Решение №206 от 5.3.2009 по гр. дело №278/278 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          Р Е Ш Е Н И Е
                                   
                        № 206
 
                     София, 05.03.2009 год.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
 
 
     Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                        ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
 
                   при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№278 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б. от гр. С. срещу решение №322 от 22.11.07г. по гр.д. №484/07г. на Смолянския окръжен съд.
Ответниците в производството – О. „З” гр. С. и община С. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение състав на Смолянския окръжен съд е обезсилил решение №317 от 25.07.07г. по гр.д. №271/07г. на Смолянския районен съд в обжалваната част, с която е бил отхвърлен предявеният от А. Н. Б. срещу О. „З” гр. С. и община С. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за разликата над 1,6 дка до претендираните 2,8 дка нива в местн. „П”, землището на с. Ч. и е прекратил производството по делото в тази част.
Въззивният съд е приел, че предмет на делото е нива с площ от 2,8 дка, закупена от Д. Г. К. / / с частен писмен договор от 22.05.38г., вписан със записка от 1943г. Впоследствие Т. Б. е завещала нивата на ищеца със завещание от 16.03.92 г. Прието е, че към момента на предявяване на исковата молба, на името на ищеца и на неговата праводателка няма подадено пред ОСЗГ заявление за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Прието е също, че завещаният имот е идентичен с имот 005041 по КВС на землището на с. Ч., Смолянска област, който е възстановен на наследниците на Н. М. Б. с влязло в сила решение на ОСЗГ №2188/26.05.94г., като ливада с площ от 2,372 дка. Никола М. Б. е втори съпруг на Т. Д. Б. , а ищецът е негов син и съответно – един от наследниците му. Прието е също, че ищецът е осиновен от Т. Б.
При тези данни от правна страна е прието, че предявеният иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим, тъй като процесният имот, макар да няма данни да е заявен пред ОСЗГ, е бил възстановен от нея с влязло в сила съдебно решение на наследниците на Н. Б. Възникналият между тях спор следва да се реши по друг ред – чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, но не и чрез иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи е допустим само ако е пропуснат срока по чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ за подаване на заявление пред ОСЗГ, а в случая тази предпоставка не е налице, доколкото ОСЗГ се е произнесла с решение и е възстановила собствеността върху този имот.
В касационната жалба срещу това решение се поддържа, че предявяването на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не изключва необходимостта от иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за установяване правото на ищеца А. Б. , в качеството му на заветник по завещание от Т. Б. , да възстанови собствеността върху закупената от нея през 1938г. земеделска земя. Искът по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е предпоставка за образуване на административно производство пред ОСЗГ на името на А. Б. , по което, след влизане в сила на едно позитивно съдебно решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ще може да се постанови решение от ОСЗГ за възстановяване на собствеността върху спорната земя на негово име. Жалбоподателят счита, че искът по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е предпоставка за допустимост на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е неоснователна.
Искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално допустим тогава, когато спорната земеделска земя е била заявена за възстановяване пред ОСЗГ, независимо на чие име, или пък когато е постановено решение от ОСЗГ за възстановяването и, въпреки липсата на подадено заявление, както е в случая. След изясняване по съдебен ред на спора кой е бил действителният собственик на земята към момента на образуване на ТКЗС, заинтересуваните лица могат по пътя на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ да поискат от ОСЗГ да промени лицата, в чиято полза е издадено решението и. В конкретния случай това означава, че дори да не е било инициирано административно производство за възстановяване на собствеността на името на Т. Б. или на нейните наследници или частни правоприемници, те биха могли, след приключване на спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в тяхна полза да поискат от ОСЗГ да измени решение №2188/26.05.94г., с което земята е възстановена на наследниците на Н. М. Б. като имот 005041 по КВС на землището на с. Ч. и тази земя да се възстанови на друго лице. Предявеният иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ в случая е процесуално недопустим, както правилно е приел въззивният съд, тъй като ищецът би могъл по реда на чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ да реализира правата, които би създало едно позитивно решение по предявения от него иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №322 от 22.11.07г. по гр.д. №484/07г. на Смолянския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: