2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
С. 31.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 28 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 7544/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Р. К. като процесуален представител на П. Т. Д. и В. П. Д., срещу определението на Пловдивския окръжен съд, № 2831 от 01.10.2013г. по в.гр.д. № 816/2013г., с което е оставена без разглеждане молбата им за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение №1425/17.07.2013г. в частта за разноските.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по същество на частната жалба ВКС съобрази следното:
С решение № 4252/21.11.2012г. по гр.д. № 14575/2011г. Пловдивският районен съд е уважил частично предявеният от Т. И. И. против П. Т. Д. и В. П. Д. иск и е присъдил разноските по делото като е осъдил ответниците да заплатят на ищеца 890,87 лв. разноски, а ищецът да заплати на ответниците 273,36 лв. разноски. Дължимите на ответниците разноски съдът е определил като е намалил адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
С въззивното решение на Пловдивския окръжен съд първоинстанционното решение е потвърдено, като в отговор на оплакванията във въззивната жалба в частта за разноските съдът е приел, че редуцирането е правилно, тъй като платените адвокатски възнаграждения от 1740 лв. и 1840 лв. са прекомерни с оглед правната и фактическа сложност на делото и съдът не е длъжен да присъжда трикратния размер на предвиденото по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока за обжалване П. Т. Д. и В. П. Д. са подали молба за изменение на решението в частта за разноските, в отговор на която въззивният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е оставил без разглеждане молбата за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. Приел е молбата за процесуално недопустима с мотиви, че по искане на страната съдът може на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да измени решението в частта за присъдените от него разноски, но в настоящия случай се иска изменение на решението в частта за присъдените от първоинстанционния съд разноски. П. решение не подлежи на самостоятелно обжалване само в частта за разноските, а молба по чл. 248 ГПК до Пловдивския районен съд не е подадена, поради което молбата по чл. 248 ГПК до Пловдивския окръжен съд е процесуално недопустима.
Частните жалбоподатели обжалват определението с оплаквания, че въззивният съд се е произнесъл относно разноските само в мотивите, но не и в диспозитива на решението, както и с доводи по същество, че се дължи трикратният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004г.
Определението е правилно.
Чл. 248, ал. 1 ГПК съдържа две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му за разноските. Първата хипотеза обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по направено искане за присъждане на разноски, а при втората хипотеза след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, т.е решението да бъде изменено – ТР № 1/2012г. ОСГТК на ВКС, т. 8. И двата случая се отнасят за направени пред съответната инстанция разноски.
В настоящия случай искането на частните жалбоподатели е за изменение на въззивното решение в частта, относно присъдените от първоинстанционния съд разноски, по който въпрос съдът се е произнесъл като е потвърдил изцяло /и в частта за разноските по изложените в мотивите съображения/ решението на първоинстанционния съд. Не е налице нито хипотезата на чл. 250 ГПК за допълване на решението поради липса на произнасяне, нито хипотезите на чл. 248 ГПК, които са с предмет направени пред съответната инстанция разноски.
По изложените съображения определението е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Пловдивския окръжен съд, № 2831 от 01.10.2013г. по в.гр.д. № 816/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: