Разпореждане №200 от 43329 по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 200

София, 17.08.2018 година

Павлина Панова – заместник – председател на Върховния касационен съд на Република България и председател на Наказателната му колегия, като разгледах касационната жалба и допълнението към нея на подсъдимата Х. И. Я., подадени чрез защитника й адв. И. В., протестът и допълнението към него на Окръжна прокуратура Благоевград, постъпили с вх.№ 7782/16.08.2018 г. на ВКС срещу присъда № 1817 от 13.04.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 247/2017 г. на Окръжен съд Благоевград,
Установих:
При проверка на постъпилите във ВКС жалба и допълнение към нея от подсъдимата Я. чрез адв. В. се констатира, че те не отговарят на изискванията по чл. 351, ал. 1 от НПК. Неправилно изпращащият съд е приел, че жалбата и допълнението към нея са редовни и съдържат изискуемите от закона реквизити.
С присъда № 1817 от 13.04.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 247/2017 г. на ОС Благоевград е отменена присъда № 2152/13.03.2017 г., постановена по НОХД №516/2016 год. по описа на Районен съд – Благоевград в частта й, с която подсъдимата Х. Я. и подсъдимия Д. Л., са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.227б, ал.2, във вр.с ал.1 от НК, както и по отношение на приложението на чл.23, ал.1 от НК за подсъдимата Я., като вместо това е признал горецитираните подсъдими, за невиновни в това, че в качеството им на собственици и управители на /фирма/ дружеството е изпаднало в неплатежоспособност в 30-дневен срок, считано от 30.01.2013г. от спиране на плащанията по публични задължения в общ размер на 5820.60 лв. /пет хиляди осемстотин и двадесет лева и шестдесет стотинки/ към органите на НАП, не са заявили това обстоятелство пред съда и не са поискали от Окръжен съд – Благоевград да се открие производство по несъстоятелност, като на основание чл.304 от НПК са оправдани по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл.227 б, ал.2, пр.1 от НК във връзка с ал.1 от НК.
В останалата си част първоинстанционната присъда №2152 по н.о.х.д. № 516/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград е потвърдена, съгласно която подсъдимата Я. е призната за виновна в това, че с цел да набави за себе си и за [фирма], на което е собственик и управител, имотна облага, е възбудила и поддържала до 11.10.2012г. заблуждение у Д. К. и Ц. Т., че ще им осигури провеждане на обучение и започване на работа и с това им причинила имотна вреда общо в размер на 2600 /две хиляди и шестотин/ британски лири, с парична левова равностойност 6 340.96 лева /шест хиляди триста и четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки/, заради което и на основание чл. 54, ал.1 вр. с чл. 209, ал.1 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и е призната за невиновна по повдигнатото обвинение за извършване на престъплението в съучастие като съизвършител с Д. Л., заради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по това обвинение. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила и същата е осъдена да заплати на Ц. Т. сумата от 3170 лв., представляващи обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на причиняване на вредите, до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 346, т. 2 от НПК предмет на касационно обжалване могат да бъдат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция (в случая – Благоевградският окръжен съд). По аргумент за противното, решенията, постановени от окръжните съдилища като въззивна инстанция, не подлежат на касационен контрол. Атакуваният съдебен акт, макар и наименован „присъда“, по съществото си представлява съчетание на два съдебни акта – в частта относно произнасянето за престъплението по чл.227б от НК е присъда, а в частта относно произнасянето по чл. 209 от НК /доколкото се потвърждава първоинстанционната присъда/ той е решение. Следователно жалбата (и допълнението към нея) в частта й, в която се съдържа молба на подсъдимата Х. Я. да бъде призната за невиновна за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, е недопустима, тъй като съдържа искане за произнасяне от касационния съд по съдебен акт, който по съществото си е решение, а то не подлежи на контрол от ВКС по реда на касационното производство.
В частта на жалбата на Х. Я. чрез адв. В., в която се излагат аргументи против подадения протест на ОП Благоевград, с който се иска отмяна на присъда №1817, постановена по в.н.о.х.д. № 247/2017 г. на ОС Благоевград, в частта в която подсъдимите са признати за невиновни за извършени престъпления по чл. 227б, ал. 2, пр. 1 от НК, същата следва да бъде приета като възражение срещу него.
Въпреки установеното несъответствие между съдържанието на подадената касационна жалба и това, което е изискуемо от НПК, настоящата инстанция няма самостоятелни правомощия да върне жалбата на подателя й. Посоченото по-горе обстоятелство е следвало да бъде констатирано от съдията-докладчик от ОС-Благоевград, който е следвало да упражни правомощията си по чл. 351, ал. 6 от НПК.
Горното налага делото да се върне на Благоевградския окръжен съд, който да изпълни задължението си по чл. 351, ал. 6 от НПК и да върне касационната жалба на Х. Я., подадена чрез адв. В. срещу въззивна присъда № 1817, постановена по в.н.о.х.д. № 247/2017 г. на Окръжен съд Благоевград.
Поради което,

РАЗПОРЕЖДАМ:

Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Делото да се върне на Окръжен съд Благоевград за изпълнение на указанията в настоящето разпореждане с всички произтичащи от това последици.
Препис от разпореждането да се изпрати на Х. И. Я. и адв. И. В. за сведение.

ЗАМ. – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:

ПАВЛИНА ПАНОВА
гп

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
makale