2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 07.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 24/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Л. К. против определение № 12975 от 12. 09. 2011 г. по ч.гр.д. № 7156/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV Д с-в, потвърждаващо определение от 13. 04. 2011 г. по гр. д. № 11054/2011 г. на Софийски районен съд, І ГО, 41 с-в, с което е прекратено производството по предявените от Е. Л. К. срещу [фирма] искове с правни основания чл. 424 ГПК и е оставена без уважение молбата му по чл. 389 ГПК. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му, връщане на делото на районния съд за продължаване на производството по исковете по чл. 424 ГПК и уважаване на молбата по чл. 389 ГПК. Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като извърши проверка относно допустимостта на частната жалба, прие следното:
1. Относно частната жалба срещу определението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по предявените от Е. Л. К. срещу [фирма] искове с правни основания чл. 424 ГПК.
Частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на частната касационна жалба /3. 10. 2011 г./ и нормата на пар. 25 и 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр. 100/21. 12. 2010 г./, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10000 лв.
В случая частната жалба е насочена срещу въззивно определени, с което, е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено като недопустимо производството по делото по предявените от Емил Л. К. срещу [фирма] искове с правни основания чл. 424 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че вземанията на [фирма] срещу Е. Л. К. с размери: 7787, 14 лв. – неизплатена топлинна енергия и 2385, 95 лв. – лихва за периода 21. 01. 2004 г. – 27. 01. 2009 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 6331/09г. на СРС, не съществуват.
Продажбата на топлинна енергия е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 за ответника по иска – търговско дружество, тъй като е свързана с упражняваното от него занятие, а съгласно чл. 287 ТЗ след като за едната страна по сделката тя е търговска, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни. Цената на всеки един от отрицателните установителни искове по чл. 424 ГПК е под 10000 лв., поради което производството по същите е двуинстанционно – не подлежат на касационно обжалване както постановените по тях въззивни решения /чл. 280, ал. 2 ГПК/, така и постановените въззивни определения, потвърждаващи прекратителни определения на първоинстанционния съд /чл. 274, ал. 4 ГПК/. В този смисъл са определения на ВКС № № 95/11. 05. 2011 г. по т.д. № 385/11 г., І т.о., 610/26. 09. 2011 г. по ч.т.д. № 534/2011 г., І т.о., 83/16. 05. 2011 г. по т. д. № 421/2011 г., ІІ т.о., 118 от 1. 06. 2011 г. по т. д. № 517/2011 г., І т.о. и др.
2. Относно частната жалба срещу определението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е оставена без уважение подадената от Е. Л. К. молба по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявените от същия срещу [фирма] искове с правни основания чл. 424 ГПК.
В тази част въззивното определение също не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно настоящата редакция на чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./ , не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивен съд, потвърждаващи първоинстанционни определения, с които се отхвърлят молби по чл. чл. 389 и 390 ГПК – за обезпечаване на предявен или бъдещ иск. Частната жалба срещу въззивното определение в посочената част също се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на Е. Л. К. против определение № 12975 от 12. 09. 2011 г. по ч.гр.д. № 7156/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV Д с-в И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч. гр. д. № 24/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: