О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
С. 02.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4286 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представляван от изпълнителния директор Ю., чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 663 от 3.04.2015г. по в.гр.д. № 693 по описа за 2015г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 76 от 6.01.2015г. по гр.д.№ 12800/2014г. на Районен съд Варна, като е уважен предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, наложено със Заповед № 9/19.08.2014г. на изпълнителния директор на [фирма]
Като основание за допустимост в своето изложение касаторът сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните два въпроса : 1.Налице ли е злоупотреба и накърняване доверието между работник и работодател в случаите, при които е установено умишлено извършено деяние, но имуществените последици, които е претърпял работодателя и/или извлечената облага от служителя са на ниска стойност? и 2. Необходимо ли е за работодателя да са настъпили сериозни имуществени последици от действията на работник или служител, за да е налице злоупотреба и накърняване доверието между работник и работодател? Позовава се на постановени по чл.290 ГПК решения № 80 от 26.03.2010г. по гр.д.№ 4679/2008г. на ІІ г.о., № 242 от 21.05.2012г. по гр.д.№ 932/2011г. на ІV г.о., № 379 от 11.10.2011г. по гр.д.№ 100/2011г. на ІV г.о., № 232 от 18.05.2012г. по гр.д.№ 41/2012г. на ІV г.о., съгласно които злоупотреба с доверието на работодателя съставлява всяко действие, което е израз на несъблюдаване на дължимо поведение на добросъвестност и доверие в отношенията работник работодател. За да се квалифицира дадено поведение като такова не е необходимо за предприятието да е настъпила имуществена вреда, нито деянието да е извършено умишлено. Достатъчно е работникът, възползвайки се от служебното си положение да е компрометирал оказаното му доверие, при което да са злепоставени интересите на работодателя.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., реално извършване на които удостоверява с приложен договор за правна защита и съдействие от 10.07.2015г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е възприел извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта за уволнение с единствен мотив за несъразмерност на наложеното наказание на извършеното деяние. Съдът е посочил, че независимо, че се касае за умишлено извършено нарушение –опит да бъде изнесена стока /салам „К.” К., един брой, на стойност около два лева/ без представяне на документ за закупуването й – при преценката на тежестта на извършеното нарушение следва да се съобрази, че с него не е застрашен трудовия процес, не са настъпили сериозни имуществени последици за работодателя /хранителният продукт е с незначителна стойност/ и става въпрос за опит, при това недовършен. Отчетено е и че няма данни ищеца да е извършил други нарушения на трудовата дисциплина и няма доказателства работодателят да е проверил възраженията на работника /отразени в обясненията му/ за това, че опита за изнасяне на салама е направен във връзка с дадени му устни указания, изискващи неговото бракуване и изхвърляне в контейнера за отпадъци.
От изложеното, следва извод, че решаващите мотиви на въззивния съд, за да уважи предявения иск са свързани с направена констатация за липсата на съразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушението по смисъла на чл.189 КТ. Доколкото и двата поставени от касатора въпроси са свързани със съдържанието на понятието за злоупотреба и накърняване доверието между работник и работодател /а наличието на това основание в настоящия случай не е спорно/, то те не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на О. на ВКС разяснения, тъй като не са от значение за изхода на делото. Освен това приетото от въззивния съд е в съответствие /а не в противоречие/ с цитираната от касатора съдебна практика, поради което освен общото, не е налице и посоченото специално основание за допустимост.
С оглед изхода от спора и направеното искане, на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 800лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 663 от 3.04.2015г. по в.гр.д. № 693 по описа за 2015г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА Май М.” АД [населено място] ЕИК[ЕИК], представляван от изпълнителния директор Ю. да заплати на П. В. С. от [населено място] [улица] сумата от 800лв. /осемстотин/ лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :