Решение №127 от 21.2.2018 по гр. дело №1912/1912 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 127

С., 21.02.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3649/2017 год.

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. М. Д., срещу въззивно решение № 4147 от 09.06.2017г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 4483/2015г., с което е потвърдено решение от 13.11.2014г., постановено по гр.д.№ 1907/13 г. на Софийския районен съд, с което е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД сключеният на 25.08.2011г. предварителен договор, по силата на който [фирма] се задължава да продаде на Н. З. Г., следния недвижим имот: 1/10 ид.ч. от земя, находяща се в УПИ, съставляващ парцел ІV-38, отреден за имот с пл.№38 по плана на [населено място], район В., с площ по акт за собственост от 2100 кв.м., а по скица от 30.10.2007г. с площ от 2004 кв.м., при граници по акт за собственост: улица имот с пл.№14, имот с пл.№ 88, улица тупик, УПИ ІІ-42, УПИ ІІ-45 и УПИ ІІІ-90, с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с направените подобрения върху и под земята в описаното УПИ, представляващи асфалтово покритие, огради, входове с масивни врати, както и всички инсталации в т.ч. електрическа, ВиК, газова, както и съответната идеална част от правото на строеж на последните, находящи се на територията на двора на същия недвижим имот, както и обособена част от масивна постройка в източната част на сградата, представляваща хале с размери дължина 15 метра, ширина 25 метра, с площ от 375 кв.м. със самостоятелен вход в южната част, даващ излаз към двора, граничеща на юг с асфалтово покритие, на север със сграда масивна постройка, на изток със сграда масивна постройка и на запад с граници на поземления имот, която съгласно архитектурен проект, одобрен на 15.11.2004г. от СО „Дирекция Архитектура и благоустройство“, съставлява склад „Суровина“ разположен на кота + 0.00, на един етаж, със самостоятелен вход отпред/от северозападната фасада на сградата/ и самостоятелен вход отстрани- източната страна до товарния асансьор, като размерите на обособеното помещение са 25 метра на 15 метра по защрихованата част на проекта за разпределение на кота + 0.00 м. за сумата от 1000 лева.; Н. З. Г. е осъден, на основание чл.364, ал.1 от ГПК, да заплати на “АГРО – Л.“, Е., сумата от 1000 лева, представляваща договорената и неплатена цена за покупко-продажбата на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, а по сметка на СО, ПАМДТ „Надежда/В.“ сумата от 363.35 лева – местен данък, както и на основание чл.77 от ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 95.33 лева – държавна такса, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК [фирма] е осъдено да заплати на ищеца сумата от 545.33 лева – разноски по делото.
В касационната жалба се релевират доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, нарушение на материалния и на процесуалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Оплакването за нищожност се обосновава с твърдението, че въззивното решение не било подписано от председателя и членовете на състава и липсвал печат на СГС. Касаторът счита за недопустимо въззивното решение, тъй като с него се потвърждава решението на районния съд, който не бил родово компетентен да се произнесе по предявения иск предвид цената му. Оплакването за неправилност се мотивира с неотчитане на обстоятелството, че с обявяването на предварителния договор за окончателен се нарушават интересите на фиска и ответника, както и с това, че съдът не изложил мотиви и не извършил анализ на представените документи, част от които откраднати, а друга част с невярно съдържание.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се доразвиват доводите на касатора за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното решение, но не се поставя правен въпрос, попадащ в приложното поле на чл. 280 ГПК.
Ответната страна Н. З. Г., в представен писмен отговор, чрез адв. Д., взема становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. Жалбата е подадена преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД. За да формира извод за основателност на предявения иск въззивният съд е приел, че на 25.08.2011г. между страните е сключен предварителен договор, с който ответното дружеството се е задължило да прехвърли на ищеца с окончателен договор, сключен във формата на нотариален акт, 1/10 ид.ч. от недвижимия имот ведно с построената в него сградата /представляваща хале/, подробно описани при граници и съседи, срещу продажна цена уговорена в размер на 1000 лева, в тримесечен срок от датата на сключване на предварителния договор, който срок към датата на предявяване на иска е изтекъл, както и че ответникът се легитимира като собственик на имота чрез представения нот.акт №62, том V, рег.№10950, нот.д.№736/2004г. на нотариус Б.. Счел е, че предварителният договор е сключен в предписаната от закона обикновена писмена форма за неговата действителност и същият съдържа уговорки относно всички съществени елементи на окончателния договор, включително подробно описание на продаваемите имоти по регулационни белези, граници и съседи, и размера на уговорената продажна цена, като е посочил, че нотариалната заверка не е изискване за неговата действителност. Обосновал е, че уговореният с предварителния договор тримесечен срок за сключване на окончателния такъв е отлагателен, уговорен полза на длъжника, с чието изтичане настъпва изискуемостта на задължението за сключване на окончателен договор в предписаната в закона форма – нотариален акт, а не е преклузивен. За неоснователно е счетено и възражението на ответника за липсата на взето решение на общо събрание на дружеството за продажба на имота. Доводите, развити във въззивната жалба, относно несъответствието между размера на уговорената с предварителния договор продажна цена и действителната пазарна стойност на имота са приети за недопустими, поради настъпила преклузия за заявяването им. С оглед на тези съждения първоинстанционното решение е потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. въпросът, относно евентуалната нищожност и недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Родовата подсъдност е абсолютна предпоставка за допустимост на правото на иск, а въпросът за нейната липса може да бъде повдигнат във всяко положение на делото до постановяване на съдебното решение и за спазването й съдът следи служебно. Ако съдът е постановил решение при липса на родова подсъдност, решението е недопустимо. Същевременно с решението по чл. 19 ал.3 ЗЗС, с която се уважава иска следва да бъдат възпроизведени клаузите на предварителния договор. Съдът не може да се отклонява от тяхното съдържание и формулировка, не може да вменява нови права и задължения за страните, в противен случай решението е недопустимо.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че е в процесния случай е налице вероятност атакуваното решение да е недопустимо, което е достатъчно основание касационното обжалване да се допусне.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2187лв. за касационно разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4147от 09.06.2017г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 4483/2015г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2187лв. и в същия срок да представи вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: