3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
София 05.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 606/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”В. 2000” АД гр. Варна, подадена от пълномощника адв. И. З., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 140 от 30.10.2009г. по в.гр.д. № 313/2009г., с което е потвърдено решението на Добричкия окръжен съд, № 325 от 29.05.2009г. по гр.д. № 220/2009г., с което е отхвърлен предявеният от ”В. 2000” АД срещу Община гр. Добрич иск за признаване за установено, че не дължи сумата 42 808,10 лв. по изп. лист, издаден по т.д. № 616/1999г. ВОС.
Ответникът по касация Община гр. Добрич не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване ”В. 2000” АД моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос приложима ли е разпоредбата на чл. 116, б. „б”, изр. второ ЗЗД към хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД при прекратяване на изпълнителното дело. Счита, че поради липса на съдебна практика въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 439 ГПК на ”В. 2000” АД на основание разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД, съгласно която давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение. Приел е, че прекратяването на изпълнителното производство на някое от основанията по чл. 330, ал. 1 ГПК /отм./ не заличава действието на прекъснатата погасителна давност. Разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД посочва като достатъчно условие за прекъсване на давността само предприемане на действия за принудително изпълнение. Ако законодателят е искал да постави допълнителни условия, той би ги посочил, както е процедирал в разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставения въпрос е установена непротиворечива съдебната практика, разпоредбите на чл. 116, б. „б” и „в” ЗЗД са ясни, пълни и непротиворечиви, приложени са от въззивния съд според точния им смисъл, и не са налице предпоставки за промяната на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика /ТР № 1/2009г., ОСГТК на ВКС, т. 4/. Така например с решение № 810/74г. ВС, І г.о. е прието, че „по силата на чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. В този случай е неприложима разпоредбата на изр. второ от б. „б” на чл. 116 ЗЗД. Тази разпоредба се отнася само до случаите на прекъсване на давността в условията на б. „б” на чл. 116 ЗЗД и тя не може да бъде пренасяна по аналогия към случаите по б. „в” на същия текст, т.е. при прекъсване на давността с предприемане на действия на принудително изпълнение.” По отношение на изпълнителния процес за прекъсването на давността е достатъчно предприемане на действия за принудително изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Нов давностен срок започва да тече с прекратяване на изпълнителното производство на някое от основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК. Изложеното от касатора тълкуване на чл. 116, б. „б” и „в” ЗЗД в смисъл, че разпоредбата на чл. 116, б. „б”, изр. 2 ЗЗД следва да се прилага и за изпълнителния процес, противоречи на ясно и точно изразения смисъл на двата текста.
По прилагането на чл. 115, ал. 1, б. „ж”, чл. 116, б. „б” и „в” и чл. 117 ЗЗД относно погасителната давност при принудително изпълнение е постановено и ППВС № 3/80г., с което е прието, че „погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. След образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.”
Изложеното мотивира ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 140 от 30.10.2009г. по в.гр.д. № 313/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: