О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
Гр. София, 14.02.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търг. дело № 1551/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. К. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 110 от 12.01.2018 г. по търг. дело № 2871/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е обезсилено решение № 1909 от 05.04.2017 г. по т.д.№ 133/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против ФЕНТЪЗИ ГОЛФ ЕООД гр. Разлог искове по чл.124 ал.1 ГПК за установяване нищожността на решенията от 08.02.2015 г., обективирани в протокол на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, за освобождаване на управителя Д. Г. П., за избор на И. Р. за управител и за приемане на учредителен акт на дружеството; и производството по делото е прекратено.
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно и постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, за което излага подробни съображения.
Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК. В първата от тях са формулирани въпросите: 1/ Как може да се релевира нищожността на решението на общото събрание и ограничен ли е този иск със срок за предявяването му; 2/ Какво е съотношението между порочните решения на общото събрание и порочните вписвания на такива решения в търговския регистър и по какъв начин следва да се осигури защита срещу тях. Задължително ли е съединяването на искове, с които се иска констатиране на тази порочност; 3/ Допустим ли е установителният иск за прогласяване нищожността на подлежащи на вписване „решение” на общото събрание, след приемането му и подаването на заявление по чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ, но преди вписване на „решението”; Отпада ли правният интерес от провеждане на установителния иск за прогласяване нищожността на подлежащо на вписване „решение” на общото събрание, когато в хода на производството по установителния иск „решението” на общото събрание бъде вписано в Търговския регистър; 4/ Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба; 5/ „Решенията” на съдружник, притежаващ половината от дяловете от капитала на ООД, решения на орган на дружеството ли са, подлежат ли на вписване в ТР към АВ и какъв е редът /правното основание/ за установяване нищожността на тези, неподлежащи на вписване, „решения”. Противоречие между постановеното въззивно решение и практиката на ВКС се твърди, както следва: по първия и петия въпрос – с т.2 от ТР № 1/06.02.2002 г. на ОСГК на ВКС; по втория – с т.3 от цитираното тълкувателното решение и решение № 171/16.02.2011 г. по т.д.№ 163/2010 г. на І т.о.; по третия въпрос – с т.2 и т.3 от посоченото ТР, а по четвъртия – с т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, вр. т.5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 159/13.11.2017 г. по т.д.№ 2205/2016 г. на ІІ т.о. На същите основания /противоречие с практиката на касационния съд, въпреки наличието на която се постановяват неправилни решения/ се претендира допускането на въззивното решение до касация по така формулираните въпроси при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както и се обосновава очевидната му неправилност.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация – ФЕНТЪЗИ ГОЛФ ЕООД и третото лице – помагач на дружеството – И. Р., с който се оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, по подробно изложени доводи. Мотивира се и становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение съобрази следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Въззивният съд е обосновал извод за недопустимост на исковото производство, поради липса на правен интерес, със следните мотиви:
Атакуваните по реда на чл.124 ал.1 ГПК като нищожни решения на едноличния собственик на капитала на ФЕНТЪЗИ ГОЛФ ЕООД по протокол от 08.02.2015 г. са от категорията на подлежащите на вписване /чл.140 ал.1 вр. чл.119 ал.2 вр. ал.1/. Съответно въз основа на тях са заявени за вписване по партидата на дружеството в Търговския регистър промени в обстоятелствата досежно правноорганизационната му форма /от ООД в ЕООД/, управителя, персоналния му състав /едноличен собственик на капитала И. Р. при заличаване на съдружника И. К./ и нов учредителен акт. Регистърното производство е било спряно до влизане в сила на решението по т.д. № 25/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с предмет – иск по чл.74 ТЗ за отмяна на същите решения. По заявление № 20150216130842 за вписване на горните обстоятелства е постановен отказ, отменен с решение от 20.04.2015 г. по т.д. № 42/2015 г. на Благоевградския окръжен съд. След отпадане пречките за движение на регистърното производство – т.е. с влизане в сила на 24.07.2017 г. на решението по т.д. № 25/2015 г. за отхвърляне исковете на ищеца по чл.74 ТЗ и въз основа на съдебното решение по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ по т.д. № 42/2015 г., на 27.07.2017 г. заявените обстоятелства, основани на решенията от 08.02.2015 г. са вписани в Търговския регистър.
При тези факти съдът е приел, че предявените установителни искове за прогласяване нищожността на решенията на И. Р., в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество, са недопустими поради липсата на правен интерес. С оглед вида на оспорените решения и осъщественото вписване на 27.07.2017 г. в Търговския регистър, защитата на ищеца срещу тези решения при цел да установи запазване качеството си на съдружник в дружеството не може да бъде осъществена чрез така предявените искове. Това е така, тъй като установяването нищожността на решенията няма да доведе до заличаване на вписването им. Съгласно нормата на чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ заличаването на вписването би могло да е последица от уважаването на иск по чл.29 от същия закон или на такъв по чл.74 ТЗ с предмет отмяна на решенията като незаконосъобразни. В случая и с оглед позоваването на липсващи решения на органа на дружеството и на такива, взети извън неговата компетентност, обусловили осъществени вписвания, защитата на правата на ищеца би могла да се осъществи с предявяване на искове по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани обстоятелства при изтъкване на нищожността на решенията на органа на дружеството като преюдициален въпрос спрямо твърдяното опорочено вписване. Като ирелевантно е преценено обстоятелството, че вписването на решенията, чието съществуване и валидност се оспорва с предявените искове, е осъществено в хода на процеса. Съдът е посочил, че процесуалните предпоставки, в частност правният интерес от исковете по чл.124 ал.1 ГПК трябва да са налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес. Несъществуването на интерес от търсената с иска защита към момента на постановяване на решението препятства разрешаването на спора по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до съдебен контрол, по следните съображения:
І. Не е налице основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана, особено тежка форма на неправилност, основанията за която не съвпадат с тези, посочени в чл.281 т.3 ГПК. Нужно е неправилността да е съществена до степен да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, че законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща, или отменена правна норма. Няма да е очевидно неправилен актът, когато той е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато е постановен в противоречие с практиката на ВКС, с актове на КС или Съда на ЕС. Актът би могъл да е очевидно неправилен, когато е постановен при явна необоснованост, напр. поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, като във всички останали случаи необосноваността в резултат на неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност няма да представлява основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. В случая очевидната неправилност е мотивирана с твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС, което, с оглед изложеното по-горе, не може да доведе до допускане на касационно обжалване на претендираното основание.
ІІ. Липсват и поддържаните селективни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Предвид същественото изменение на нормативната уредба след постановяване на ТР № 1/06.02.2002 г. на ОСГК на ВКС /ГПК, в сила от 01.03.2008 г. и ЗТР, в сила от 01.01.2008 г., понастоящем – ЗТРРЮЛНЦ/ и създадената на база на цитираното тълкувателно решение и действащите норми практика на ВКС, на част от поставените въпроси вече е даден отговор, на който обжалваното решение съответства. Той е в смисъл, че искът по чл.536 ал.1 т.1 ГПК за разрешаване на спора относно правоотношението, от което зависи вписването в ТР /какъвто е и искът за установяване нищожност на решенията, подлежащи на вписване, взети от О. в ООД, респ. от едноличния собственик на капитала на ЕООД/, е допустим само в хипотезата, когато вписването все още не е осъществено – поради незаявяване на обстоятелствата в ТР или поради спиране на регистърното производство. Последиците от положителното решение по този иск, съобразно чл.536 ал.2 ГПК, при подадено заявление за вписване се гарантират по реда на чл.536 ал.3 ГПК вр. чл.19 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. След извършване на вписването, защитата на засегнатите лица срещу вписани обстоятелства въз основа нищожни решения на органи на дружеството се реализира посредством иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписаното обстоятелство, при прилагане последиците на чл.30 от закона. С оглед изложеното по-горе, липсва противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и това, предмет на решение № 171/16.02.2011 г. по т.д.№ 163/2010 г. на І т.о. на ВКС, ТК, което е постановено въз основа нормите на отменения ГПК. Що се отнася до постановките на ТР № 1/06.02.2002 г. на ОСГК на ВКС, те трябва да се прилагат с оглед принципите, на които се основават, при съобразяване с действащата законова регламентация и доколкото не й противоречат. При тези условия липсва противоречие между решението на САС и посочения тълкувателен акт. Третият формулиран от касатора въпрос касае изцяло правилността на въззивния съдебен акт, поради което не може да обуслови допускане на исканото обжалване, а и няма спор, че абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на иска следва да съществуват към момента на постановяване на решението. Въпросът относно нередовността на исковата молба, констатирана от въззивния или касационния съд, не се преценява като такъв от значение за изхода на спора, т.к. въззивният съд не е установил пороци при предявяването на иска и в решението не са изложени мотиви в този смисъл, а касационният съд, в изпълнение на служебните си задължения, не намира обжалваното решение за вероятно недопустимо на посоченото основание. Без значение за резултата по конкретното дело е и последният въпрос относно характера на атакуваните решения с оглед това, дали са взети от легитимен орган на дружеството, т.к. той касае съществото на спора и не представлява предпоставка за квалификацията на решенията като подлежащи или неподлежащи на вписване в Търговския регистър.
Предвид гореизложеното, искането за достъп до касация се явява неоснователно, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 110 от 12.01.2018 г. по търг. дело № 2871/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: