Определение №968 от 40456 по гр. дело №513/513 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 968

София 05.10.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
Илияна Папазова

разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 513/2010 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Х. от гр. София, подадена от пълномощника й адв. Т. Б., срещу въззивно решение № 212 на Софийски градски съд, ГК, ІV Г с-в, от 27.11.2008г. по в.гр.д. № 3542/2007г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 65 с-в, от 19.07.2007г. по гр.д. № 6271/2006г., с което е отхвърлен предявеният от И. Х. срещу „Национална спортна база” Е. гр. София иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука.
Ответникът по касация „Национална спортна база” Е. гр. София в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В двете молби, имащи характер на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, не е посочен ясно материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В молбата от 28.07.2009г. са изложени съображения, че за да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е необходимо да бъдат установени по категоричен начин видът и характерът на травмите, които са последица от злополуката, и от този момент следва да тече давностният срок. Жалбоподателката твърди, че първоначалното й освидетелстване е извършено на 15.04.2003г. и считано от тази дата давностният срок за предявяване на иска не е изтекъл.
Ако се приеме въз основа на изложеното, че поставеният въпрос е дали давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ следва да се брои от признаване на злополуката за трудова или от друг по-късен момент, когато е извършено медицинско изследване, то въпросът не е решен в противоречие с цитираното от касатора решение № 5/02.02.1995г. по гр.д. № 565/1994г. ВКС, ІV г.о., нито с трайно установената съдебна практика. В посоченото решение ВКС е приел, че тригодишният срок за предявяване на иска по чл. 200 КТ започва да тече от датата на установяване на професионалния характер на заболяването.
В настоящия случай претенцията на ищцата е отхвърлена на първо място поради това, че не е представено описаното във въззивната жалба разпореждане от 24.01.2003г. на Н. за приемане на злополуката за трудова, и на следващо място алтернативно са развити съображения, че дори и да се приеме за установено това обстоятелство, то направеното от ответника възражението за погасяване на иска по давност е основателно. Искът е предявен след изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, считан от датата на признаване на злополуката за трудова, от който момент работникът би могъл да упражни правата си по чл. 200 КТ. На посочената от И. Х. дата 15.04.2003г., видно от доказателствата по делото, е съставен протокол на медицинска комисия и жалбоподателката е изпратена на Т. за продължаване на болничния отпуск. Изводът на въззивния съд за погасяване на иска по давност е в съответствие с разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ, съгласно който давностният срок започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо и е могло да бъде упражнено.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212 на Софийски градски съд, ГК, ІV Г с-в, от 27.11.2008г. по в.гр.д. № 3542/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар