О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
София 05.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 640 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Софийски градски съд,чрез председателя К. и от А. прокуратура гр.София,чрез прокурора К. против въззивно решение № 54 от 15.01.2010г. по гр.д. № 1513/2009г.на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение от 17.02.2009г. по в.гр.д.№ 1120 по описа за 2007г. на Софийски окръжен съд и вместо това е постановено друго,с което са осъдени солидарно Софийски градски съд и А. прокуратура гр.София да заплатят на Г. А. Г. сумата от 6 000лв.,преставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл.2 ал.2 т.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за забава от 9.05.2007г.до окончателното изплащане.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от Софийски градски съд се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди,разгледан съобразно приложената в конкретния случай от въззивния съд норма на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ и задължителните указания дадени в т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г.по т.гр.д.№ 3 /2004г. на ВКС и нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпроса за необходимост от конкретизация както на органите, така и на техните действия, от които са произтекли причинените на пострадалия вреди.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от Софийска А. прокуратура се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за критериите,въз основа на които съдилищата следва да определят размера на дължимото обезщетение по ЗОДОВ.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да осъди солидарно Софийски градски съд и Софийска А. прокуратура,въззивният съд се е позовал на субсидиарно приложимата норма на чл.53 от ЗЗД и не се е съобразил с молбата на ищеца за отделно произнасяне по отговорността на всеки един от посочените от него трима ответници.Като е счел,че на ищеца се дължи обзщетение само заради нарушаване на разумния срок за приключване на наказателното преследване срещу него и за задържането му в ареста за срок от 41 месеца, е определил обезщетение в размер на 12 000лв,.което на основание чл.5 ал.2 от ЗОДОВ е намалил наполовина,защото е приел,че „с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат”.
При така постановения въззивен акт- касационно обжалване следва да бъде допуснато по подадената от Софийски градски съд жалба по следните съображения:Поставените въпроси за причинната връзка –като елемент от състава на непозволеното увреждане и за отговорните органи са от значение за изхода на спора,защото са пряко свързани с предмета на делото и с решаващите мотиви на съда.Първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г.по т.гр.д.№ 3 /2004г./, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като разглеждането му ще допринесе за промяна на съдебна практика и за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По поставеният в приложеното към касационната жалба на Софийска А. прокуратура изложение-въпрос за критериите,въз основа на които съдилищата следва да определят размера на дължимите обезщетения по ЗОДОВ – не следва да се допуска касационно обжалване,защото той е изяснен.Тъй като в ЗОДОВ не се съдържа изрична уредба,на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ- приложима е нормата на чл.52 от ЗЗД и размерът на дължимото обезщетение се определя за всеки конкретен случай-съобразно неговите особености и специфики,на базата на общо приетите критерии за справедливост.
С оглед на изложеното и като съобрази,че касаторът не дължи заплащане на държавна такса, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 15.01.2010г. по гр.д. № 1513/2009г.на Софийски апелативен съд по подадената от Софийски градски съд касационна жалба.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.