fbpx

Решение №1127 от 12.11.2013 по гр. дело №347/347 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 1127

гр. София, 12.11.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември двехиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3966 по описа за 2013 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. С. Й. чрез адвокат М. Г. срещу решение № 178 от 03.07.2012 г. по гр. дело № 153/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответницата П. М. Ц. оспорва жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Великотърновски апелативен съд след частична отмяна на решение № 667 от 22.12.2011 г. по гр. дело № 444/2011 г. на Русенски окръжен съд се е произнесъл по същество, като е уважил предявения от П. М. Ц. против Ц. С. Й. иск по чл. 59 ЗЗД до размер на сумата 9245.77 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.04.2011 г. до окончателното й изплащане, като е осъдил Ц. С. Й. да заплати държавна такса по сметка на Великотърновски апелативен съд в размер на сумата 554.70 лева. За да постанови този резултат въззивният съд е изложил съображения за доказаност на иска по чл. 59 ЗЗД, съответно за доказаност на твърденията за положени грижи по отношение на бащата на ответницата от ищцата, в чийто дом същият е живял през периода от месец юни 2006 г. до 2.07.2010 г. Въз основа на експертизата по делото същият съд е констатирал, че претенцията е установена по размер до 9245.77 лв. Изводът е обоснован с изведените от заключението на вещото лице данни за размер на издръжката 12449.53 лв., размер на възнаграждението за положени грижи 10560 лв., общо 23009.53 лв., от които е приспадната пенсията на С. Ц. – 13763.76 лв., като разликата в размер на 9245.77 лв. e определена от въззивната инстанция, като сумата, с която ищцата се е обеднила за сметка на обогатяването на ответницата, а за последната е прието, че не е полагала грижи за своя баща С. Ц., починал на 02.07.2010 г. В мотивите са изложени съображенията на апелативния съд за липсата на предпоставки за приспадане на сумата 4243.90 лв., внесена от Ц. в спестовен влог от пенсията за исковия период в размер на сумата 13763.76 лв. с оглед на констатациите на решаващия състав, че Ц. е имал материалната възможност да внесе тази сума от пенсията, тъй като издръжката му за анализирания период е била по – малка от получената за същия период пенсия. Развити са мотиви за това, че не може да се направи прихващане на дължимата сума със сумата 3340 лв. – влог на С. Ц., изтеглен от ищцата, за да се намали задължението на ответницата, тъй като такова прихващане е вече направено с решение по гр. дело № 7598/2010 г. на Русенски районен съд. Отхвърлено е и възражението на ответницата по иска за прихващане на дължимата сума със сумата 6050 лв., получена от продажба на земеделски земи на С. Ц. поради липсата на доказателства за оставане на сумата в ищцата.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос: „Може ли да се направи едно и също възражение за прихващане по две различни дела и след като по първото по време дело е уважено направеното възражение за прихващане от първоинстанционния съд, но това решение е отменено изцяло и окончателно от второинстанционния с решение от 22.03.2012 г., да се уважи направеното възражение за прихващане по второто дело след като решението е постановено по – късно – на 03.07.2012 г. ?”. За да се допусне касационно обжалване общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, формирано от правни въпроси, относими към предмета на делото и обусловили неговия изход, по които въззивния съд е изложил своите разрешения трябва да бъде развито в някоя от хипотезите на разпоредбата /чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК/. В този смисъл са разясненията в ТР на ОСГКТК № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г., т.1. Касаторът е длъжен да направи мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, но в случая не е изпълнил това изискване /цитираното ТР на ОСГКТК, т. 1/. Горният въпрос не е развит в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК чрез посочване на противоречието между правните разрешения във въззивното решение и съдържащите се в приложената практика. ВКС не е длъжен и не може да извежда тези основания от твърденията на касатора и от отразените от него факти и обстоятелства в касационната жалба /същото ТР на ОСГКТК, т. 1/. В приложението липсва обосновка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по – конкретно посочване на практиката, създадена в резултат на неточно приложение на закона, съображенията които според жалбоподателката аргументират неправилното приложение на закона, не е посочена практиката, която не отговаря на промяната в законодателството, не са отразени разпоредби, които според страната са непълни, неясни или противоречиви и следва да се тълкуват, за да се създаде съдебна практика по приложението им в какъвто смисъл са разясненията в ТР на ОСГКТК, т. 4. С оглед на тези мотиви ВКС в настоящият си състав приема, че не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК по въведения правен въпрос.
В приложението е зададен въпроса: „Следва ли при условие, че осиновителят не е изпълнявал задължението си да дава грижи и издръжка на осиновеното от него дете, в последствие осиновеният да дължи на осиновителя издръжка, и не представлява ли това поведение на осиновителя тежко провинение спрямо осиновения, което го лишава от правото да търси издръжка от осиновения, вкл. и този, който твърди, че е давал вместо него ?”. С въвеждането му не се релевира общо основание, тъй като формулирането произтича от хипотеза, която въззивният съд не е разгледал, а именно търсенето на основание за престирането на грижи и издръжка от дъщеря по отношение на родител в зависимост от изпълнението на подобно задължение, което родителя е имал по отношение на дъщеря си при отглеждането й. При поставянето му, както при предходния въпрос жалбоподателката не е обосновала нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, поради което изложените по – горе съображения за недопускане на касационен контрол са относими и към този въпрос. Ето защо и по горния въпрос не е налице основание за допускане на касационен контрол.
