2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
София 13.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 636/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на З. Л. П. от гр. София, подадена от пълномощника й адв. Х. В., и на К. И. А. от гр. София, подадена от адв. Е. Б., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, І Бр. с-в, от 02.11.2009г. по в.гр.д. № 784/2008г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 89 с-в от 21.07.2008г. по гр.д. № 1104/2006г. в частта, относно упражняването на родителските права върху детето Н. и относно режима на лични отношения на бащата с детето.
Ищцата З. П. обжалва решението в частта, с която е определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 до 18.00 часа, всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 до 18.00 часа и двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Ответникът К. А. обжалва въззивното решение в частта, с която упражняването на родителските права върху детето Н. е предоставено на майка, и в частта относно определения му режима на лични отношения с детето.
Всяка от страните моли да не се допусне касационно обжалване по жалбата на противната страна.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
1. По жалбата на З. П.:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решението относно режима на лични отношения на детето с бащата, като се поддържа наличието на противоречие на въззивното решение с решение № 6957/99г. по адм. д. № 2659/99г. на Върховния административен съд, ІІІ отд.
ВКС намира че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на първо място поради това, че не е посочен правен въпрос. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС/. Към изложеното следва да се добави, че съгласно същото ТР понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища поради различния предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища.
2. По жалбата на К. А.:
В изложението са посочени като материалноправни въпроси, по които да се допусне касационно обжалване, въпросът за родителските права върху малолетното дете Н. и въпросът за разширяване на личните контакти между детето и бащата, които според жалбоподателя са решени в противоречие с ППВС № 1/74г., съгласно което при всеки конкретен случай съдът е длъжен да изхожда от интересите на децата.
ВКС намира че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в тази част, тъй като не се констатира твърдяното противоречие. При решаването на въпроса за упражняването на родителските права върху малолетното дете и на режима на лични контакти с бащата, въззивният съд е изхождал именно от интересите на детето, като е обсъдил събраните по делото доказателства относно психичното му състояние и отражението върху него на отношенията му с всеки от родителите. Останалите съображения, изложени от жалбоподателя /за допуснато процесуално нарушение като не са изслушани родителите относно желанието им да се грижат за детето, и за необоснованост на решението/ не следва да се обсъждат в настоящото производство, което няма за предмет правилността на съдебния акт.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да не допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, І Бр. с-в, от 02.11.2009г. по в.гр.д. № 784/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: