О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 981
С. 29.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3289 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Т. Д. Р. и Й. С. М.-двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. и от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Р., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 198 от 12.01.15г. по в.гр.д.№ 10428 по описа за 2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.01.11г. по гр.д. № 12154/09г.на Районен съд София за осъждане на [фирма] [населено място] да заплати на Т. Д. Р. и Й. С. М., на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата от 13 717.70 лв., представляваща уговорена неустойка по предварителен договор № 21-22 за замяна на право на строеж и построяване на недвижим имот, сключен на 29.11.2005г.между [фирма] и [фирма], което право на неустойка произтича от неизпълнение на задължение за извършване на строителство в уговорения срок от 18 месеца, считано от 3.06.2005г. по отношение на апартамент № 21, с площ от 108.27кв.м., находящ се в [населено място] район ”О. купел” [улица] вх.”Б” ет.2, ведно с избено помещение, съответните ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, което е прехвърлено на ищците с договор за цесия от 24.04.2008г., като е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 19 773.44лв. и е оставена без уважение частната жалба на Т. Д. Р. и Й. С. М. срещу определението на СРС от 23.06.2011г., поправено с определение от 31.10.2013г., с които са осъдени да заплатят на [фирма] разноски в размер на 1 200лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Изводът си за основателност на предявения иск по чл.92 ал.1 ЗЗД, въззивният съд е мотивирал с поетото с договора от 29.11.2005г. задължение на [фирма] да построи и предаде с разрешение за ползване обектите, правото на строеж за които е прехвърлило на [фирма], което задължение след като е станало дължимо, не е изпълнил, поради което е налице основание за ангажиране на отговорността му за неустойка, съгласно чл.15 от сключения договор. Вземането е възникнало в патримониума на [фирма], но тъй като последният с договор за цесия от 2008г. го е прехвърлил възмездно на настоящите ищци, съдът е уважил иска в полза на последните. Уговореният в договора размер от 10% е присъден върху посочената в същия продажна цена /т.е. върху договорената стойност на обекта/. В. съд е преценил като неоснователни възраженията на противната страна за неопределеност на прехвърлените права, за забрана в предварителния договор за прехвърляне на права по него и за невъзможност договорът за цесия да обвърже страните след като по предварителния договор от 29.11.2005г. е сключен окончателен за замяна на правото на строеж, както и възражението на третото лице помагач за разваляне на сключения договор за цесия, във връзка с които е изложил подробни мотиви.
Като сочат основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, касаторите Т. Д. Р. и Й. С. М. желаят да се допусне касационно обжалване по въпроса: „Как се определя размера на неустойката при цедирано вземане, когато то съставлява право на собственост, право на строеж и е налице задължение за довършване на недвижимия имот?”. Според тях определяща е цената на жилището при уговорената в договора степен на завършеност.
Жалбата им съдържа и възражение относно определените от първата инстанция разноски, във връзка с което на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поставят въпрос, касаещ възможността на страната, която не е представила списък на разноски по чл.80 ГПК след 21.12.2010г. да иска изменение в частта за разноските. По този въпрос съдът не следва да се произнася пред вид приетото в т.24 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г.н ОСГТК на ВКС, съгласно което ВКС се произнася само като втора инстанция, когато въззивният съд за първи път се произнася по направените разноски /но не и като касационна инстанция/.
Без да сочи основание по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът [фирма] [населено място] поставя три въпроса, по които желае да се допусне касационно обжалване : 1. Нищожен ли е договора за цесия поради неопределеност на цедираните вземания? И допустимо ли е да се прехвърлят всички вземания по един двустранен договор и с това не се ли извършва замяна на страната по договор в нарушение на изискванията на ЗЗД?, 2. Развален ли е договора за цесия поради неплащане на цената по същия? и 3. Поражда ли договора за цесия правни последици, ако при неговото сключване цедентът не разполага с прехвърлените права? В изложението по допустимост изложените доводи са за неправилност.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касаторите Т. Д. Р. и Й. С. М. въпрос за размера на неустойката при цедирано вземане отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда. По него обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото специално основание за допустимост чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото е налице трайно установена практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата – доколкото неустойката по естеството си представлява съглашение между две или повече лица, което цели да обезпечи изпълнението на друго задължение, размерът й се определя по волята на тези лица. Нормата на чл.92 ЗЗД има диспозитивен характер и страните са свободни да определят размера както в абсолютна стойност, така и да е определяем според зададени от тях показатели, както е в конкретния случай, в който е определен „в размер на 0.5% за всеки просрочен ден от стойността на всеки конкретен обект, но не повече от 10%/ . Съобразно договореното съдът е присъдил неустойка в размер на 10% от установената по делото стойност на процесния имот. Искането на касаторите в стойността да се включи и друга цена, която те са платили по друг договор /за цесия/, с оглед наличието на различно основание за плащане е оставено без уважение от съда. Преценката на този извод на съда е преценка за правилност, която тъй като е извън предмета на настоящето производство, не може да бъде извършвана от настоящия състав.
По поставените от касатора [фирма] [населено място] въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото същите независимо, че са от значение за изхода на спора и за формиране решаващата воля на съда, също касаят преценка за правилност на обжалваното решение, на начина по който съда е възприел фактическата обстановка и изискват обсъждане на ангажираните доказателства /поради което не отговарят на изискавнията за общо основание за допустимост съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това поставените въпроси съдържат тези, които не са установени по делото и които въззивният съд е счел за неправилни – че в договора за цесия –вземанията не са определени и че с него се прехвърлят всички вземания, че е налице неплащане на цената по договора за цесия и че цедентът не притежава прехвърлените права. Задължението, което има касационаната инстанция във фазата по допустимост – да не се произнася по правилността на правните изводи на възззивния съд, изключва възможността за разглеждане на така формулираните от касатора въпроси.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 198 от 12.01.15г. по в.гр.д.№ 10428 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :