fbpx

Решение №119 от 41787 по нак. дело №262/262 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

гр. София, 28.05.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретар Кристина Павлова и с участието на прокурор ПЕНКА МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 262/2014 г. по описа на ВКС, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на защитника на осъдения В. Р. Х. за възобновяване на НЧД № 3193/2013 г. по описа на РС – гр.Бургас, отмяна на постановеното по него определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, както и на решението по ВНЧД № 785/2013 г. по описа на ОС – гр. Бургас, с което определението на първоинстанционния съд е било потвърдено.
В искането на осъденото лице, отправено чрез неговия защитник адв. К. са релевирани твърдения за допуснато от съдебните инстанции нарушение на закона при постановяване на цитираните съдебни актове, довело до явна несправедливост на наложеното наказание, представляващи основания за възобновяване на делото по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК.
В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият В. Х. и неговият защитник адв. К. поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения.
Представителят на ВКП дава заключение, че искането на осъдения Х. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Прокурорът счита, че въззивното решение е законосъобразно, постановено при липса на съществени процесуални нарушения, а определените по отношение на осъдения по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК наказания са справедливи.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното:
С определение № 1361 от 31.07.2013 г. по НЧД № 3193/2013 г. Бургаският районен съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК е наложил по отношение на осъдения В. Р. Х. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду определените му по НОХД № 447/2012 г. по описа на БОС, НОХД № 2082/2012 г. по описа на БРС, НОХД № 3008/2012 г. по описа на БРС и по НОХД № 4377/2012 г. по описа на БРС, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което на основание чл. 25, ал. 4 от НК да се изтърпи отделно от наказанието лишаване от свобода по НОХД № 1918/2013 г. по описа на БРС в ПД „Бойчиновци” при първоначален общ режим на основание чл. 191, ал. 2 от ЗИНЗС.
По частна жалба на осъдения Х. чрез защитника му адв. К. срещу определението на първоинстанционния съд е било образувано въззивно съдебно производство по ВНЧД № 785/2013 г. по описа на ОС – Бургас, като с решение № 218 от 23.09.2013 г. определението на БРС е било потвърдено.
Съдебният акт на Бургаския окръжен съд от 23.09.2013 г. не е подлежал на касационна проверка, като е влязъл в сила от момента на постановяването му. Искането на осъдения Х. за ревизия на посочените наказателни дела по реда на възобновяването е внесено на 27.01.2014 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК срещу акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването по чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок.
Разгледано по същество, искането на осъдения В. Р. Х. за възобновяване е неоснователно.
При осъществения съдебен контрол настоящият състав на ВКС не установи наличието на релевираните от молителя основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, поради което липсват основания за отмяна по реда на възобновяването на въззивния съдебен акт (наименуван от съда решение, но по естеството си определение), както и на потвърденото с него първоинстанционно определение по НЧД № 3193/2013 г. по описа на Бургаския районен съд.
Неоснователно е възражението на защитника, че съдебните инстанции недопустимо пререшили въпросите за общото наказание, което следва да изтърпи осъдения по НОХД № 447/2012 г. по описа на БОС, НОХД № 2082/2012 г. по описа на БРС, НОХД № 3008/2012 г. по описа на БРС и по НОХД № 4377/2012 г. по описа на БРС, като постановили ефективно изтърпяване на наложеното най-тежко наказание от една година и четири месеца, въпреки че наказанията по посочените четири дела вече били кумулирани с определение по ЧНД № 4509/2012 г. на РС – гр. Бургас, влязло в сила на 16.03.2013 г., с което наложеното общо наказание било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
От съдържанието на справката за съдимост на непълнолетния осъден В. Р. Х. е видно, че е осъждан дванадесет пъти – по НОХД № 2173/2011 г. по описа на БРС, НОХД № 3266/2011 г. по описа на БРС, НОХД № 4665/2011 г. по описа на БРС, НОХД № 4758/2011 г. по описа на БРС, НОХД № 974/2012 г. по описа на БРС, НОХД № 447/2012 г. по описа на БОС, НОХД № 1969/2012 г. по описа на БРС, НОХД № 2082/2012 г. по описа на БРС, НОХД № 3008/2012 г. по описа на БРС, НОХД № 4377/2012 г. по описа на БРС, НОХД № 4481/2012 г. по описа на БРС и по НОХД № 1918/2013 г. по описа на БРС. За групиране на наказанията по първите единадесет осъжданията на Х. (пункт 1 – пункт 11 от справката за съдимост) по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК са били постановени три определения: по НЧД № 2298/2012 г. по описа на БРС, по НЧД № 3153/2012 г. по описа на БОС и цитираното в касационната жалба НЧД № 4509/2012 г. по описа на БРС. С постановеното по последното частно дело определение № 346/28.02.2013 г., влязло в сила на 16.03.2013 г., на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на осъдения В. Х. е било определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 447/2012 г. по описа на БОС (п. 6), по НОХД № 1969/2012 г. по описа на БРС (п. 7), по НОХД № 2082/2012 г. по описа на БРС (п. 8), по НОХД № 3008/2012 г. по описа на БРС (п. 9) и по НОХД № 4377/2012 г. (п. 10), а именно една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Към общото наказание е било присъединено наложеното по НОХД № 1969/2012 по описа на БРС (п. 7) наказание обществено порицание (изтърпяно), като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е било приспаднато. С определението е било постановено наказанието пробация, наложено по НОХД № 4481/2012 г. по описа на БРС (п. 11), да бъде изтърпяно отделно.
С атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт на БОС по ВНЧД № 785/2013 г., потвърждаващ първоинстанционното определение на БРС по НЧД № 3193/2013 г., действително е бил преразгледан въпросът за групирането на наказанията, наложени на осъдения Х., по НОХД № 447/2012 г. по описа на БОС (п. 6), по НОХД № 2082/2012 г. по описа на БРС (п. 8), по НОХД № 3008/2012 г. по описа на БРС (п. 9) и по НОХД № 4377/2012 г. (п. 10). Наложените по тези дела наказания на осъдения Х. правилно са били обединени в отделна група, като е било определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода – лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно ефективно. Прегрупирането е било обусловено от обстоятелството, че след влизането в сила (на 16.03.2013 г.) на определението по НЧД № 4509/2012 г. по описа на БРС, осъденият Х. със споразумение по НОХД № 1918/2013 г. по описа на БРС, одобрено с определение от 02.07.2013 г., се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за деяния, извършени в периода 30.11.2012 г. – 09.12.2012 г., като му е било определено наказание девет месеца лишаване от свобода, което е следвало да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в ПД „Бойчиновци” (пункт 12). Съдебните инстанции законосъобразно са съобразили принципните указания на ТР № 3/16.11.2009 г. на ВКС, ОСНК, като с оглед новото осъждане по НОХД № 1918/2013 г. по описа на БРС са извършили и нова преценка на цялостната престъпна дейност на осъдения във връзка с групирането на наказанията. Предвид обстоятелството, че компетентният съгласно чл. 39, ал. 1 от НПК съд е разполагал изчерпателно с всички данни за съдебния статус на осъдения, вкл. и за последното му осъждане, невзето предвид при постановяването на предишните съдебни актове, провеждането на нова процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е било наложително за преценката относно наличието на основанията по чл. 23 – чл. 25 от НК, респ. относно необходимостта от отделно изтърпяване на някое от наказанията. Престъпленията, предмет на разглеждане по НОХД № 447/2012 г. по описа на БОС (п. 6), НОХД № 2082/2012 г. по описа на БРС (п. 8), НОХД № 3008/2012 г. по описа на БРС (п. 9) и НОХД № 4377/2012 г. (п. 10) помежду си са се намирали в условията на реална съвкупност – били са извършени, съответно, на 08.02.2012 г. (п. 6), 20.03.2012 г. (п. 8), 26.03.2012 г. (п. 9) и 08.04.2012 г. (п. 10), преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях (съдебните актове са влезли в сила, както следва: 08.05.2012 г. по п. 6, 13.06.2012 г. по п. 8, 20.08.2012 г. по п. 9 и 21.11.2012 г. по п. 10). Със съдебните актове по всяко от включените в новата съвкупност дела на осъдения са били наложени наказания лишаване от свобода при приложение на института на условното осъждане, като новото осъждане на жалбоподателя по НОХД № 1918/2013 г. по описа на БРС е било за престъпление, извършено в периода 30.11.2012 г. – 09.12.2012 г., т.