Разпореждане № от 40648 по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

4
РАЗПОРЕЖДАНЕ

София, 15.04. 2011 година

Гроздан Илиев – зам. на председателя на Върховния касационен съд, като разгледах преписка вх. № 5939/13. 04. 2011г. по описа на ВКС, образувана по жалбата на К. С. Т. от София.

У С Т А Н О В И Х:

Жалбоподателят е подал тъжба против Х.К.с искане да се потърси наказателна отговорност за побой нанесен му на 15.08.2008 г. от „охранители на фирмата и касиерката Ю.”. Тъжбата/жалба с вх. № 31297/11.11.2008 г. постъпила в районния съд, където с разпореждане от 03.02.2009 г. съдията докладчик направил отказ да образува наказателно дело от частен характер, поради неспазване изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, относно формата и съдържанието на тъжбата, както и поради ненамиране на частния тъжител на адреса за призоваване, посочен от него в тъжбата.
Против разпореждането за отказ да се образува наказателно производство К. Т. подал жалба до Софийски градски съд (СГС), по която е образувано в.н.ч.х.д. № 3349/2009 г. В производство по реда на чл. 247, ал. 2 вр. чл. 341, ал. 2 НПК, съдът в закрито заседание постановил определение № 3073/26.10.2009 г., с което потвърдил разпореждането на зам. председателя на СРС от 03.02.2009г., за отказ да се образува наказателно дело от частен характер по тъжбата на К. Т.. Недоволен от така постановеното определение Т. подал жалба, чрез СГС до Софийски апелативен съд (САС), която му била върната по съображения, че определението на СГС не подлежи на инстанционен контрол, по арг. и от чл.313 НПК.
Недоволен от отказът да бъде приета жалбата му за разглеждане жалбоподателят Т. подал следващата жалба, чрез Софийски районен съд, заведена с вх. № 38423/28.12.2009г., до Върховен касационен съд, с искане „Съответния съд задължително да прати делото на органа, където подлежи на контрол, мерки и отношение”. С разпореждане от 04.01.2010 г. по преписка, вх. № 2138/30.12.2009 г. съдията докладчик от ВКС, като съобразил, че според чл.346 НПК определение № 3073/26.10.2009 г. по в.н.ч.х.д. № 3349/2009 г. на СГС не подлежи на касационен контрол, отказал да образува касационно производство.
Така постановеното разпореждане, по жалба на К. Т., с определение № 17/03.02.2010г. по ч.н.д. № 25/2010г. на ІІ.н.о., било отменено от тричленен състав на ВКС с указание, че проверката за наличие на предпоставките за образуване на касационно производство може да се извърши само в производство по чл.351, ал. 1 и ал. 4 НПК, която на свой ред се извършва от съдът, чийто съдебен акт се атакува по реда на глава ХХІІІ НПК. Понеже в настоящият случай това не било сторено, с отменителното определение е дадено указание, подадената чрез СРС жалба да се изпрати за администриране на СГС, който да се произнесе и по нейната допустимост, т.е наличието на предпоставки за касационна проверка на въззивно определение № 3073/26.10.2009 г. по в.н.ч.х.д. № 3349/2009 г. на същият съд.
В изпълнение на указанията дадени с отменителното определение по ч.н.д. № 25/2010г. на ВКС, СГС с разпореждане № 1390/14.03.2010г. по в.н.ч.д. № 3349/2009г. е постановил да се върне жалбата на К. Т. срещу определението от 26.10.2009 г. на СГС с което в производството по реда на чл. 247, ал. 2 вр. чл. 341, ал. 2 НПК, съдът е потвърдил разпореждането на зам. председателя на СРС от 03.02.2009 г., за отказ да се образува наказателно дело от частен характер по жалбата/тъжба на Т.. Това определение на СГС е обжалвано по реда на чл.351, ал. 5 НПК пред ВКС. С определение № 51/16.10.2010 г. в закрито заседание по н.ч.д. № 176/2010 г. касационният състав е оставил без уважение жалбата на К.Т. срещу разпореждане № 1390/14.03.2010 г. по в.н.ч.д. № 3349/2009г. с което СГС е постановил да се върне жалбата на К. Т. срещу определението от 26.10.2009 г., отбелязвайки изрично, че това определение не подлежи на касационен контрол.
