fbpx

Решение №221 от 24.11.2016 по гр. дело №3416/3416 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е № 221
гр. София, 24.11 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
при секретаря Емилия Петрова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3416 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на глава ХХІV ГПК.
Делото е образувано по молба от А. О. Й. и М. А. Й. с искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК да бъде отменено влезлите в сила решение № 7810/ 20.11.2013 г. по гр. д. № 8456/ 2012 г. на Софийски градски съд и решението от 25.01.2012 г. по гр. д № 18 352/ 2006 г. на Софийски районен съд. Според молителите, те са неправилните и противоречат на влезлите в сила решение от 31.05.2000 г. по гр. д. № 7408/ 1995 г. на Софийски районен съд и определение от 28.07.2006 г. по гр. д. № 15 252/ 2006 г. на Софийски районен съд. Претендират разноски.
Ответниците по молбата Т. И. П., К. С. П., Г. Б. Х., М. Ц. Д. –Х., Д. Г. В. и М. П. В. я оспорват по съображения, че влезлите в сила съдебни актове (решение и отказ за издаване на заповед по чл. 126ж (отм.) ГПК от 1952 г. не осъществяват основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Претендират разноски.
Ответниците по молбата И. Г. К. и Столична община се присъединяват към това становище.
Останалите ответници по молбата Д. Г. А. и А. П., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], не изразяват становище.
Молбата за отмяна на влезлите в сила решения, постановени по гражданското дело, е допусната до разглеждане с определение № 196/ 18.08.2016 г. по настоящото дело. Тя е неоснователна.
С влязлото в сила въззивно решение е потвърдено решението от 25.01.2012 г. по гр. д. № 18 352/ 2006 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени първоначално предявените искове да се признае за установено по отношение на Ц. Н. Л., Т. И. П. и К. С. П., че двамата молители по придобивна давност са собствениците на един недвижим имот – бивш стопански двор на ТКЗС [населено място] с постройки, индивидуализирани в решението, но са уважени насрещните искове по чл. 108 ЗС за същите имоти.
Първоинстанционното решение от 25.01.2012 г. по гр. д. № 18 352/ 2006 г. на Софийски районен съд, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която на основание чл. 224, ал. 2 ГПК (отм.) е прекратено производството по исковете относно жилище за гледачи със застроена площ от 144 кв. м., състояща се от две жилища, всяко по 72 кв. със стая, кухня, дневни и санитарни помещения, заедно с общите части от комуникационната система на стопанския двор.
В първоинстанционното решение се приема, че влязлото в сила решение по гр. д. № 7408/ 1995 г. на СРС осъществява абсолютната процесуална пречка по чл. 224, ал. 2 ГПК (отм.) – непререшаемост на спора за сградата, състояща се от две жилища, доколкото е разрешен със сила на пресъдено нещо.
Във въззивното решение въпросът за допустимостта на тази група искове не е разглеждан, а е констатирано, че е влязло в сила първоинстанционното решение в частта, с която производството по тях е прекратено.
Следователно не е възможно противоречие между влязлото в сила решение по гр. д. № 7408/ 1995 г. на СРС и влезлите в сила въззивно и първоинстанционно решение, чиято отмяна молителите искат по извънредния способ. Първоинстанционното решение зачита силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 7408/ 1995 г., а въззивното решение отчита обстоятелството, че обжалваното (в другите си части) първоинстанционно решение е влязло в сила в частта, с която е прекратено производството по исковете за една от сградите в имота. Тези искове не са били поставени за разглеждане (по същество) от въззивната инстанция.
Не е възможно и противоречие между определението по гр. д. № 15 252/ 2006 г. на СРС с влезлите в сила въззивно и първоинстанционно решение, чиято отмяна молителите искат по извънредния способ. С влязлото в сила определение е отказано издаването на заповед, предвидена в чл. 126ж (отм.) ГПК от 1952 г. за недвижими имоти. Макар единият имот да е същата жилищна сграда, определението е постановено от заповеден, а не от исков съд. Основанието от чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не се осъществява при противоречие между съдебен акт, който формира сила на пресъдено нещо и друг, който не формира такава сила. Това е така, защото правните последици на двата акта са различни.
При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на двамата молители следва да се поставят разноските, които ответниците по молбата са направили в производството по отмяна на влезлите в сила решения.
При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. О. Й. и М. А. Й. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влезлите в сила решение № 7810/ 20.11.2013 г. по гр. д. № 8456/ 2012 г. на Софийски градски съд и решението от 25.01.2012 г. по гр. д № 18 352/ 2006 г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА А. О. Й. и М. А. Й. да заплатят на Т. И. П. и К. С. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв.
ОСЪЖДА А. О. Й. и М. А. Й. да заплатят на Г. Б. Х., М. Ц. Д. –Х., Д. Г. В. и М. П. В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top