Решение №157 от 17.9.2018 по нак. дело №514/514 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

гр. София, 17.09.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева

ЧЛЕНОВЕ: Галина Тонева

Петя Шишкова

при секретар Ил. Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Тома Комов, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНД № 514/18г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 1 от НПК по постъпили жалби от упълномощените защитници на подсъдимите С. Д. И., Д. П. Н. и В. А. Н. срещу присъда № 23/07.03.2018г., постановена по ВНОХД № 228/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд.
В касационната жалба от защитника на подсъдимия С. И., са изложени съображения в подкрепа на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. За съществени процесуални нарушения защитата сочи постановяването на осъдителен съдебен акт, почиващ на предположения; неразкрита обективната истина и неизяснен механизъм на деянието. Авторството му се оспорва поради липсата на преки доказателства, превратно тълкуване на косвените такива по делото и игнориране на доказателствени материали от въззивния съд. Акцент е поставен на липсата на дактилоскопни следи от местопрестъплението, уличаващи подсъдимия в извършването на престъплението. Поддържа се, че допуснатите процесуални пороци са довели и до материална незаконосъобразност, като се претендира нарушение на чл.14 от НК. Явната несправедливост на наложеното на С. И. наказание се твърди поради несъответствието му с целите по чл.36 от НК и неотчетената ниска обществена опасност на дееца. Направените алтернативни искания са за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за новото му разглеждане от втората инстанция или за оставяне в сила постановената от Районен съд – Ямбол, присъда.
С касационната жалба от защитника на подсъдимия Д. Н., и подаденото към нея допълнение постановената от Окръжен съд – Ямбол, се оспорва като незаконосъобразна, необоснована, постановена в нарушение на процесуалните правила и с довод за прекомерност на наложеното наказание. Сочат се допуснати от въззината инстанция нарушения на чл.13, чл.14, чл.16, чл.107, ал.3, чл.303 и чл.305, ал.3 от НПК. Твърди се неизяснена по делото фактическа обстановка и постановяване на въззивен акт въз основа само на косвени доказателства, при необсъдени и неотстранени противоречия в свидетелските показания. За опорочени защитата намира протокола за оглед на местопроизшествие и извършеното разпознаване на лица и предмети. Заявено е и нарушение на чл.145, ал.1 от НПК, допуснато във връзка с назначени в хода на досъдебното производство експертизи. Претендира се връщане на делото на въззивния съд или намаляване на наложеното на подсъдимия Н. наказание. Изразено е становище, че редуцирането на наказанието лишаване от свобода и отлагането на изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК не би препятствало постигането на целите на наказателната репресия, както и че следва да бъде съобразена продължителността на производството.
В касационната жалба от защитника на подсъдимия В. Н., са направени оплаквания са за порок във вътрешното убеждение на състава на въззивния съд, за превратно тълкуване и игнориране на доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, за постановяване на осъдителен съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и въз основа единствено на противоречивите показания на пострадалите, при липса на други доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Като резултат от заявените пороци в доказателствената дейност на съда се сочи неправилно приложение на материалния закон поради осъждането на Н. за неосъществено деяние. Тезата за явна несправедливост на наказанието е подкрепена с довод за надценена обществена опасност на деянието и дееца. Иска се оправдаването на подсъдимия или намаляване на наложеното му наказание.
В съдебно заседание подадените касационни жалби се поддържат лично от тримата подсъдими и защитните им по изложените в тях съображения.
Повереникът на частните обвинители Г. К. Г. и А. К. Г. изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби и отсъствие на заявените в тях нарушения на процесуалния и материален закон, както и справедливост на наложените наказания. Претендира присъждане на направените от частното обвинение пред касационната инстанция разноски.
Представителят на ВКП моли за оставяне в сила на въззивната присъда като правилна и законосъобразна при безспорно доказано деяние и участие на подсъдимите в него, а наложените им наказания намира за справедливи.
В последната си дума касаторите С. И., Д. Н. и В. Н. молят за постановяване на правилен съдебен акт. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 61/25.04.2017 г., постановена по НОХД № 265/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол, подсъдимите С. Д. И., Д. П. Н. и В. А. Н. са признати за невиновни в това, че за времето от около 02.00 часа до около 03:00 часа на 28.02.2013 г., в [населено място], общ.С., обл.Я., в къща на [улица], в съучастие, като съизвършители да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 15 148.04лв., от владението на М. Н. К., Г. К. Г. и А. К. Г., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по предявеното им обвинение за престъпление по чл. 198 ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В. Н. е признат за виновен в това, че на неустановена дата придобил и до 17.04.2014г., в апартамент в [населено място],[жк], [улица], държал високорисково наркотично вещество коноп с нето тегло 0.397гр. с концентрация на активен компонент тетрахидроканабинол 0.4% на обща стойност 2.27лв., без надлежно разрешително, като деянието представлява маловажен случай, и на основание чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК е осъден на глоба в размер на 100 лв.
