Решение №244 от 43599 по гр. дело №306/306 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 244

София, 14.05. 2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2762 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на двете страни срещу Решение № 1143 от 09.05.2018г. по в.гр.д.№ 6567/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав.
Ищецът К. Ю. К., действащ със съгласието на своя попечител и баща Ю. К. К. обжалва решението в частта за отмяна на първоинстанционния акт за уважаване на иска по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 320 000 до 375 000лв. и отхвърлянето на този иск за сумата 55 000лв.; за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху имуществените вреди, считано от деликта, вместо което законната лихва е присъдена от момента на настъпването на вредата; в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 375 000 до предявения размер от 1 000 000лв.; в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 144 883.76лв. до 180 921.68лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на извода на САС по приложението на чл.52 ЗЗД, чл.51,ал.2 ЗЗД. Касаторът счита за неправилно и решението в частта, с която върху обезщетението за имуществени вреди законната лихва е присъдена от момента на извършване на всеки един от разходите, формиращи общо 101 пера. Изложени са подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.
В изложението към касационната жалба на ищеца се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Относно наличието на съпричиняване и определяне на неговия размер в условията на приложение на разпоредбата на чл.65 ЗДвП. Посочената допълнителна предпоставка е т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле е обосновано „с липса на съдебна практика по чл.290 ГПК по него“.
2/Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено по реда на чл.52 ЗЗД и свързания с него въпрос относно задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди като ги анализира и посочи значението им за увеличаването, съотв. намаляването на присъдения размер. Въведената допълнителна предпоставка е чл.280, ал.1,т.1 ГПК с позоваване на ППВС №4/1968г., Решение по т.д.№ 1501/15 на 1 т.о., по т.д.№ 44/12 на 2 т.о.,по т.д.№566/10 на 2 т.о.
3/Относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото относими доказателства в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните по предмета на спора. Посочва се, че произнасянето по този въпрос от състава на САС е в противоречие с решението по гр.д.№ 1119/09 на 3г.о. и гр.д.№ 241/11 на 1 г.о. на ВКС. 4/Относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди. Твърди се същата допълнителна предпоставка с позоваване на решенията по т.д.№ 643/2017г. на 1 т.о.,т.д.№ 525/08 на 2 т.о. и ППВС № 2/81г.
4/Поддържа се и довод за очевидна неправилност на въззивния акт като се препраща към съображенията, изложени при поставяне на въпросите и към оплакванията в касационната жалба.

Ответникът ЗК“Лев Инс“АД обжалва решението в частта за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000лв. и в частта за уважаване на претенцията за имуществени вреди. Изразява се несъгласие с изводите на САС относно приетия обем на съпричиняване на вредите от ищеца. Поддържа, че той е необосновано занижен като не е съобразена отговорността на всеки един от участниците в движението и степента и вида на нарушените от всеки правила. Наведени са доводи, че необосновано е даден превес на деликтното поведение на водача спрямо това на пешеходеца. Касаторът счита, че пострадалият сам се е поставил в ситуацията на повишен риск от увреждане, поради което съпричинява вредата наравно с делинквента. Изложени са и оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва се правилността на решението в частта относно началния момент, от който се дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът счита за приложима разпоредбата на 268,т.10 във вр. с чл.223,ал.2 КЗ-отм. и поддържа, че релевантна е датата, на която е уведомен за настъпването на пътното произшествие – с връчването на препис от исковата молба. Изложени са подробни оплаквания за неправилност на въззивния акт в частта за уважаване на претенцията за имуществени вреди.
В изложението на ЗК”Лев ИНС”АД по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалваното по въпроса: В случаите на конкретно проявление на поведение на пострадалото лице, което не съответства на предписаното от закона, което поведение е установено като пряка и непосредствена причина за настъпване както на произшествието, така и на произлезлите вреди и без който принос не би се стигнало до осъществяване на събитието и настъпването на вредоносния резултат, кои са основните елементи от поведението на пострадалия за определяне на неговия принос и каква е тяхната тежест при оценката на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието – критерий за приложението „на чл.52 ЗЗД”. Кои обстоятелства определят по-голяма тежест в причинния процес, довел до уврежданията на ищеца и относно критериите за съпоставянето на същите по отношение на деликтното поведение.
