Определение №981 от 12.7.2012 по гр. дело №98/98 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 981

С. , 12.07…2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли…..…………………………………
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: С. ЧАНАЧЕВ
Е. ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 98/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
С. Г. Г. и В. В. Г., двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Х. от АК-Я., са подали касационна жалба срещу решение № ІІІ-143 от 03.11.2011 година по гр.д. N 1280/2011 година на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 702 от 12.05.11 г. по гр.д. № 4270/2010 г. на Бургаския районен съд. С него са отхвърлени искове на касаторите против Б. Г. П. от [населено място] за заплащане на сумите по 10 000 лева, които искове са предявени като частични при цялостен размер на претенциите по 100 000 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане – искове с правни основания чл.45 ЗЗД. К. поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Б. Г. П. от [населено място] чрез пълномощника си адв. М. И. от АК-Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовават касаторите, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване /чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ са въведен множество фактически и правни въпроси. Основният от тях може да обобщи така: Какъв е характерът на отговорността на адвоката, уредена в чл.51 от Закона за адвокатурата – облигационна или деликтна? Поставени са и допълнителни въпроси за това обвързана ли е деликтната отговорност на адвоката с други, недопустими производства при прекратяване на същите, поради наличие на погасителна давност, настъпила в резултат на бездействието на пълномощника; „Ангажирана ли е отговорността на упълномощения адвокат на собствено основание, в резултат на виновното му поведение и пречка ли е липсата на проведено производство срещу прекия причинител на вредите при погасено право на иск за защита на конкретното субективно материално право на ищците да се проведе производство срещу пълномощника за ангажиране на личната му отговорност”; „Настоящият казус и всички обстоятелства, свързани с него налагат ли приложението на втората, съществуваща в правната доктрина теза, че с изтичането на давностния срок се погасява правото на иск?”; „Налага ли процесуалната икономия, а и погасеното право на иск за защита на накърнените субективни материални права ангажиране на гражданската отговорност на ответника?” и „Липсата на проведено производство при погасена давност на иска пречка ли е за предявяване на самостоятелни искове срещу ответника, който с бездействието си е допуснал погасяване на правото на искове на доверителите ми”.
Няма обосновка на твърдението за наличие на основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това допълнително основание се прилага тогава, когато липсва съдебна практика по съществен за изхода на делото въпрос, или макар да има такава практика, необходимо е тя да бъде изоставена, тъй като е неправилна и следва да се преодолее в поддържана от касаторите насока. В противен случай не може да се извърши селекция по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, за да се прецени основателността на искането за допусне на обжалването – виж разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това следва да се посочи, че поставените въпроси нямат отношение към решаващите мотиви на въззивното решение и не обуславят изхода на делото. Искът е разгледан на заявеното и поддържано в хода му правно основание. Отхвърлен е затова, защото не е доказано виновно бездействие на ответника, както и връзка между поведението на адв. П. и настъпилите за ищците, сега касатори, имуществени вреди, т.е. поради недоказаност на елементи от фактическия състав на правната норма. Въпросът за давността при евентуални искове срещу прекия причинител на вредата и застрахователя е разгледан в контекста на твърдението за виновно бездействие на адвоката, но не и с оглед формулираните сега питания, които са извън предмета на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-143 от 03.11.2011 година по гр.д. N 1280/2011 година на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар