О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 98
София, 22.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари………………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 1503/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” ЕАД, гр. П., срещу решение № 128 от 25.05.2009 година по гр.д. N 189/2009 година на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 799 от 9.01.2009г. по гр.д. № 5126/2008г. на Пернишкия районен съд. С него е осъден касаторът да заплати на С. Е. Н. от гр. П. сумата 9976, 83 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 24.11.2006г., ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане на задължението – иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ.
Ответникът С. Е. Н. от гр. П. не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради следното:
С допълнителна молба вх. № 4033/13.07.2009г. касаторът е посочил, че „в подадената касационна жалба подробно са развити съображенията ни досежно действията на пострадалия и фактическата обстановка, при която е настъпила злополуката. Този фактически състав преднамерено говори за една груба небрежност, проявена от страна на касанта, а обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС, а именно Решение № 387/11.07.1989г. по гр.д. № 357/1989г. на IV г.о.”. Приложено е цитираното съдебно решение. Следователно касаторът се позовава на неправилно приложение на материалния закон, свързано с нормата на чл.201, ал.2 КТ. Не е формулирал конкретен въпрос, нито е посочил спрямо коя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК следва да се обсъди. Развил е доводи за материална незаконосъобразност – касационно основание за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването. Представеното съдебно решение може да се определи като искане за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само по себе си то не обосновава твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.201, ал.2 КТ. В него изрично е изяснено, че тъй като трудовата злополука е настъпила преди 1.01.1987г., от когато действа новия КТ, неговите разпоредби не се прилагат за случаи, отпреди влизането му в сила. Намаляването на отговорността на възложителя на работа по чл.51, ал.2 ЗЗД и тази на работодателя по чл.201, ал.2 КТ е уредена по различен начин в общия и специален закон и следва да се разграничават по приложно поле и подлежащите на установяване факти. Доказателствената тежест и в двата случая е възложена на страната, която ги твърди, съобразно общото правило на чл.127, ал.1 ГПК/отм./, сега чл.154, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128 от 25.05.2009 година по гр.д. N 189/2009 година на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.