочените от ищеца. В исковата молба ищецът посочва, че атакуваното решение на Националното общо събрание на пълномощниците на С. е немотивирано, а сочените в решението мотиви на комисията по жалбите не са му били предоставени. Твърди, че липсата на мотиви и на документи, въз основа на които са взети обжалваните решения води до недоказаност на фактите и обстоятелствата, въз основа на които са взети тези решения. Следователно заявените в исковата молба пороци на атакуваното решение са липса на мотиви, липса на доказателства за фактите, послужили за основание за изключване на ищеца като член на сдружението и нарушаване на право на защита, като именно тези твърдения е изследвал въззивният съд в мотивите си.
По поставения от касатора въпрос дали проверката на съда относно законосъобразността и съответствието с устава на обжалваното решение на Националното общо събрание на пълномощниците на С., включва и проверка на основанията, довели до прекратяване на членството на ищеца, въззивният е изразил становище. По отношение на този въпрос обаче не е налице основната предпоставка за достъп до касация, тъй като същият не е eдинствено обуславящ за крайните изводи на съда. Действително въззивният съд е изложил доводи, че в хода на делото ответникът не е доказал осъществяването на конкретни действия от страна на ищеца, които могат да се квалифицират като нарушения на закона и на устава и като уронване на престижа и доброто име на С.. Изводът за основателност на предявения иск обаче не се дължи само на преценката на съда за липса на доказателства за извършването на нарушенията. Въззивният съд е приел като нарушение на закона липсата на мотиви на приетото решение на общото събрание на С., с което е потвърдено решението на РУС – Р. София за прекратяване на членството на ищеца, като е счел, че преценката за законосъобразност на решението може да се прави само въз основа на съдържанието му и не може да се преценява нарушения на законови и уставни правила, които не са посочени в решението за изключване. Именно това са решаващите мотиви на въззивния съд, поради което дори и да не бе констатирал липсата на доказателства за извършването на нарушения на законови разпоредби или правила на устава от страна на ищеца, въззивният съд би достигнал до крайния извод за основателност на предявения иск.
При липсата на основната предпоставки за допускане на касационен контрол на въззивното решение, не следва да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК
На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №313 от 19.02.2016г. по т.д. №3132/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА С., ЕФН [ЕГН], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Г. П. Х. [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева / хиляда лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.