е. в изпитателните срокове, определени по посочените четири дела, поради което това наказание не е могло да бъде групирано с наказанията по останалите, посочени четири съдебни акта. В случая е била налице хипотеза на усложнена форма на множество престъпления с оглед едновременното наличие на съвкупност и рецидив. При такава констатация определянето на общо наказание се подчинява на принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, в какъвто смисъл е постоянната практика на ВКС (ППВС № 4/1965 г., т. 9; Р № 11/27.02.1987 г. по н.д. № 3/87 г., ОСНК на ВС). Стриктно следвайки посочения законосъобразен подход, въззивният съд е кумулирал четирите условни осъждания, като е постановил определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца да се изтърпи отделно от наложеното по НОХД № 1918/2013 г. по описа на БРС ефективно наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца.
Като е постановил определеното общо най-тежко наказание по НОХД № 447/2012 г. по описа на БОС (п. 6), НОХД № 2082/2012 г. по описа на БРС (п. 8), НОХД № 3008/2012 г. по описа на БРС (п. 9) и НОХД № 4377/2012 г. (п. 10) да бъде изтърпяно ефективно, въззивният съд не е нарушил закона, нито е наложил явно несправедливо наказание съгласно критериите на чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 от НК. От една страна, при всяко последващо групиране съдът поначало има суверенна преценка по въпросите дали да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение на определеното общо наказание, както и дали да отложи или не изпълнението му. От друга страна, в хипотезите, при които в изпитателния срок на някоя или на всички от включените в съвкупността отделни условни присъди е извършено ново престъпление, поначало представляващо основание за активиране на отложеното наказание (отложените наказания), определянето на общо условно наказание за съвкупността от престъпления е незаконосъобразно. Тези случаи, какъвто е и настоящият, се характеризират с особеността, че ефективното изтърпяване на общото наказание се налага от изискването за еднакво приложение на закона при наличието на едни и същи предпоставки, обусловено от факта на извършване на ново престъпление в изпитателния срок на някоя или на всички от включените в съвкупността условни присъди, като не е резултат от активирането им на основание чл. 68, ал. 1 от НК. С постановяване на предходното определение № 346/28.02.2013 г. по НЧД № 4509/2012 г. по описа на БРС, влязло в сила на 16.03.2013 г., с което по отношение на осъдения В. Х. е било определено едно общо най-тежко наказание за съвкупността от отделните условни присъди по НОХД № 447/2012 г. по описа на БОС (п. 6), по НОХД № 2082/2012 г. по описа на БРС (п. 8), по НОХД № 3008/2012 г. по описа на БРС (п. 9) и по НОХД № 4377/2012 г. (п. 10), изпитателният срок, определен по отделните съдебни актове е загубил самостоятелното си значение, като е започнал да тече нов тригодишен такъв, считано от влизането в сила на определението по НЧД № 4509/2012 г. по описа на БРС. Формални основания за привеждане в изпълнение на определеното общо наказание липсват, тъй като последното осъждане на Х. е за деяния, извършени в периода от 30.11.2012 г. до 09.12.2012 г., т.е. преди да е започнал да тече определеният по НЧД № 4509/2012 г. по описа на БРС изпитателен срок. Това обстоятелство обаче не е основание за по-благоприятно третиране на жалбоподателя в сравнение във случаите, при които осъдените дори само с една условна присъда изтърпяват ефективно на основание чл. 68, ал. 1 от НК наложеното им наказание, щом до изтичане на определения изпитателен срок са извършили друго умишлено престъпление от общ характер и не са налице предпоставките на чл. 69, ал. 2 от НК, ако деецът е бил непълнолетен при извършване на престъплението. Изводите на въззивния съд в такъв смисъл почиват на вярно разбиране на закона и са съобразени с посочената в атакувания съдебен акт практика на ВКС (Р № 550 от 22.02.2002 г. по н.д. № 539/2001 г., І н.о. и Р № 475 от 29.10.2003 г., І н.о.).
