3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
С. 31.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1195/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. от[населено място], подадена от пълномощника му адв. В. Д., срещу въззивното решение на Х. окръжен съд, № 117 от 29.04.2010г. по в.гр.д. № 166/2010г., с което е потвърдено решението на Х. районен съд, № 65 от 02.02.2010г. по гр.д. № 1967/2009г., с което са отхвърлени предявените от Д. П. К. против Г. К. И. искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка в размер на 21 041,42 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 11 051,43 лв.
Ответникът по жалбата Г. К. И. от[населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В представените две изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване не е поставен процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, решен при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касаторът счита, че въззивното решение противоречи на влязлото в сила решение по приложеното гр.д. № 411/2002г. на Х. окръжен съд, постановено между същите страни, на същото основание, за предходен период. Не сочи обаче по какъв правен въпрос е налице противоречие. Уважаването на иска за предходен период и отхвърлянето му за последващ период поради прекомерност на исканата неустойка и частичното погасяване на иска по давност, само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване.
С нормата на чл. 288 във вр. чл. 280, ал. 1 ГПК достъпът до касационно обжалване е ограничен и предпоставен от наличието на изчерпателно изброени от законодателя основания за допускане до касационно обжалване. Общото основание за селектиране на касационните жалби, а именно произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, изисква жалбоподателят да посочи правния въпрос и да обоснове някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Както бе посочено жалбоподателят Д. К. не е формулирал процесуалноправен или материалноправен въпрос в посочения смисъл. Изложенията съдържат доводите на касатора за неправилност на съдебния акт. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т. 1. ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Х. окръжен съд. На ответника следва да се присъдят разноските по делото, които следва да се намалят с оглед доводите на жалбоподателя за прекомерност, и съобразно чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения да се присъди сумата 820 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Х. окръжен съд, № 117 от 29.04.2010г. по в.гр.д. № 166/2010г.
ОСЪЖДА Д. П. К. от[населено място] да заплати на Г. К. И. от[населено място] сумата 820 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: