Определение №971 от 28.10.2015 по гр. дело №3485/3485 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 971

София, 28.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3485/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ОДЗ „Слънце” №9 срещу решение №.110 от 09.04.2014г по гр.дело № 78/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение №618 от14.11.2014г на РС Дупница по трудов спор .Отменена е заповед на Кмета на Общ Д. за налагане дисциплинарно наказание уволнение на ищцата като директор на ОДЗ „Слънце” №9 [населено място] .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване , се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпросите :
1. Спазени ли са изискванията на чл. 195 ал.1 КТ при липса на точно посочена дата на допускане на дисциплинарните нарушения, когато същите са извършвани като продължавани деяния, за продължителен период от време. Само на това основание въззивният съд е отменил заповедта,в нарушение на формирана задължителна практика на ВКС(реш.№946/2010 гр.д 127/2009 ІІІ г.о , реш.432/2011 гр.д 65/2011 ІV г.о , реш. 322/2012 по гр.д №278/2011 ІІІ г.о )
2. Спазени ли са изискванията на чл. 195 ал.1 КТ за мотивиране на заповедта когато в нея са посочени други документи ,свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение , с които служителят е запознат .Поради превратно тълкуване на доказателствата въззивният съд е приел ,че при конкретно цитирани документи в заповедтта ,препращане няма. Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 ГПК , посочени са реш. № 676/2010 по гр.д №999/2009 ІV г.о , реш. № 379/2010 гр.д № 410/2009 ІV г.о , реш. № 722/2011 гр.д № 518/2009 ІV г.о ,реш. № 322/2012 гр.д №278/2011 ІІІ г.о
3.Допустимо ли е въззивният съд служебно да контролира спарзането на чл. 195 от КТ .Съгласно установената практика,съдилищата не следят служебно за съответствието на заповедта с 195 КТ ,когато в исковата молба изрично посочване на това обстоятелство няма.
Съображения за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, се поддържат по въпроса
длъжен ли е районният съд служебно да събере доказателствата , които поначало следва да се представят от ищцовата страна,когато такива са необходими за изясняване на делото ,или това е допустимо само когато не се нарушават основните принципи на правото ,а именно концентрационното начало , което има за резултат ранна преклузия , както и принципа на равнопоставеност на страните в процеса . Неточното прилагане на чл. 195 ГПК в случая е създало правило , различно от установеното в закона. Въззивният съд неправилно е приел ,че няма основание да отмяна на решението в тази част, поради процесуално нарушение. Иск за обезщетение е бил незаконосъобразно уважен на първа инстанция , като съдът е допуснал служебно събирането на необходими за успешното му провеждане доказателства , след като за ищцата процесуалната възможност да попълни делото със съответните доказателства е била преклудирана по чл. 133 ГПК.
Ответницата по жалбата М. И. Н. –Л. е заявила отговор ,с който оспорва соченото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Разпоредбата на чл. 195 ГПК предвижда точно определени изисквания ,въпросът на реквизитите при уволнителна заповед е разрешен съгласно установената практика . Към отговора е приложена практика на ВКС по чл. 290 ГПК.Заявена е претенция за присъждане на разноски .
Касационната жалба е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК , подадена е в срок от легитимирано лице .След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по нея .
Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице по въпроса за задължителното съдържание на заповедта , с която се налага дисциплинарно наказание и задълженията,вменени на работодателя съгласно чл. 195 ал.1 КТ.Този въпрос е изяснен в установената практика на ВКС(реш №464 от 2010г по гр.д. № 1310/2009 ІV г.о ,реш.№ 395 от 2010г по д.№1629/2009 ІІІ г.о , реш. № 304 от 2010г по гр.д№ 723/2009 ІV г.о по реда на чл. 290 вр. чл. 291 ГПК) и при съдържание на заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, в която има единствено оценка и квалификации, без фактическо описание на начина , времето и място на установяване на самите действия на директорката на ОДЗ „Слънце” ,които според наказващия съставляват проявено „грубо отношение” към конкретен учител в детското заведение, „като я обиждала ,държанието към нея е било арогантно и дори е заплашвана с уволнение ,подлагана на ежедневен психически тормоз на работното място ,унижавана пред колеги и родители, което вреди на здравето й.. ”и пр. е недвусмислен пример за липса на изискуемото от чл. 195 ал.1 КТ мотивиране с посочване на нарушението по разбираем начин и обстоятелството кога то е извършено по време и място , според трайно установеното разбиране в практиката. Когато нарушенията , довели до изразената в заповедта оценка и негативна квалификация, не са посочени по своите фактически признаци не само в съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение , но и при искането на обяснения включително, неотносимо се повдига въпрос съставляват ли нарушенията „продължавани деяния , за продължителен период от време” и как изискването на чл. 195 ал.1 КТ се прилага, когато нарушението се изразява в бездействия (реш. № 322 от 2012г по гр.д № 278/2011 ІІІ г.о ,реш. №676 от 2010 гр.д №999/2009 ІV г.о )
По втория формулиран въпрос- могат ли други документи, посочени в заповедта, да представляват необходимото нейно индивидуализиращо съдържание, противоречие с установената и приложима като разрешение по правен въпрос практика на ВКС също не е налице, тъй като обстоятелствата , при които може да се възприеме подобно разрешение и които са посочени във въпроса на касатора , не са налице по делото . В случая решаващо е изтъкнато ,че в заповедта наказващият орган се е позовавал на постъпили в кметството писмени сигнали ,цитираните два сигнала обаче не са се отнасяли до взаимоотношенията между ищцата и поименно посочената детска учителка , а касаят друг разследван случай. Няма пречка дисциплинарните нарушения да бъдат индивидуализирани и в друг документ ,посочен в заповедта , но е необходимо съдържанието му да е станало достояние на наказания,последният да е бил запознат с тези документи .В случая това условие не е било изпълнено .Освен това, представените в хода на делото от ответника жалба (сигнал) на учителката, която според заповедта била обиждана, заплашвана и пр. ; протокол ,че последната е потвърдила твърденията си пред комисия , не са документи , от чието съдържание може да се изведе необходимата индивидуализация на нарушенията, в тази документи фактите също липсват .
Неотносимо се поставя въпрос допустимо ли е въззивният съд служебно да контролира спазването на чл. 195 КТ .Касаторът оспорва исковата молба да е съдържала като конкретен довод за незаконност липсата на точно посочена дата на времеизвършване на нарушенията ,като елемент от обективна страна на същите.
Интерпретацията на касатора за съдържанието на исковата молба не кореспондира с определящото за предмета на трудовия спор нейно съдържание в случая. На първо място ищцата е изтъквала ,че издателят на заповедта е допуснал груби и неотстраними нарушения на процесуалните правила по установяване на дисциплинарни нарушения и че : не са спазени императивните разпоредби на чл. 195 ал.1 КТ относно първата група нарушения ,като липсва индивидуализация ; че не се сочи времето на извършване на отделни нарушения (подробно на стр. 5 от исковата молба) Като оспорва да е извършила каквито и да било нарушения , най вече във връзка с посочите от работодателя правни квалификации , ищцата не дава повод за поддържаното от касатора , че тя знае за какво нейно нарушение се търси отговорност . В практиката на ВКС не е давано при отговор на правен въпрос разрешение , според което в трудовия спор въззивният съд не следва да се занимава с въпроса за императивното изискуемото от чл. 195 ал.1 КТ съдържание в заповедта за дисциплинарно уволнение. Въззивното решение е в съответствие утвърдената практика по прилагането на чл.195 ал.1 от КТ и основание по чл. 280 ал.1 не е налице .
Касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не следва да се допуска и по въпроса длъжен ли е районният съд , ако ще събира служебно докателства , необходими за изясняване на делото, да не нарушава основните принципи на правото като концентрационното начало (чл. 133 ГПК) и ранната преклузия , съответно да не нарушава равенството на страните в процеса (чл.9 ГПК) . Според касатора , въпросът е бил решаващ за изхода на спора по иска за обезщетение – чл.225 ал.1 КТ. Доказателствената тежест по отношение доказване размера на последното брутно трудово възнаграждение включително ,е на ищцовата страна. Нейно искане за събиране на доказателства чрез съдебно-счетоводна експертиза,е било преклудирано. Съдът е назначил експертизата служебно , но така е нарушил посочените във въпроса принципа на гражданския процес – едната страна е избегнала неблагоприятните последици от несвоевременно ангажиране на доказателства , за размера на иска си .
Отговор на формулирания от защитата въпрос е даден. В тълкувателната и задължителна практика на ВКС е установено резрешение, основните начала на гражданския процес да се прилагат съчетано. В случая съдът е изпълнил служебното си задължение да укаже на ищцата в доклада, че не сочи доказателства за опредени обстоятелства, по размера на иска за обезщетение. Във въпроса касаторът има предвид възражението си, че в изпълнение на това указание ищцата подала молба с искане за експертиза , след като даденият й от съда седмичен срок по 312 КТ е бил изтекъл. Нейното искане е постъпило с дата, на която е било насрочено открито съдебно заседание , но не е бил даден ход на делото. Съдът е допуснал експертиза в следващото открито съдебно заседание , като се е позовал на чл. 195 ал.1 предл.второ ГПК. Върховен касационен съд не приема изразеният чрез въпрос довод на защитата за нарушена равнопоставеност. Фактът каква е законово установената база при определяне на обезщетение по КТ, т.е последното получено брутно трудово възнаграждение , не може да се третира като обстоятелство, от което само едната страна в трудовия спор чепри права при иск за обезщетение. С оглед предизвиканата по конкретното дело процесуална необходимост да се налагат „специални знания” за изясняване на един факт,който поначало се засвидетелства с издавани от работодателя документи при изпълнение на задълженията му и поради това в преобладаващия брой случаи е безспорен , съчетаното приложение на принципите на гражданския процес не изключват и служебното изясняване на въпроса за базата на обезщетението по чл. 225 ал.1 КТ чрез назначаване на вещо лице,което да провери ведомостите и др.документация при работодателя. Оплакването на едната страна , че така се нарушава равното третиране и се помага на ищцовата страна в трудовия спор, трябва да дължи сметка и за собственото й поведение при изясняване на спорните обстоятелства. По- същественото е ,че съдът на първа инстанция може да ревизира пропуск в своята активност , включително като служебно допусне експертиза,ако това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото.
Следва да бъдат присъдени разноски на ответницата по жалбата в размер на 950 лева , за адвокатска защита
Предвид гореизложеното, ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №110 от 09.04.2014г по гр.дело № 78/2015г. на Кюстендилски окръжен съд
Осъжда ОДЗ „Слънце” №9 да заплати на М. И. Н. –Л. сумата 950 лева разноски в настоящето производство .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Оценете статията

Вашият коментар