РАЗПОРЕЖДАНЕ
София, 31.08.2015 година
Вероника Имова – председател на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах депозираното искане на осъдената Е. Н. З. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 2943/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с вх. № 10170 от 14.08.2015 г.,
УСТАНОВИХ:
В отправеното искане за възобновяване на наказателно производство, осъдената З. e заявила наличието на предпоставките по Глава тридесет и трета от НПК „и по – специално предпоставките на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, както и кумулативно предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК. Отделно от това се посочват и допуснати от въззивния съд съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК.
Софийският апелативен съд с определение № 235 от 10.08.2015 г. е установил, че така формулираната в искането претенция и данните, на които се базира, е основание за разглеждане на делото по реда на чл. 423 НПК, а не на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С оглед на което е прекратил производството по н.д. № 752/2015 г. по описа на САС, НО, V състав и изпратил искането по компетентност на ВКС.
С разпореждане от 17.08.2015 г. на председателя на трето наказателно отделение на ВКС е установено, че искането не съдържа обективни данни, които да подкрепят посоченото основание по чл. 423 НПК, както и данни, с оглед преценката за спазване на срока по чл. 421, ал. 3, изр. 2 НПК, поради което е дал указания на молителката и за конкретизиране на основанието за възобновяване.
В изпълнение на горепосоченото разпореждане и в посочения 7-дневен срок осъдената е депозирала допълнение към искането (именувано „допълваща молба”), в което е посочила, че е узнала за влязлата в сила присъда след освобождаването й от затвора в Тулуза – Сеис (Франция), а именно края на месец март 2015 г. В уточнението е посочила, че иска изменение по реда на възобновяването на въззивното решение в частта относно наложеното й наказание, като моли да бъде приложен института на условното осъждане и така определеното й наказание в размер на 3 години лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок по преценка на съда.
От уточняващото съдържание на допълнението към искането се установява несъмнено, че осъдената не претендира за ограничаване правото й на лично участие в процеса и за неговото повторно провеждане, а всъщност инициира производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
От всичко гореизложено следва, че подаденото искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 2934/2014 г. по описа на Софийски градски съд следва да бъде разгледано от Софийския апелативен съд, който е родово компетентният съд, с оглед приетите и влезли в сила изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 42/2015 г. Съгласно изменената ал. 1 на чл. 424 НПК искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК се разглежда от съответния апелативен съд, когато актът по чл. 419 НПК е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди. В настоящия случай постановената от Софийски районен съд присъда от 03.04.2014 г. е изменена с решение № 1076 от 30.10.2014 г. по описа на Софийски градски съд.
С оглед на изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство по възобновяване пред ВКС.
Делото, ведно с искането да се изпрати на Софийския апелативен съд по компетентност.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на осъдената Е. Н. З., за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
см