Въведена е допълнителната предпоставка на т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 ГПК.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 000лв. и за имуществени вреди 181 486.78лв., предявена с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. срещу застрахователя по ЗЗГОА на водача на л.а. „Форд”, рег.№ СА 28 35 Жосеф Щехаде, признат за виновен с одобрено от съда споразумение, че на 20.04.2013г. в гр. София на автобусна спирка на [улица], нарушил правилата за движение чл.20,ал.2 и чл.65 ЗДвП и причинил по непредпазливост травматични увреждания на 14 годишния К. К..
Първоинстанционният съд е определил обезщетение за моралните страдания от претърпените от ищеца множество увреждания в размер на 500 000лв., а имуществените вреди счел за доказани в размер на 157 521.68лв., от които суми, с оглед приетия обем на съпричиняване от детето – 25 %, е присъдил съответно 375 000лв. и 118 141.26лв., ведно със законната лихва от датата на пътното произшествие и е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Ищецът е оспорвал правилността на първоинстанционния акт по приложението на чл.52 и чл.51,ал.2 ЗЗД и изводите за недоказаност на направените имуществени разходи за логопед и рехабилитация, за които искът е бил отхвърлен. Ответникът е обжалвал решението за уважаването на иска за неимуществени вреди за разликата над 80 000лв., уважаването на иска за имуществени вреди и началният момент, от който е осъден да заплати обезщетение за забава. Поддържал е, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено, че приносът на пострадалия е в по-висока степен, че имуществените вреди не са доказани, че законната лихва не следва да се присъди от датата на деликта.
Въз основа на одобреното от съда споразумение и изслушаната автотехническа експертиза съставът на САС е приел за установено, че застрахованият при ответното дружество водач се е движел със скорост 58 км/ч, при която опасната зона за спиране е била 36.91метра. Ищецът е притичал пред спрелия автобус и навлязъл в пътното платно на около 12.03м. пред лекия автомобил – в опасната му зона за спиране. Въззивната инстанция е обосновала, че поведението на пешеходеца също е допринесло за настъпване на злополуката, тъй като е в нарушение на разпоредбата на чл.113 ЗДвП. Изложени са подробни съображения, че поведението на двамата участници в произшествието е допринесло за настъпването на деликта и е счетено, че обемът на допринасяне за собственото увреждане на пешеходеца е в степен на 20 %. Безспорно е прието за установено, че в резултат на произшествието ищецът е претърпял тежка черепно мозъчна травма, включително и тежък мозъчен оток, травматичен кръвоизлив в мозъчната обвивка, счупване на основата на черепа, счупване на лявата ключица, имал е инфекция в урината, рани от залежаване, до 20.05.2013г. е бил в коматозно състояние. Престоял е Пирогов 79 дни, след което преминал на лечение в Германия, където е лекуван 141 дни. Понастоящем е в увредено общо състояние, движи се с проходилка или инвалидна количка, изговаря бавно отделни единични думи, напълно е зависим от чужда помощ и самостоятелното му съществуване е практически невъзможно. Мозъчните увреждания обуславят тежка постоянна отпадна неврологична симптоматика като промените в мозъка са необратими, а прогнозата за възстановяване-неблагоприятна. Вещите лица са установили необходимост от прием на лекарства, от постоянни кинези и физиопроцедури и логопедични занимания. Кредитирайки тези доказателства, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция е отчела дългия период на съществувалата опасност за живота на момчето, преживените болки от травмите и залежаването, непрестанната борба за възстановяване на физическото, умственото и психическо състояние, тежките отражения на черепномозъчната травма върху двигателната активност и говорни възможности, изцяло променения бит на пострадалия, прикован на инвалидна количка от дете и лишен от възможност за пълноценен живот – физическа активност, посещение на учебно заведение, социални контакти. Определено е обезщетение в размер на 400 000лв. Детайлни и подробни съображения са изложени по претенцията за имуществени вреди /разходи за лечение на ищеца в Германия, за лекарства, за медицински консумативи, за закупуване на електрическо болнично легло, матрак и антидекубитален дюшек, за работа с терапевти, вкл. рехабилитарор и логопед/. При обсъждане на заключението на медицинската експертиза, представените разходооправдателни документи и свидетелски показания, претенциите са счетени за доказани в общ размер на 153 805.68лв. като е обосновано, че тези разходи са във връзка със запазване живота, здравето и подобряване състоянието на пострадалото момче.
