Решение №153 от 9.2.2017 по гр. дело №785/785 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 153
гр.София, 09 февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3777 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Д. „Н. п. Ц. Б.“, чрез процесуалния представител адвокат Й. Ц. от АК Г. срещу въззивно решение № 186 от 09.06.2016 г. по в. гр.д. № 1091/2016 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което се отменя решение № 5 от 06.01.2016 г. по гр.д. № 1934/2015 г. на Районен съд Казанлък и вместо това са уважени предявените от С. Н. С. от [населено място], [община] против Д. „Н. п. Ц. Б.“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно на уволнението, наложено със заповед № 6/29.05.2015 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист“ в отдел „Контрол и охрана“ на Д. „Н. п. Ц. Б.“ и за обезщетение за оставането без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение в размер на 3 600 лева, ведно със законните лихви до изплащането.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси, които уточнени от настоящия състав на ВКС при условията т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до това, преодоляна ли е закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, ако работодателят е поискал разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на работник или служител, но мнението на ТЕЛК няма съдържанието по чл.4, ал.2 от Наредба № 5 от 1987 г., както и за задължението на въззивния съд да изложи самостоятелни мотиви по всички доводи и възражения на страните. Изложени са съображения, че поставените въпроси са решени в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 219/28.04.2011 г. по гр.д. № 1821/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №424/26.05.2010 г. по гр. д № 1644/2009г. на ВКС, III г.о., решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 57/02.03.2011 г. по гр.д. № 1416/2010 г. на ВКС, III г.о., ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба С. Н. С., чрез адвокат Д. Г. от АК Х. са подали писмен отговор, в който оспорват доводите на касатора и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебното решение страна по делото, поради което същата е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено от работодателя, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, след извършен подбор при съкращаване на една щатна бройка, съгласно длъжностно щатно разписание, одобрено от Министерството на околната среда и водите. Съдът е приел също, че уволненият работник страда от заболяване в обхвата на Наредба № 5 от 20.02.1987 г., поради което работодателят е направил искане Инспекция по труда – Г., да даде разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение, като е представил мнение на трудово-експертната лекарска комисия. Според мотивите в обжалваното решение, мнението на ТЕЛК не съответства на изискванията по чл.4, ал.2 от Наредба № 5/20.02.1987 г., поради което предварителната защита по чл.333, ал.1, т.3 КТ не е преодоляна, а уволнението е незаконно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос, преодоляна ли е закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, ако работодателят е поискал разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на работник или служител, но мнението на ТЕЛК няма съдържанието по чл.4, ал.2 от Наредба № 5 от 1987 г. Въззивният съд по същество е приел, че след като мнението на ТЕЛК не отговаря на изискванията на чл.4, ал.2 от Наредба № 5 от 1987 г., постановеното въз онова на него разрешение на Инспекцията по труда не може да преодолее закрилата по чл.333, ал.1 ГПК, което е в противоречие с решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр.д. № 1821/2009 г. на ВКС, IV г.о, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се приема, че преди да упражни правото си да прекрати трудовото правоотношение поради съкращаване на щата с работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване в обхвата на Наредба № 5 от 1987 г., работодателят е длъжен да поиска от определеното за уволнение лице информация за тези обстоятелства и мнението на ТЕЛК, като го изпрати на Инспекцията по труда, за даване на разрешение за уволнение, с което той изпълнява задължението си по чл.333, ал.2 КТ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 186 от 09.06.2016 г. по в. гр.д. № 1091/2016 г. на Окръжен съд Стара Загора.
УКАЗВА на Д. „Н. парк Ц. Б.“ в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 132 (сто тридесет и два) лева.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.

Председател:

Членове: 1.
2.