Въззивното производство е приключило с присъда № 23/07.03.2018 г., постановена по ВНОХД № 228/2017 г. по описа на Ямболския окръжен съд. Първоинстанционният съдебен акт е отменен в оправдателната му част, подсъдимите са признати за виновни по повдигнатото им обвинение по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, и на И. и Н. са наложени наказания лишаване от свобода от по шест години, търпими при първоначален строг режим, а на Н. – лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим. На основание чл.23 от НК на Н. е определено общо най-тежко наказание в размер на шест години лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 100 лв.
Тримата са признати за невиновни и оправдани за част от предмета на грабежа, чиято стойност е разликата от 15 068.04лв. до размера от 15 148.04лв., посочен в обвинителния акт.
Фактът, че около 02.00ч. на 28.02.2013г. в къщата в [населено място], на [улица], е установен по несъмнен начин с помощта на редица доказателствени средства и не се оспорва от страните. Значителни процесуални усилия са отделени на противоречията в показанията на тримата пострадали, които са и свидетели-очевидци. Въззивният съд е демонстрирал професионализъм, като е успял да отграничи обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото от несъществените детайли. Съпоставил е съобщеното от Г., Г. и К. с обективираните в протокола за оглед находки, с показанията на св.С. и на отсъствалите по това време собственици на дома, с веществените доказателства и доказателствени средства – въже, иззети и разпознати бижута, снимки, и др., и напълно обосновано е дал вяра на твърденията, че в дома им е извършен грабеж, че по отношение на тях са отправени заплахи и е употребено насилие, че са отнети накити, пари и други вещи, оценени от експертите на 15068лв.
Информационната стойност на показанията на очевидците относно авторството на деянието е значително ограничена. Систематично изтъкваните и пред всички съдебни състави колебания в показанията им относно някои подробности, не са попречили на инстанциите по фактите да достигнат до извода, че извършителите са мъже, че двама от тях са били облечени в тъмни дрехи и са носели тъмни маски, че третият е бил със светли дрехи и светла маска и е бил по-нисък от останалите, че най-високият е носел пистолет. В подкрепа на този извод са и показанията на св.С., който е случаен свидетел, правилно оценен като обективен и незаитересуван.
Невъзможността пострадалите да идентифицират извършителите, е очертала като най-спорен въпроса за авторството, съответно основното оплакване в касационните жалби се отнася до дейността на съда по проверка и интерпретация на доказателствата и доказателствените средства, свързани с самоличността на лицата, осъществили инкриминираното деяние. ВКС намира, че подходът на окръжния съд в тази връзка е напълно съобразен с изискванията на процесуалния закон. Анализът в мотивите към въззивната присъда съдържа всички необходими елементи – изчерпателно изброяване на установените факти, въз основа на които са идентифицирани извършителите; обсъждане на доказателствата и доказателствените средства, с чиято помощ са изведени тези факти; констатация, че доказателствата относно авторството са само косвени; преценка на възможността да са съвместими и с друга версия; обосноваване на крайния извод, че вероятността извършители да са Н., И. и Н., е без алтернатива. В допълнение са посочени пропуските, допуснати от първата съдебна инстанция.
По отделно и в съвкупност въззивният съд е интерпретирал следните безспорно изяснени факти:
Грабежът е извършен от трима мъже с различна височина. Ръстът на Н., И. и Н. е установен безспорно по делото и е видно, че представлява белег, който ясно ги отличава един от друг.
Пострадалият Г. е бил завързан с въже, напълно идентично с намереното сред вещите на подсъдимия И. в дома му в [населено място].
Извършителите са напуснали местопрестъплението в [населено място] около 03.30ч. през нощта на 28.02.2013г. Няколко часа по-късно Н., И. и Н. са се намирали в квартирата на Н. в [населено място]. Пред дома му е била паркирана колата марка „С.“ със сливенска регистрация, собственост на Н..
Още в деня на грабежа, Н., И. и Н. са разполагали със значително количество злато, чиито грамаж им бил неизвестен, и за чиито произход не могли да дадат обяснение на св.К.. Възнамерявали да го продадат и да си разделят парите.
Два дни по-късно Н. и И. чрез свидетелите К., М. и Г., залагали отнетите при грабежа накити в различни заложни къщи. Не желаели личните им данни да фигурират в договорите за залог и ангажирали свидетелите да участват в сделките вместо тях срещу заплащане.
Анализът на показанията на пострадалите, на св.С. и на св.К. е дал основание на съда за извод, че вещите, предмет на грабежа са се намирали у подсъдимите само няколко часа по-късно. Съобразено е необходимото време за изминаване на разстоянието от [населено място] до дома на Н. в [населено място] с автомобил /при актуалното към датата на деянието състояние на пътната мрежа/. Макар К. да е посетил квартирата след работа, той е бил потърсен във връзка със златото значително по-рано, защото е пояснил, че през деня по телефона е правил проверка на цените в различни заложни къщи. Обосновано съдът е заключил, че така определеният интервал от време е достатъчен за извършителите да се придвижат и да предприемат действия, подготвящи разпореждането със заграбеното, но същевременно е напълно недостатъчен, а следователно и изключва възможността, тримата подсъдими, които са с местоживеене в различни населени места /гр.С., [населено място] и [населено място]/ да се съберат в жилището на Н. в [населено място], и да придобият от неустановени лица съвместно вещите, предмет на престъплението.
