4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№967
София, 06.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадедет и осми юни , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯМИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЕМИЛ ТОМОВ изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №1610/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Производството е образувано по жалба на [фирма] ,както и по касационна жалба на Р. Й. И. .Страните обжалват в различни части решение от 12.05.2011г по гр.д. № 1012/2011г на Софийски градски съд ,с което е потвърдено решение от 04.10.20 Юг по гр.д. № 52265/2009г на СРС ,43 състав по установителен иск на основание чл. 422 от ГПК
С определение №163 от 03.04.2012г настоящето производство е било спряно , до приемане на Тълкувателно решение по т.д № 3/2011г ОСГТК , след приемане на което производството е възобновено служебно .
В изложение [фирма] поставя въпроса за характера на вземането за топлинна енергия , приложим ли е общия петгодишен давностен срок или същите се погасяват при кратка ,тригодишна давност. Приложена е съдебна практика на Софийски градски съд с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като въпросът се решава противоречиво .
В изложението на Р. Й. И. се изтъкват всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК и поставят следните въпроси :
Кой е носител на качеството потребител на топлинна енергия ,по който въпрос противоречието сочи на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , предвид реш. № 504/20 Юг по гр.д№420/2009г IV г.о по реда на чл. 290 ГПК ,Като втори въпрос е формулирана темата « общи условия» Според защитата , щом общите условия са оспорени в процеса ,съдът не може да ги приеме за общоизвестен факт.Тезата се подкрепя с позоваване на реш.№ 104/20 Юг по т.д№885/2008г II т.о ,което е задължителна практика по чл. 290 ГПК , основание по чл чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Няколко въпроса се поставят по тема, свързана с договора между етажната собственост и фирмата , отчитала топлинната енергия «Т.» ,трето лице помагач по делото-следва ли да се приема ,че тази дейност е законна , след като фирмата нямала лиценз , коя от страните по договора следвало да го санира , когато е сключен при действието на ЗЕЕЕ (отм) ,следва ли при липса на формално изискване на закона топлинната енергия да се отчита по друг начин ,да се уважава претенцията на ищеца , тълкуван ли е правилно договора , с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.З ГПК .Решенията от практиката не са приложени .Поставен е въпрос кой е уредът за търговски отчитане на потребената ТЕ ,основният топломер ли е , следва ли да бъде регистриран като уред за търговско измерване ,кой е собственикът му .Поставя се въпрос ,след като системата за счетоводно отчитане на «Т. София» е програмирана така , че с въвеждане на сума автоматично да се погасава най- старото задължение на абоната ,води ли това до обстоятелството ,че сумите не са погасени по давност (чл. 111 б.в ЗЗД)
След преценка Върховен касационен съд ДП гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете касационни жалби .
По въпросите в изложението на Р. Й. И. , съображенията на Върховен касационен съд са следните:
Не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос кой е носител на качеството потребител на топлинна енергия , действително разрешен от ВКС в смисъл , че потребител на ТЕ е собственикът или титуляр на вещно право на ползване ,тъй като въпросът се привързва към обжалвано въззивно решение ,с което ответникът е приет за собственик , но касаторът счита този извод за противен на доказателствата, или , както в случая , направен от съда без «доказателства в тази насока». Оспорването на изводите на съда по фактите , поради нарушение на доказателствени правила, не е материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК.
В изложението липсва формулиран правен въпрос , отнесен към темата « общи условия» .Ответникът по делото е оспорвал действието , приложимостта на Общите условия , а не това ,че те съществуват или че са публикувани ,каквото условие е съдържал закона .По отношениена действието и значението им, решаващият съд се е позовал на нормативната уредба(чл. 106а ал.1 ЗЕЕЕ отм.,чл. 150 ал.1 ЗЕ), а не е възприел оспорвани твърдения на ищеца-търговец, в нарушение на доказателствени правила , каквато е тезата на касатора в обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Цитираното в тази връзка решение реш.№ 104/20 Юг по т.д№885/2008г II т.о не засяга действащите по делото общи условия, а такива , свързани с дейността на друго дружество.При липса на формулиран въпрос ,както и на обосновка , не става ясно в какво се изразява доводът ,че същото правно разрешение от задължителната практика по чл. 290 ГПК е приложимо и в случая .
Въпросите , свързани а с действието на договора между етажната собственост и фирмата«Т.» , отчитала топлинната енергия, нямат връзка с решаващите съображения на съда , нито имат значение за изхода на конкретното дело .Решаващите изводи на съда , по направените доводи и възражения на ответника включително , са основани на съображението ,че дори да се приемат фоктите, изтъквани от защитата ,те не са нито правоизключващи , нито правопогасяващи спрямо вземането , т.е задължението на ответника не би намаляло,а би се увеличило , ако за определен период не е действала услугата «дялово разпределение».Същото съображение следва да се изтъкне и Върховен касационен съд , във връзка със значението на въпросите като добави ,че липсва и обосновка на сочените основания по чл. 280 ал.1 т.1 или т.З ГПК .
Безпредметно, оглед изхода на делото и решаващите съображения на съда , е да се отговаря на и на въпрос кой е уредът за търговски отчитане на потребената ТЕ дали това е основният топломер , следва ли да бъде регистриран като уред за търговско измерване кой е собственикът му .Тези доводи са относими към въпроси, ,предмет на установяване и проверка от вещото лице по приетата експертиза първа инстанция , във връзка размера на вземането .
Поставя се въпрос , след като системата за счетоводно отчитане на «Т. София» е програмирана така , че с въвеждане на сума автоматично да се погасава най- старото задължение на абоната ,води ли това до обстоятелството ,че сумите не са погасени по давност (чл. 111 б.в ЗЗД).
Не става ясно кое обстоятелство по делото , кой решаващ извод на съда , е дал основание на защитата да счита така поставения въпрос за относим към случая по делото . Една главница от 915,51 лв,формирана от суми за доплащане за периода 01.05.2002г – 30.04.2008г , за част от който период давността е била изтекла , е призната от Софийски градски съд като непогасено вземане , тъй като ответникът не е ангажирал доказателства каква част от нея е за периода , покрит от давност . Решаващите съображения на съда нямат връзка въпроса
По въпроса , поставен в изложението на Т. София АД , изтъкваното като основание за допускане до обжалване противоречие в практиката е преодоляно с приемането на TP №3 от 18.05.2012г на ОСГТК на ВКС . Според разпоредбата на чл. 111, б.“в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания , каквито са и процесиите , се погасяват с изтичане на тригодишна давност , която в случая въззивния съд е приложил за просрочените вземания без изравнителната сметка (в размер на 915,51 лева ) Потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски. Касае се за трайно, периодично изпълнение на еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж , съответно приложима е кратката , тригодишна давност . Обжалваното решение е съобразено с възприетото тълкуване в обжалваната от ищеца част ,основание за допускане до касационно обжалване по жалбата на Т. София АД не е налице .
Разноските остават за сметка на страните , както са ги направили в това производство .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение от 12.05.2011г по гр.д. № 1012/2011г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.