Предвид приетия за установен по спора обем на съпричиняването, на основание чл.51,ал.2 ЗЗД исковете са счетени за основателни съответно за 320 000лв. за неимуществените вреди и 144 883.36лв. разходи за лечение и възстановяване.
При анализ на разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД е прието, че неимуществените вреди ищецът търпи при самото пътно произшествие, поради което обезщетението за забава е дължимо от този момент – настъпването на вредата. Изложени са съображения, че върху обезщетението за имуществени вреди обезщетението за забава е дължимо от момента на направата на съответния разход, когато настъпва увреждането. По отношение на имуществените вреди, за които са представени писмени доказателства / легло, матрак, дюшек/ е счетено, че обезщетението е дължимо от момента на плащането на разхода – от 01.11.2013г., а по отношение на разходите за логопед и кинезитерапевт, които са помесечни – от първо число на всеки месец с първи падеж от 01.01.2014.

Съставът на ВКС счита, че следва касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, каквото искане се поддържа в изложението и на двете страни по спора. Въпросът за принос на пострадалия е надлежно въведен в предмета на делото и произнасянето на въззивната инстанция по него е от значение за спора. Касационното обжалване следва да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК за преценка на съответствието на изводите на САС с практиката на ВКС.
Доказани са предпоставките за допускане на касационното обжалване и по поставения в изложението на ищеца последен въпрос относно началния момент, от който застрахователят по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите дължи лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди. Въпросът е включен в предмета на спора и произнасянето по него е обусловило отмяната на първоинстанционното решение, с което законната лихва е присъдена от датата на пътното произшествие вместо което началният момент от определен съобразно датата на извършването на конкретния имуществен разход. Обосновано е и приложното поле на допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл.трето ГПК с позоваване на решението по т.д.№ 643/2017г. на 1 т.о. на ВКС.

Вторият и третият въпрос от изложението на ищеца не обосновават наличието на основание за допускане на обжалването. Те са идентични – за задължението на съда да обсъди всички доказателства, релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по критерия на чл.52 ЗЗД. Въпросите съставляват довод за допуснати процесуални нарушения и нямат правна характеристика, тъй като са от значение за правилността на решението. Въпросите са и формално поставени като отсъства и посочване кои доказателства не са взети предвид и не са съобразени. Въззивната инстанция е изложила детайлно фактите по спора, анализирала ги е подробно и тези, на чиято база е определено обезщетението, са подложени на преценка и обсъждане като е изяснено и конкретното им значение за определяне на размера на обезщетението. Поради това отсъства и твърдяното противоречие на обжалваното решение с ППВС №4/68г. и актовете по чл.290 ГПК, на които касаторът се позовава. Задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение.
Отсъства и основание за преценка въззивното решение по въпросите за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД да е очевидно неправилно поради допуснати особено съществени като квалифицирана форма на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила или необоснованост. Не съответства на изводите на САС доводът за „отсъствие на коментар и преценка“ на оплакванията на ищеца. Формално е твърдението, че изводите на съда по фактите са в грубо несъответствие на установените по делото фактически положения поради нарушение на логически и опитни правила.
Следователно, не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Правен въпрос във връзка с касационното оплакване на ответника, че той като застраховател по ЗЗГОА дължи законна лихва върху определените обезщетения от датата, когато е поканен да ги заплати – в случая от датата на исковата молба, не е формулиран, поради което е недопустимо допускане на касационното обжалване по него.
Правен въпрос не е поставен и от двете страни във връзка с заявеното в касационните им жалби несъгласие с изводите на въззивната инстанция по основателността и размера на исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.
За разглеждане на касационните жалби по частично допуснатото касационното обжалване на въззивното решение ответното застрахователно дружество дължи държавна такса 4 132лв., доказателства за внасянето на която по сметката на ВКС следва да бъдат приложени по делото в едноседмичен срок от уведомяването му; ищецът е освободен от заплащане на държавна такса .
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на Решение № 1143 от 09.05.2018г. по в.гр.д.№ 6567/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав.
Указва на ЗК”Лев Инс”АД да представи по делото в едноседмичен срок от връчване на съобщението доказателства за внесена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд 4 132лв. като при неизпълнение на указанията, производството по подадената от тази страна касационна жалба подлежи на прекратяване.
След изтичането на срока делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване или на състава – за частично прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: