Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 154
София, 07.08.2017 година
Павлина Панова – Заместник- председател на Върховния касационен съд и председател на Наказателна колегия, като проверих касационната жалба на Т. И. М., подадена чрез адв. Я. С. и адв. Х. К. с вх. № 7627/02.08.2017 г. на ВКС срещу присъда № 180 от 27.02.2017 г. по в.н.о.х.д. № 2350/2017 г. по описа на Софийски градски съд,
УСТАНОВИХ:
С присъда от 07.11.2016 г. постановена по н.о.х.д. № 8995/2015 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият М. Н. Р. е признат за виновен, в това че на 21.04.2011 г., в [населено място],[жк], [улица], пред спирка на автобус №…, чрез нанасяне на удари с ръка и крак, в областта на челюстта, причинил на Т. И. М. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на Т. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен в останалата му част до размера на 8000 като неоснователен.
По жалба на подсъдимия е образувано в.н.о.х.д. № 2350/2017 г. по описа на Софийски градски съд, приключило с нова въззивна присъда, с която първоинстанционната е отменена и М. Р. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С присъдата е отхвърлен и предявеният от М. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан.
Със съобщение на СРС получено от пострадалия М. лично на 20.01.2012 г. му е оказано, че може да се конституира като частен обвинител и граждански ищец в 7- дневен срок от получаване на същото. В съдебно заседание пострадалият е отправил искане единствено за предявяване на граждански иск и конституирането му като граждански ищец. С протоколно определение от 22.03.2012 г. съдът е конституирал М. единствено в качеството на граждански ищец и е приел за съвместно разглеждане гражданския иск.
Съобразно разпоредбите на чл. 87, ал. 2, 318, ал. 5 и 349, ал. 3 от НПК, гражданският ищец може да упражни правото си на жалба, в случай че са нарушение негови права и законни интереси, но единствено в гражданската част на съответния акт. Процесуалното му качество, обаче, не позволява да атакува същия в наказателната му част, ако не е бил конституиран в процеса и като частен обвинител.
С оглед гореизложеното следва правният извод, че подадената касационна жалба от Т. И. М., чрез адв. С. и адв. К. не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. Жалбоподателят е изложил данни, от които може да се направи извод, че обжалва въззивния акт единствено в наказателната част, с каквато възможност не разполага. Не са заявени данни относно обжалване на присъдата в гражданската част.
Констатираната нередовност е била предпоставка въззивният съд да упражни правомощието си да даде срок на жалбоподателя да приведе касационната жалба в съответствие със законовите изисквания. Неправилно обаче, Софийски градски съд е приел, че жалбата е редовна и съдържа изискуемите от закона реквизити.
Съдържанието на касационната жалба очертава предмета на проверка в производството по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което жалбата на подсъдимия следва да бъде върната на изпращащия съд, който да изпълни задължението си, като определи седемдневен срок за отстраняване на нередовността, а при неизпълнение – на основание чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК да я върне на подателя.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Делото да се върне на Софийски градски съд за изпълнение на дадените указания, след което да бъде изпратено на ВКС.
ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:
И.К.