В приложението следващият въпрос се свързва с нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, а именно: „Представляват ли съзнателно изпълнение на нравствен дълг /чл. 55, ал. 2 ЗЗД/ полаганите от дъщерята грижи към втория съпруг на нейната майка, който я е отгледал от 13 – та и годишна възраст, а след смъртта на съпругата си не е оспорил завещателните й разпореждания ползващи единствено дъщерята, въпреки че като нейн преживял съпруг е наследил част от имуществото на съпругата си ?”. Такава хипотеза въззивният съд не е разгледал, не е мотивирал правни разрешения по тълкуване на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, предвид иска по чл. 59 ЗЗД, с който е бил сезиран и чийто фактически състав е обсъждал. Твърдението на жалбоподателката, че второинстанционният съд не е приел, че е налице чл. 55, ал. 2 ЗЗД не кореспондира с мотивите на съда, които не съдържат произнасяне по същият фактически състав. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, както се отрази и по – горе не засяга въпроси, по които липсва произнасяне на съда или общо тематични въпроси. С въвеждането им касаторът не релевира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. И по този въпрос липсва обосновка на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, респективно предпоставки за допускане на касационен контрол.
Извън произнасянето на въззивния съд е въведен и следващия въпрос: „Задължен ли е низходящ към възходящ предвид наличието на достатъчно средства възходящият да се издържа сам ?”. Изложените мотиви за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване при поставен от касатора въпрос, по който няма произнасяне на въззивния съд следва да се имат предвид и по този цитиран въпрос. Д., че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в очертания в съдържанието му аспект не кореспондира с мотивите на съдебния акт. Необосноваването на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на касационен контрол по посочения въпрос.
По – нататък в приложението е изложен въпроса: „Налице ли е обогатяване на дължащия по закон издръжка към свой възходящ за сметка обедняването на лице, което твърди, че е давало издръжка без да е задължен за това, предвид липсата на безспорни доказателства издържалият да е полагал грижи за „издържаното” лице, техния остойностен размер, предвид признанието на самия „издържащ”, че не се е грижил и гледал „издържаното” лице /макар и в друго производство/, въпреки доказания факт, че за периода, през който издържащият е „издържал” издържаното лице, същият не е работил и не е реализирал доходи и няма доказателства за обедняването му, въпреки че дължащият по закон издръжка през целия си живот до пълнолетието си не е получавал дължимата му издръжка от своя възходящ, и че не е наследил нищо от спестяванията и притежаваните от него имоти ?”. Както се вижда въпросът е зададен с оглед на субективното виждане на жалбоподателката за неустановеност на изброените в него обстоятелства, които според нея не са доказани. Формулиран по този начин същият въпрос не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се основава на твърдения за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК /въззивният съд е приел тези факти за доказани/, т.е. на друг вид касационни основания, чието разглеждане е недопустимо в настоящето производство. Част от въпроса, отнасящ се до това, налице ли е неоснователно обогатяване при положение, че жалбоподателката не е получавала издръжка от С. Ц. и не е наследила спестяванията и имотите му приповтаря вторият по реда на поставянето им въпроси мотивите, по който следва да се имат предвид и по настоящия въпрос. Липсата на обосновано общо и допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване по този въпрос.
Последният по реда на поставянето им въпроси е следният: „Може ли да се сложи знак за равенство между „положения труд под формата на грижи” с „издръжката” и да се приеме като база за остойностяването на „положения труд под формата на грижи” средно – месечните разходи за едно лице и възнаграждението, което би получил личен или квалифициран социален асистент ?”. По цитирания въпрос не са обосновани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, т.е. същият въпрос не е развит в нито една от хипотезите на т. 1 – 3 от разпоредбата чрез излагане на отклонението /противоречията/ в правните разрешения, мотивирани от въззивния съд и тези, мотивирани в приложената практика, съответно не е обосновано наличие на практика, формирана при неточно приложение на закона, практика която следва да се промени поради промяна в законодателството или наличие на правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде практика по приложението й / в какъвто смисъл са разясненията в посоченото по – горе ТР на ОСГКТК на ВКС/. Липсата на обосновани допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване и по този въпрос.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 03.07.2012 г. по гр. дело № 153/2012 г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Определение №122 от 15.2.2017 по гр. дело №3859/3859 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 122 София, 15.02.2017 година Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВААЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВразгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело № 3859/2016 г. и

Прочети »

Определение №186 от 21.3.2012 по гр. дело №121/121 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 186гр. София, 21.03.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВАЗДРАВКА ПЪРВАНОВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. №

Прочети »

Решение №28 от 42779 по нак. дело №1313/1313 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е№ 28Гр.София, 13.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари, 2017 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВАЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВАПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря

Прочети »

Определение №660 от по търг. дело №553/553 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 660 София, 20.10.2009 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година в състав:        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретари с участието  на прокурораизслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 553/ 2009   год. Производството е по чл. 280 ГПК. Образувано

Прочети »

Определение №617 от 40126 по ч.пр. дело №658/658 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                       № 617Гр.София, 09.11.2009  г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                          Тотка Калчева при секретаря …………………, след като изслуша докладваното

Прочети »

Определение №43 от 27.1.2017 по търг. дело №2121/2121 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 43София, 27.01.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВАЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВАКОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Scroll to Top