Определение №97 от 42788 по ч.пр. дело №258/258 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 97

[населено място], 22.02.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №258 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], [фирма] и [фирма], [населено място], срещу определение №3053/25.08.2016г. по ч.гр.д. №2274/2016г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение от №1284/09.03.2016г. по т.д. №1331/2015г. на Софийски градски съд,ТО, 21 състав, с което е оставено без разглеждане искането на [фирма], [населено място], [фирма] и [фирма], [населено място], за спиране на принудителното изпълнение на заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр.д. №759/2014г. по описа на СРС, 119 състав.
Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата: 1. Допустимо ли е в исково производство по чл.422 от ГПК разглеждането на искане от страна на длъжника за спиране на незабавно принудително изпълнение, допуснато по реда на чл.418 от ГПК и приложими ли са в тази хипотеза разпоредбите на чл.245 ал.1 от ГПК, вр. чл.435 т.1 от ГПК? 2. Кой съд е компетентен да разгледа и да се произнесе по направено от длъжника искане за спиране на принудителното изпълнение, допуснато по реда на чл.418 от ГПК, в случай, че към момента на отправяне на искането кредиторът е предявил иск за установяване съществуването на вземането му по реда на чл.422 от ГПК – заповедният съд или съдът, който разглежда и пред когото е висящо исковото производство по чл.422 от ГПК? 3.Учредената при сключването на договор за банков кредит в полза на банка – кредитор договорна ипотека представлява ли надлежно обезпечение по смисъла на чл.180 -181 от ГПК, вр. чл.245 ал.1 от ГПК? 4.При условие, че вземането на банката – кредитор е било обезпечено още при неговото възникване, налице ли е правен интерес за същата да иска повторно учредяване на обезпечение за същото това вземане, при условие, че първоначално учреденото такова не е намалило стойността си? За да бъде уважено искането на длъжника за спиране на принудителното изпълнение, допуснато по реда на чл.418 от ГПК, нужно ли е повторно учредяване на обезпечение в полза на банката – кредитор?
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], моли същата да бъде оставена без уважение.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството, но същата е недопустима.
Определението на Софийски апелативен съд не подлежи на касационен контрол. Съгласно т.8 от ТР № 4/2013г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Тъй като производството по чл.422 от ГПК е продължение на заповедното производство, то инстанционният контрол върху молба за спиране на изпълнението, предприето на основание заповедта за незабавно изпълнение, следва да бъде аналогичен, независимо дали спирането е по реда на чл.420 от ГПК / пред заповедния съд / или в производството по чл.422 от ГПК, при аналогичните предпоставки на чл.180 и чл.181 от ЗЗД , по реда на чл.432 ал.1 вр. с чл.245 ал.1 от ГПК. Наред с това следва да се отбележи,че независимо от соченото формално основание по чл.245 ал.1 от ГПК, искането не е свързано с хипотезите на допуснато от съда предварително изпълнение по чл.242 ал.2 от ГПК. В случая е налице хипотеза на предвидено от закона предварително изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК и при предвидено специален ред за спирането на това изпълнение, искането за спиране следва винаги да се квалифицира като такова за спиране по реда чл.420 от ГПК. Обстоятелството, че искането е депозирано пред исковия съд и извън сроковете по чл.420 от ГПК го прави недопустимо, но не променя квалификацията му на искане, свързано със заповедното производство. Затова и съображенията в т.8 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК, за касационна необжалваемост на въззивното определение, са приложими и в настоящия случай / в този смисъл и определение №580/12.10.2015г. по ч.т.д. № 2194/ 2015г. на ВКС, ТК, II т.о, определение №122/26.02.2016г. по ч.т.д. №65/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №105/09.02.2015г. по ч.т.д.№178/2015г. на ВКС, ТК, I т.о и други/.
Поради това частната касационна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място], [фирма] и [фирма], [населено място], срещу определение №3053/25.08.2016г. по ч.гр.д. №2274/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.