В рамките на осъществения съвместно тримата съучастници грабеж, съдът е успял да разграничи конкретните действия на всеки един от тях. Позовал се е на показанията на пострадалите, които са отличавали тримата нападатели заради разликата във височината им и в цвета на облеклото.
Напълно произволно е твърдението на защитника на подсъдимия И., че последният е бил видян в компанията на другите подсъдими само от един свидетел месец след деянието. Свидетелят К. го е идентифицирал като един от тримата, на които е занесъл електронна везна в апартамента в Б. още в деня на грабежа, а за обстоятелството, че два дни по-късно е бил ангажиран със залагането на отнетите бижута свидетелстват трима – К., М. и Г.. Искането за оневиняване на И. и Н., основано на това, че само Н. се е разпореждал с вещите, като ги е предавал в заложни къщи, е неоснователно, защото се базира на неправилно тълкуване на материалния закон. Престъплението е било довършено с установяването на трайна фактическа власт върху предмета на грабежа от страна на извършителите. С оглед конкретиката по делото, това е станало в момента, в който безпрепятствено са напуснали дома на пострадалите в [населено място]. Осъществените два дни по-късно в друго населено място разпоредителни действия с вещите, предмет на престъплението представляват последващо обстоятелство, чието значение е, че е спомогнало за установяване на извършителите.
Оплакванията за явна несправедливост на наказанията също са неоснователни. Санкционната част на нормата на чл.198, ал.1 от НК предвижда лишаване от свобода за срок от три до десет години. Наложените на Н. и И. наказания са за срок от по шест години лишаване от свобода и са в размер, малко под средния, т.е. кореспондират на баланс между отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Наказанието на Н. е близко до минималния размер, следователно съответства на превес на смекчаващи обстоятелства. Въззивният съд е изразил категорична позиция за висока степен на обществена опасност на извършителите и на деянието, но е преценил, че не трябва да надвишава средния размер на предвиденото наказание, спазвайки принципа reformatio in peius и съобразявайки продължителния период на наказателното производство. Становището за висока степен на обществена опасност на деянието се споделя напълно и от настоящата инстанция. Отегчаващ белег е наличието на съучастие. Както е изтъкнал Ямболския окръжен съд, деянието разкрива наличие на предварителен умисъл и престъпна нагласа у извършителите, обективирани в организацията и подготовката на престъплението – осигурена е дегизировка, транспорт, оръжие, средства за взломяване и сломяване на съпротивата. Изборът на жертви, които са уязвими поради младата си възраст /Г. е бил на 18г., а Г. и К. на по 16г., там е било и бебето на Г./, както и поради това, че са изненадани в съня си, също сочи на завишена обществена опасност. Грабежът е съпътстван с противоправно проникване в чуждо жилище, за което липсва обвинение. Интензитетът на принудата е значителен – тя е по отношение и на тримата пострадали, включва удари, заплахи, включително и за живота на бебето, завързване с въже и заключване в тясно помещение. Стойността на отнетите вещи е значителна. И. е осъждан шест пъти, а Н. седем. Последният е осъществил и друго престъпление при условията на реална съвкупност. На всичко изложено са непротивопоставими обичайните за повечето граждани характеристики – чисто съдебно минало /само за Н./, трудова ангажираност и полагане на грижи за семейството, поради което липсва каквото и да било основание за намаляване на наказанията.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено допуснатото във връзка с престъплението по чл.354а, ал.5 от НК нарушение на материалния закон от страна на Ямболския районен съд, което е останало извън вниманието на въззивната инстанция. Подсъдимият Н. е бил признат за виновен единствено в извършване на умишлено престъпление, наказуемо с глоба до хиляда лева. Той е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. От престъплението не са произтекли имуществени вреди. При това положение, първоинстанционният съд е бил длъжен да го освободи от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. Нормата е императивна и на съдилищата не е предоставена възможност за преценка относно приложението й. Въпреки че Окръжният съд не е констатирал пропуска, е признал Н. за виновен в извършването на второ престъпление при условията на реална съвкупност. Така е възникнала е една от отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК, в резултат на което крайният съдебен акт е правилен.
Налице са предпоставките на чл.189, ал.3 от НПК за присъждане на направените пред ВКС разноски. Тримата подсъдими са признати за виновни в осъществяване на престъплението, от което Г. са пострадали. Искането е направено своевременно от частните обвинители. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че на повереника адв.В. са заплатени 500лв., за да представлява Г. и А. Г. по касационното дело. В тежест на всеки един от подсъдимите и в полза на частните обвинители следва да бъде възложена сумата от по 167лв.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 23/07.03.2018 г., постановена по ВНОХД № 228/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
Осъжда В. А. Н. да заплати на А. К. Г. и Г. К. Г. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 167лв.
Осъжда С. Д. И. да заплати на А. К. Г. и Г. К. Г. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 167лв.
Осъжда Д. П. Н. да заплати на А. К. Г. и Г. К. Г. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 167лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.