3
РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 17.07.2014 година
Павлина Панова – заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на наказателната му колегия, като проверих изпратеното съгласно разпореждане № 1085 от 08.07.2014 г. на зам.-административния ръководител на Окръжен съд – Русе ч.н.д. № 549/2012 г. по описа на същия съд и в.ч.н.д. № 251/2012 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., ведно с приложена молба от адв. Д. Ф. от САК, администрирана като искане за възобновяване на в.ч.н.д. № 251/2012 г., с вх. № 10099 на ВКС от 16.07.2014 г.,
установих:
По внесена от Окръжна прокуратура – Русе преписка, съдържаща молба от Генералната прокуратура на Руската федерация за екстрадиция на лицето М. Б. Г., роден в [населено място]/Руска федерация, притежаващ немски паспорт за пътуване като бежанец, обявен за издирване с червен бюлетин на И. – Русия и задържан на 07.07.2012 г. при влизане в Република България на ГКПП „Д. мост” – Русе, е образувано ч.н.д. № 549/2012 г. по описа на ОС – Русе. В производство по реда на чл. 16 и сл. от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) е постановено решение № 126 от 23.08.2012 г., с което екстрадицията на лицето е отказана. Отменена е и мярката за неотклонение „задържане под стража до приключване на производството по екстрадиция”.
По протест на прокурор при ОП – Русе, на основание чл. 20 от ЗЕЕЗА, е образувано в.ч.н.д. № 251/2012 г. по описа на АС – Велико Търново, който с решение № 202 от 11.09.2012 г. отменя постановения първоинстанционен съдебен акт и вместо това допуска екстрадиция в Руската федерация на лицето Г., чиято екстрадиция се иска. Взема и мярка за неотклонение „задържане под стража” до фактическото му предаване на компетентните власти.
До Софийски градски съд (вх. № 79050 от 25.06.2014 г.) от адв. Д. Ф. от САК, защитник на М. Б. Г., е подадено искане за незабавното му освобождаване, на основание постановеното решение от 25.03.2014 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), четвърто отделение, по делото „М.Г. срещу България” (жалба № 59297/12), в сила от 25.06.2014 г., съгласно което изпълнение на решението за екстрадиция би довело до нарушаване на гаранциите, предвидени в чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). Към искането е приложено и решението на ЕСПЧ по делото „М.Г. срещу България”, както и отговор (вх. № 4062/14 от 27.05.2014 г.) на Главния прокурор до К. К. – председател на Българския хелзинкски комитет и процесуален представител на Г. пред ЕСПЧ, съгласно който молбата за възобновяване на в.ч.н.д. № 251/2012 г. на АС – Велико Търново не може да инициира производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като съдебният акт, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването на наказателни дела, не е включен в предметния обхват на съдебните актове, които съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК подлежат на проверка по реда на Глава тридесет и трета НПК. По разпореждане от 27.06.2014 г. на председателя на СГС, НО, искането е изпратено по компетентност на ОС-Русе.
Съгласно разпореждане № 1085 от 08.07.2014 г. на зам.-административния ръководител на ОС – Русе искането на адв. Ф. няма процесуално основание, тъй като решението по ч.н.д. № 549/2012 г. на ОС – Русе е влязло в сила и не може да бъде отменено или изменено в никакво производство от същия съд. Съдията е приел, че правната природа на искането, така както е формулирано, е най-близка до института на възобновяване, уреден в Глава тридесет и трета от НПК, като е счел, че съгласно чл. 66 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 422, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от процесуалния закон делото, ведно с искането от адв. Ф., следва да се изпратят на разпореждане на Върховния касационен съд.
Искането за възобновяване на производството по екстрадиция по в.ч.н.д. № 251/2012 г. по описа на АС – Велико Търново е процесуално недопустимо.
Решението на редовните съдебни инстанции, с което те в производство по реда на чл. 16 и сл. от ЗЕЕЗА са се произнесли по молба за екстрадиция от компетентен орган на молещата държава, в случая – Руската федерация, не подлежи на контрол по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила решения. Този съдебен акт се постановява не по реда на НПК, а по специално предвиден в отделен закон ред – този на ЗЕЕЗА. Независимо, че съгласно чл. 66 от специалния закон разпоредбите на НПК се прилагат при липса на специални правила, то разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е неприложима по аналогия. Нейното прилагане съществено противоречи на същността на производството по екстрадиция – преценяване на основанията за предаване и реализиране на самото предаване на лице, искано от молещата държава за осъществяване на правосъдие спрямо него.
В тази връзка следва да се отбележи, че независимо че като решения, „непроверени по касационен ред”, актовете на съдилищата по дела за екстрадиция формално съдържат характеристиките на тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, то прилагането по аналогия на процесуални норми, касаещи нормалното развитие на процеса по отношение на една особена процедура, каквато е съдебното производство по екстрадиция, може да става само и единствено ако по този начин не се изменя смисъла и целта на производството, не се стига до противоречие с международните договори, уреждащи това производство и не се накърняват правата и свободите на засегнатите лица, гарантирани от международните актове, по които Република България е страна.
Съгласно постановление от 26.06.2014 г. на прокурор в отдел 04 „Международен” по прокурорска преписка № 8038/2012-04 по описа на ВКП, което следва да се приложи към кориците на делото, е разпоредено освобождаването на 26.06.2014 г. от Затвора – София на руския гражданин М. Б. Г., задържан във връзка с решение № 202 от 11.09.2012 г. по в.ч.н.д. № 251/2012 г. на АС – Велико Търново, освен ако не се задържа на друго основание. Постановено е също така да бъдат предприети мерки за свалянето му от общодържавно издирване в Република България, освен ако няма друго основание за това, Главна дирекция „Гранична полиция” да пропусне лицето при евентуалното му напускане на пределите на Република България и Министерство на правосъдието да уведоми за изпълнението на настоящото постановление ЕСПЧ.
Правният ефект, който се цели с искането за възобновяване, е постигнат с цитираното по-горе постановление на ВКП от 26.06.2014 г. В конкретния случай, неизпълнението на решението за екстрадиция произтича от чл. 46 от Конвенцията, с ратифицирането на която Република България е приела и задължителната сила на решенията на ЕСПЧ. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България Конвенцията представлява и част от вътрешното право, и се прилага от всички държавни органи, и то с приоритет спрямо останалите норми на вътрешното законодателство на страната.
С оглед на гореизложеното,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство за възобновяване на в.ч.н.д. № 251/2012 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Делото да се върне на Окръжен съд – Русе.
Копие от настоящото разпореждане да се изпрати на адв. Д. Ф. – на съдебния адрес, посочен в искането.
Копие от постановлението на ВКП от 26.06.2014 г. по прокурорска преписка № 8038/2012-04 за освобождаването на лицето М. Б. Г. да се приложи към настоящото разпореждане.
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:
ПАВЛИНА ПАНОВА
Е.В.