Не е основателно възражението на молителя, че при осъществената дейност по новото групиране съдебните инстанции са надхвърлили компетентността си, тъй като са били сезирани от прокуратурата само с искане за активиране на основание чл. 68, ал. 1 от НК на определеното с НЧД № 4509/2012 г. по описа на БРС общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца. Този довод на защитника на осъденото лице не е бил игнориран от въззивния съд, като на л. 5 от съдебния акт е получил законосъобразен отговор, с който ВКС изцяло се солидаризира. Макар и в първоинстанционния съдебен акт да е посочено, че производството е протекло по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, по същността си то е било такова по т. 1. В рамките на това съдебно производство съдът е имал правомощията да извърши преценка за пълно и цялостно групиране на наказанията по всички осъждания на осъденото лице, независимо от конкретните основания, посочени в искането. В разглеждания случай, като краен резултат съдилищата на практика са уважили предложението на прокурора за ефективно изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, макар и не по изложените в него съображения.
Атакуваният съдебен акт на БОС заслужава висока оценка и в частта, служебно допълваща първоинстанционното определение, с което не са били обсъдени останалите седем осъждания на осъдения Х. с оглед възможността за промяна на формираните по тях с предходните определения по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК кумулативни вериги. В тази връзка, правилно е отчетено, че по отношение на осъжданията на непълнолетния Х. по НОХД № 2173/2011 г. по описа на БРС (п. 1), НОХД № 974/2012 г. по описа на БРС (п. 5) и НОХД № 1969/2012 г. по описа на БРС (п. 7) са били налице основания за групиране по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като с НЧД № 2298/2012 г. по описа на БРС по тези осъждания е било определено общо наказание обществено порицание (изтърпяно), а наложените наказания по НОХД № 3266/2011 г. по описа на БРС (п. 2) и по НОХД № 4758/2011 г. по описа на БРС (п. 4) са били отделно групирани, като е било определено общо най-тежко наказание пробация (изтърпяна) и е било присъединено наказанието обществено порицание (изтърпяно). Законосъобразен е изводът, че с оглед принципа за най-благоприятно съчетание наказанията пробация по НОХД № 4665/2011 г. по описа на БРС (п. 3) и НОХД № 4481 по описа на БРС (п. 11) подлежат на отделно изтърпяване, тъй като: не могат да бъдат кумулирани помежду си; наказанието по п. 3 не може да бъде групирано с наказанията по НОХД № 447/2012 г. по описа на БОС (п. 6), по НОХД № 2082/2012 г. по описа на БРС (п. 8), по НОХД № 3008/2012 г. по описа на БРС (п. 9), по НОХД № 4377/2012 г. (п. 10) и НОХД № 1918/2013 г. (п. 12), тъй като последните са в отношение на рецидив спрямо осъждането по НОХД № 4665/2011 г. по описа на БРС (п. 3), а евентуалното групиране на осъжданията по НОХД № 4377/2012 г. (п. 10) и НОХД № 4481 по описа на БРС (п. 11) е по-неблагоприятно за осъдения, тъй като води до формиране на две съвкупности с общи най-тежки наказания лишаване от свобода.
С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави без уважение като неоснователно искането на защитника на осъдения В. Р. Х. за възобновяване на ВНЧД № 785/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановения по него съдебен акт № 218 от 23.09.2013 г., с който е било потвърдено определение № 1361 от 31.07.2013 г., постановено по НЧД № 3193/2013 г. по описа на Бургаския районен съд.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения В. Р. Х. за възобновяване на ВНЧД № 785/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Настоящото решение е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top