Разпореждане №32 от по нак. дело №/ на отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 32
                                  София     16.01.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 януари две хиляди и девета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:   Мария Иванова
                                                     Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4452/2008 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. К. и К. Т. К., двамата от гр. П., подадена от пълномощника им адв. В, срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 443 от 02.07.2008г. по в.гр.д. № 454/2008г., с което е оставено в сила решението на Пазарджишкия районен съд от 21.02.2008г., постановено по гр.д. № 1295/2004г., с което на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е определен начинът на реално ползване на 85 кв. м от УПИ ХVІ-4198 в кв. 500 по плана на гр. П., съгласно заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза от 02.06.2006г., като на ищците К е определена площ от15,5 кв.м.
Ответниците по жалбата В. Б. , С. Г. , И. К. , „Агротехимпекс” Е. , С. Д. , Д. Г. , К. Г. и Е. с. , в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника им адв. А писмен отговор молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а ако се допусне – да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да постанови решението въззивният съд е приел, че с нот. акт № 185/1996г. ищците Е са продали на „Ш” Е. 73% идеални части от собственото си дворно място, представляващо УПИ ХVІ-4198 в кв. 500 по регулационния план на гр. П., с площ от 356 кв. м., срещу задължение на дружеството да построи пететажна ж. сграда, като си учредили взаимно и право на строеж и си разпределили обектите в сградата. Сградата е построена и строителят е продал отделните обекти ведно със съответните идеални части от правото на с. върху дворното място. Ищците от своя страна също са прехвърлили на трети лица /ответници по делото/ част от обектите в сградата. При това положение правото на с. върху дворното място принадлежи на две групи съсобственици – ищците с 27% ид. части и собствениците на обекти в етажната с. , притежаващи 73 % ид. части от дворното място. В това съотношение съдът е разпределил ползването на мястото като е приспаднал застроената площ на жилищната сграда и магазините от 172 кв. м, свободна площ от 73 кв. м е оставил за обслужване на входа към сградата, 6 кв. м са оставени като път за общо ползване и останалите 85 кв. м са разпределени съобразно частите на страните. Съдът е възприел вариантът за разпределение ползването на мястото, предложен от вещото лице с второто допълнително заключение, по съображения, че съответства в максимална степен с правата на страните в съсобствеността. Не е възприел доводите на ищците за разпределение на ползването по първото заключение на вещото лице, при който за ползване от ищците следва да се определят 91 кв. м, като е приел, че по този начин се накърняват правата на останалите съсобственици.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторите се позовават на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за начина на разпределение на ползването на съсобствения имот в противоречие с практиката на ВКС. Прилагат решения № 659 от 07.04.1998г. по гр.д. № 241/98г. на ВКС, V г.о., № 95 от 30.01.1974г. по гр.д. № 2322/73г. на ВС, І г.о. и № 39 от 10.01.1977г. по гр.д. № 2401/76г. на ВС, І г.о., в които е изразено становище, че предмет на реалното ползване на съсобствен имот е само незастроената част от дворното място и разпределението на ползването следва да се извърши съобразно притежаваната идеална част. В последното от приложените решения е прието, че пространството, заето от лична само на единия от тях постройка следва да бъде съобразено, като на другия се предостави съответно по-голямо пространство от незастроената част. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите обосновават с доводи, че произнасянето на ВКС по въпроса за правилното разпределение на ползването е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в приложените съдебни решения е дадено различно от възприетото от въззивния съд разрешение на съществения за настоящия спор материалноправен въпрос за начина на разпределение на ползването на дворно място, в което само единият от съсобствениците притежава постройка. Освен това произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона в случаите на разпределение на ползването на дворно място, съсобственици на което са етажни собственици от една страна и от друга съсобственици с идеална част само в мястото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, № 443 от 02.07.2008г. по в.гр.д. № 454/2008г.
Указва на жалбоподателите Е. С. К. и К. Т. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Оценете статията

Вашият коментар