Разпореждане №- от 42577 по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 26.07.2016 година

Павлина Панова – Зам. на председателя на Върховния касационен съд и Ръководител на Наказателна колегия, като разгледах касационна жалба от подсъдимия И. И. М., чрез адв. Г. М. от АК – П., с вх. № 7937/22.07.2016 г. срещу решение № 74 от 26.05.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 78/2016 г. по описа на Бургаски апелативен съд,
УСТАНОВИХ:

С горепосочената жалба са релевирани доводи за необосновано тълкуване на доказателствения материал и необосновани изводи на въззивния съд, което според тъжителя е довело до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че „…досежно събраният доказателствен материал и признанието на същият от подсъдимия, както факти и констатации на всички А.Т.Е. приети и приложени по делото е закономерен единствено извода на чл. 15 от НК.“. Пунктуално се оспорва правния извод на съда по отношение на: скоростта на движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия М.; невъзможността на същия да реагира на възникналата опасност, предизвикана от собственото му противоправно поведение; пресичащия пешеходец като препятствие на пътя.
В случая, твърдението за нарушение на материалния закон в действителност се подкрепя с доводи, които сочат на оплакване за необоснованост, което не е касационно основание.
Принципно е положението, че нарушението на закона като касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт от касационната инстанция е налице само когато обжалващата страна твърди, че материалния закон не е приложен правилно при неоспорена фактическа обстановка.
Жалбоподателят не твърди за допуснато нарушение при събиране на доказателствения материал, напротив в заключителната част на жалбата отправя молба за отмяна на решението и признаване на подсъдимия М. за невиновен „… по това обвинение и фактическа обстановка с оглед именно на настоящия доказателствен материал, събран и приложен по делото и признат от страните“. Спори единствено с оглед оценъчната дейност на последния по фактите и правото съд.
Оценката по същество на доказателствените източници, като част от процесуалната дейност на съда, оправомощен да установява фактите от предмета на доказване, няма как да бъде ревизирана от третата инстанция при условия, че правилата за събирането и проверката им са били спазени, за което жалбоподателят не излага съображения в обратния смисъл.
Ето защо, макар и настоящата касационна жалба да е подадена в срока за обжалване и от легитимирано лице, не може да инициира производство по реда на глава двадесет и трета от НПК, поради липса на посочено касационно основание и данни, които да го подкрепят.
Независимо от това въззивният съд е приел, че депозираната жалба е редовна и съдържа изискуемите от закона реквизити, след което я е администрирал до Върховен касационен съд.
Въпреки установеното несъответствие между съдържанието на подадената жалба и това, което е изискуемо от НПК, настоящата инстанция няма самостоятелни правомощия да върне жалбата на подателя й. Необходимо е жалбата на подсъдимия И. М., чрез защитника му адв. Г. М. от АК – П., да се върне на Бургаски апелативен съд, който да изпълни процедурата на чл. 351, ал. 1 от НПК с всички произтичащи от това последици.

Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:

Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Делото ведно с касационната жалба да се върне на Бургаски апелативен съд за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 4, т. 1 НПК .

ЗАМ. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:
ст

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *