3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 981
София, 24.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2301 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2261 от 09.12.2013 г. по гр.д. № 1831/2013 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 04.03.2013 г. по гр.д. № 17835/2011 г. на Софийски градски съд, с което отхвърлен иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от П. С. Д. от [населено място] против Б. Х. М. и Д. Х. М., двете от [населено място], за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място], кв. Б., вх. Г, ет.1, ведно с прилежащите му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. В решението е прието за установено, че ищецът е кредитор на ответницата Б. М. по договор за заем от 26.10.2007 г. за сумата 70000 лева. За обезпечаване на вземането, ответницата е учредила в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствен недвижим имот, представляващ УПИ от 380 кв.м. в землището на [населено място], [община], ведно с построената в него полумасивна постройка от 25 кв.м. Въз основа на издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е било образувано изпълнително дело със сума за събиране 112543,22 лева, съставляващи главница, лихви и разноски в заповедното производство. На 20.07.2010 г. ищцата е продала на своята сестра – ответницата Д. Х. М. собствения си апартамент № 2 в кв. Б., вх. Г, ет.1, [населено място]. При така установените факти, въззивният съд е приел, че макар и ищецът да е кредитор на ответницата Б. М. за вземане, възникнало преди сключване на атакуваната разпоредителна сделка, то тя не го уврежда – няма данни да е предприел действия за реализиране на вземането си чрез ипотекирания в негова полза имот; че тази стойност (на ипотекирания имот) не е достатъчна за удовлетворяване на вземането му; че продажбата на процесния имот не засяга правото на ищеца по чл. 173, ал. 1 ЗЗД да се удовлетвори от ипотекирания имот и в този смисъл не е доказано увреждане на ищеца като кредитор от разпоредителната сделка, поради което не е необходимо произнасяне по останалите елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД в т.ч. относно знанието за увреждане.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от П. С. Д. от [населено място]. Поддържа се, че е обуславящите изхода на делото въпроси: отчуждаването на длъжниково имущество води ли обективно до намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори и увреждаща ли е разпоредителната сделка, когато кредиторът не е предприел активни действия за удовлетворяване на вземането си чрез обезпеченото в негова полза имущество са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата – решение № 754 от 14.07.2013 г. по гр.д. № 325/2003 г. V г.о. ВКС и решение № 605 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 126/2010 г. на САС и решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС. Повдигнат е и въпросът (след уточнението му съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) може ли ответникът по павлов иск да се брани с възражение, че разполага с достатъчно имущество, за да изпълни задължението си или че изпълнението на задължението е обезпечено, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответниците по касационната жалба Б. Х. М. и Д. Х. М. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатите от касатора въпроси относно увреждащите кредитора действия на длъжника и при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за възраженията на ответника по павлов иск, воден от което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2261 от 09.12.2013 г. по гр.д. № 1831/2013 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя П. С. Д. от [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 648 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: