РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 92
София, 08.04.2019 година
Галина Захарова – Зам. – председател на Върховния касационен съд и Ръководител на Наказателна колегия, като разгледах жалбата на адвокат В. А. Я. от САК, с вх.№ 3393/03.04.2019 г. на ВКС срещу решение на Висшия Адвокатски съвет от 09.11.2018 г. по протокол № 33,
УСТАНОВИХ:
С писмо до гражданска колегия на ВКС (заведено във ВКС под № 222 от 08.01.2019 г.) Висшият адвокатски съвет е изпратил подадената от адв. В. А. Я. жалба с вх. № 2788/13.12.2018 г., ведно с приложени всички документи, свързани с жалбата. С определение № 137 от 02.04.2019 г. на IV отделение в гражданска колегия на ВКС, образуваното по жалбата на адв. Я. гр. дело № 115/2019 г. е прекратено и преписката е изпратена на наказателната колегия на Върховния касационен съд по компетентност.
С подадената жалба се изразява несъгласие срещу решение № 1360 от 09.11.2018 г., постановено в заседание на Висшия адвокатски съвет в стенографски протокол № 33, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 2358/25.10.2018 г. на адв. В. Я. от САК срещу решение на Софийски адвокатски съвет, взето по т. 6 от протокол № 30 от заседание на САС, проведено на 02.10.2018 г. С цитираното решение на Софийски адвокатски съвет е образувано дисциплинарно производство срещу адв. В. Я. на осн. чл. 137, ал. 5 от ЗА.
В хода на прекратеното производство по гр. дело № 115/2019 г. на ВКС, адв. Я. в съдебно заседание на 05.03.2019 г. е направил искане за иницииране на производство пред Конституционния съд на Република България във връзка с противоконституционност на разпоредби в Закона за адвокатурата, касаещи дисциплинарните производства срещу български адвокати, както и искане за иницииране на преюдициално запитване до СЕС на основание чл. 267, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по въпроса за съответствието на разпоредби от ЗА с правото на ЕС.
Настоящата жалба не е годно средство да образува касационно производство, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на проверка от Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет само в предвидените в закона случаи. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол, както следва: 1/ решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия /чл. 7 ЗА/; 2/ решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Р България /чл. 10, ал. 5 ЗА/; 3/ решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати /чл. 16, ал. 4 ЗА/; 4/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества /чл. 53, ал. 2 ЗА/; 5/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия /чл. 61, ал. 4 ЗА/. Решенията на Висшия адвокатски съвет извън изчерпателно посочените в закона хипотези, не подлежат на обжалване пред съд. Съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, като в съответствие с това принципно положение е регламентираната в чл. 88, ал. 5 от ЗА възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред Висшия адвокатски съвет. Решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи, пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия. В този смисъл е налице и трайно установена съдебна практика на Върховния касационен съд /определение № 1 от 05.01.2011г. по гр.дело № 1869/2010г. на ІV г.о. на ВКС; определение № 366 от 05.11.2014 г. по гр. дело № 4883/2014 г. на ІV г.о. на ВКС; определение № 22 от 27.01.2015г. по гр. дело № 6379/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определение № 236 от 01.11.2016 г. по гр.д. № 2803/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
Във връзка с производството по налагане на дисциплинарна отговорност на адвокати, единствената законова възможност по ЗА за сезиране на върховната съдебна инстанция е уредена в чл. 130, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 7. Тази разпоредба се прилага по отношение на решения на Висшия дисциплинарен съд, постановени от него като първа инстанция по дисциплинарни дела в хипотезите на чл. 129, ал. 1 от ЗА, срещу членове на адвокатските съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд.
В настоящия случай, доколкото обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет не попада в посочените по-горе хипотези, следва извода, че въз основа на подадената от адв. Я. жалба не може да се образува касационно производство.
С оглед на гореизложеното по отношение на невъзможността за образуване на производство пред ВКС, то в случая последният не е компетентен и да се произнесе по исканията на жалбоподателя за иницииране на производство пред Конституционният съд на РБ и отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
С оглед изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред ВКС по жалбата на адвокат В. А. Я..
Жалбата, ведно с преписката, да се върне на Висшия адвокатски съвет.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на адвокат В. А. Я. за сведение.
ЗАМ. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВКС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ:
са