При така установената последователност в процесуалните действия предприемани от жалбоподателят и съдилищата извършили проверка на постановените съдебни актове, предмет на жалбите, е видно, че жалбоподателят е изчерпил процесуалните възможности да реализира отмяна на основния съдебен акт с който е потвърдено разпореждането на съдията докладчик по преписка вх. № 31297 от 11.11.2008г., за отказ да се образува наказателно производство по тъжба на частния тъжител. Следователно така постановеният съдебен акт е влязъл в сила и не подлежи на касационна проверка. Такова е положението и с развитието на съпътствуващото го производство по реда чл.351, ал. 5 вр. с ал. 4 НПК по което с влязло в сила разпореждане е върната жалбата на К. Т. против акта, с който му е върната касационната жалба против определението от 26.10.2009 г. по в.н.ч.х.д. № 3349/2009г. на СГС, тъй като определението не подлежи на касационен контрол. Посочената категория актове са изключени и от процедурата по възобновяване на наказателното производство по глава Х. НПК. При това положение е очевидно, че подадената поредна жалба, вх. №5939 от 13.04.2011г. по описа на ВКС, не може да предизвика проверка по реда на инстанционния контрол или възобновяване на производството по делото. Нещо повече, жалбата е бланкетна, в съдържанието и не са посочени изискуемите от закона признаци, които биха позволили да се определи нейния предмет, защото липсва точно описание на атакувания съдебния акт, а това е задължително изискване, предвид множеството съдебни актове, постановени от различните съдебни инстанции. Не е посочен и способът за извършване на проверката, дали това да стане по реда на редовното инстанционното производство или по реда на възобновяване на делото, поради което е налице изначална негодност на жалбата, като процесуално средство, предвидено в закона да предизвика съответната проверка на съдебните актове. Тук е мястото да се отбележи, че жалбоподателят не е изпълнил и дадените му с разпореждането от 16.03.2011 г. указания по жалба, вх. №7705 от 07.03.2011 г. по описа на СРС, за отстраняване на посочените недостатъци и вместо да стори това е предпочел да изпрати друга жалба със същите недостатъци до ВКС, вх.№5939 от 13.04.2011г. Следва да се отбележи, че по жалбата вх. №7705 от 07.03.2011г. по описа на СРС, определения съдия докладчик не е имал задължения по нейното администриране и предприемане на действия, свързани с посочване на недостатъците, които следва да отстрани жалбоподателят, защото всички възможни варианти на процесуално развитие и проверка, вече са били използувани и финализирани с последното определение на ВКС. При този краен резултат е очевидно, че определение № 3073 от 26.10.2009 г. по в.н.ч.д. № 3349/2009 г. на СГС и разпореждане № 1390/04.03.2010 г. постановено по същото дело, с което е върната жалбата на К. Т., както и разпореждането от 03.02.2009 г. по преписка, вх. № 31297/11.11.2008 г. на СРС, с което е направен отказ на основание чл. 247, ал. 2 НПК, за образуване на наказателно производство от частен характер, са влезли в сила. Щом това е така, съгласно чл. 413, ал. 1 НПК влезлите в сила, присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички държавни институции, длъжностни лица и граждани, които следва да се съобразяват и изпълняват предписаното със съответния съдебен акт дължимо поведение по приложение на материалния и процесуален закон, поради което всяка следваща жалба на К. Т. несъобразена с този принцип е лишена от правно основание и не представлява основание, годно да предизвика образуване на производство по въпрос, по който има произнасяне с влязъл в сила съдебен акт, какъвто е и настоящият случай.
Мотивиран от гореизложените съображения,

РАЗПОРЕЖДАМ:

Отказвам образуване на производство пред Върховния касационен съд.
Делото с жалбата на К. С. Т. от София да се върне на Софийски районен съд.
Да се уведоми жалбоподателят К. Т..

З.. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВКС:

/Г. И./

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.