4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 990
София 13.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 620/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д. от гр. Русе, подадена от пълномощника й адв. В. М., срещу въззивното решение на В. апелативен съд, № 139 от 21.01.2010г. по в.гр.д. № 613/2009г., с което е оставено в сила решението на Русенския окръжен съд, № 57 от 24.06.2009г. по гр.д. № 234/2009г. в частта, с която е уважен предявеният от Б. И. Б. против А. Д. Д. иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата 35 512,52 евро, отменено е решението в отхвърлената част на иска за 500 евро и с въззивното решение искът е уважен и в тази част.
Ответникът по жалбата Б. И. Б. от гр. Л. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
Жалбоподателката А. Д. счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси относно доказателствената сила на нотариалния акт, относно допустимостта на свидетелските показания за разкриване на симулацията в конкретния случай, по въпроса представлява ли ищецът трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и представлява ли предварителният договор „начало на писмено доказателство”, в противоречие с практика на ВКС и съдилищата, като въпросът за допустимостта на свидетелските показания за разкриване на симулацията счита и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага съдебна практика.
За да уважи иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел, че сумата, получена от довереника Ц. Д. П., която е наследодателка на ответницата А. Д., при продажбата на собствения на ищеца Б. И. недвижим имот, е в размер на 40 500 евро. Относно доказателствената сила на нот. акт съдът е приел, че обвързващата доказателствена сила се простира само върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса: датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията им за сключване на сделката, както и за другите действия, извършени пред и от нотариуса – прочитане, одобряване и подписване на акта. Тя не обхваща изявленията на лицата, в която част нот. акт има характер на частен документ. Приел е, че въпросът за верността на изявленията на страните по сделката, т.е. доколко те отговарят на истината, се решава от съда според събраните по делото доказателства. Въз основа на представени по делото писмени доказателства – предварителен договор, декларация по ЗМИП пред банката, съдът е приел, че действително платената цена по договора е 40 500 евро. Тази цена е била изрично уговорена в предварителния договор като дължима в деня на изповядване на сделката пред нотариуса, същата сума наследодателката на ответницата е внесла по своя банкова сметка в деня на продажбата, като в декларацията за произхода на средствата е вписала, че са от продажба на недвижим имот. Освен тези доказателства съдът е обсъдил и показанията на св. И., присъствала на продажбата и придружила доверителката до банката за внасяне на сумата. Съдът е приел, че в случая свидетелските показания са допустимо на основание чл. 165, ал. 2 ГПК, тъй като ищецът е трето лице за сделката по смисъла на посочената разпоредба.
ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне поради следните съображения:
Не се констатира твърдяното противоречиво решаване на първия формулиран от касатора процесуалноправен въпрос относно доказателствената сила на нотариалния акт. В приложеното към изложението на жалбоподателката решение № 211-ІІ/76г. ВС, ІІ г.о. е прието, че ответникът по иск по чл. 31, ал. 2 ЗСГ /отм./ не може да опровергава съдържанието на нот. акт, по който е осъществен незаконния доход, досежно размера на получената цена със свидетелски показания извън условията на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./. Решение № 226/2009г. ВКС ІІІ г.о. е постановено по искове за обявяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот поради липса на основание и съгласие, евентуално за унищожаването му поради измама. С решение № 1283/2009г. ВКС, ІІІ г.о. също както в първото от изброените решения е прието, че оборването на материалната доказателствена сила на нот. акт може да стане при условията на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, но по делото не е представен документ, изходящ от противната страна, който да служи за начало на писмено доказателство и въз основа на него да бъдат допуснати исканите свидетели. Относно решението по гр.д. № 253/2008г. ОС-Русе, и решението по гр.д. № 432/2008г. ОС-Русе липсват данни за влизането им в сила, поради което същите не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. В настоящия случай въззивният съд също е приел, че доказателствената сила на удостоверените в нот. акт изявления на страните относно цената могат да бъдат оборени при наличието на предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК, аналогична на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./. Това становище отразява трайно установената съдебна практика, че законната доказателствена сила на нот. акт като официален документ за изявления на граждани се простира само върху това, което нотариусът е извършил лично или е извършено пред него. Доколко обаче изявленията на гражданите са верни не може да се удостовери с този документ. Въпросът за верността на тези изявления, така както и на изявленията в частен документ, се решава от съда.
По въпросите за допустимостта на свидетелските показания за разкриване на симулацията в конкретния случай, представлява ли ищецът трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и представлява ли предварителният договор „начало на писмено доказателство” ВКС намира следното:
Решаващите изводи на съда за основателност на претенцията са основани на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, предл. първо ГПК. Въззивният съд се е позовал на свидетелските показания след като въз основа на писмени доказателства е приел за вероятно твърдението на ищеца за симулативност на изявлението на страните относно отразената в нот. акт цена. И двете писмени доказателства – предварителният договор и декларацията /в която Ц. П. е удостоверила пред банката с подписа си, че сумата 40 500 евро е от продажбата на недвижим имот/, изхождат от наследодателката на ответницата и в тяхната съвкупност съставляват начало на писмено доказателство. Дори и документите поотделно да не правят вероятна симулацията, преценени в тяхната съвкупност отразените в тях изявления, могат да съставляват достатъчна предпоставка за допускане на свидетелски показания. Тъй като предварителният договор не е единственото писмено доказателство, което според въззивния съд е индиция за привидност на сделката относно цената, не е налице противоречие с решение № 890/2008г. ВКС ІІІ го.о., което е постановено при различна фактическа обстановка.
Въпросът дали ищецът е трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК не е от значение за изхода на делото, тъй като както бе посочено, макар и съдът да се е позовал на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, изр. последно ГПК, свидетелските показания в случая са допустими поради наличието на „начало на писмено доказателство”. За пълнота следва да се отбележи, че ищецът е страна по сделката, сключена чрез пълномощник, а не трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. последно ГПК.
Поради това, че по поставените въпроси е налице трайно установена практика и изходът на делото е в съответствие с тази практика, произнасянето по посочените въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на В. апелативен съд. Няма данни за направени разноски от ответника, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. апелативен съд, № 139 от 21.01.2010г. по в.гр.д. № 613/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: