Разпореждане №1371 от по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  1371
                                       София  11.11.2009г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и девета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                   Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1341/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. М. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. Л. Г. , срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 07.05.2009г. по в.гр.д. № 61/2009г., с което е оставено в сила решението на Ломския районен съд от 05.12.2008г. по гр.д. № 916/2007г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Т. , В. М. , Л. М. , Л. Й. , Ю. М. , В. М. и Х. Х. срещу Б. К. С. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 5000 лв., съставляваща обезщетение за причинени им имуществени вреди от липсващи и повредени движими вещи, подробно описани в решението.
Ответниците по касация не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не е установено авторството на деянието. Приел е за установено, че страните по делото са съсобственици на недвижим имот, в който са се намирали вещите, чиято стойност се претендира, при части 3/4 за ищците и 1/4 за ответника. Приел е за установено също, че ищците, които са ползвали втория и тавански етаж от къщата, са живеели постоянно в гр. С., а ответникът е живеел в първия етаж на същата жилищна сграда. През зимата на 2002-2003г. ответникът Б. К. извършил кражба на движими вещи – домашно обзавеждане на стойност 769 лв., за което бил признат за виновен по нохд № 378/2003г., приключило със споразумение. С разписка, приложена по посоченото дело движимите вещи, предмет на обвинението, които са част и от претендираните по настоящото дело вещи, са върнати на ищцата Л. Въз основа на свидетелски показания, единична и тройна съдебни експертизи съдът е приел за установени липси и повреди на втория етаж, но както бе посочено по-горе съдът е отхвърлил иска поради това, че не е установено вредите да са причинени от ответника.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Р. М. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага съображения, че по съществения процесуалноправен въпрос за редовността на исковата молба въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 1/17.07.2001г., ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаването на делото. Съгласно посоченото от жалбоподателката ТР № 1/2001г., т. 4, при нередовност на исковата молба въззивният съд следва да приложи разпоредбата на чл. 100 ГПК /отм./. В исковата молба не е посочено времето на извършване на деянието, от което се претендират вреди на основание чл. 45 ЗЗД и това обстоятелство не е уточнено по надлежния ред. Въпросът е от значение за решаването на делото, тъй като съдът се е позовал на връщане на част от отнетите вещи през 2003г., а ищците са твърдели в писмената защита на адв. Г/л.95-96/, че претендират вреди от последващи действия на ответника през 2006-2007г.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 07.05.2009г. по в.гр.д. № 61/2009г.
Указва на Р. Т. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 100 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Оценете статията

Вашият коментар