Решение №259 от 3.6.2009 по нак. дело №245/245 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№ 259
 
София, 03 юни 2009 година
 
 
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 
       Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 май две хиляди и девета година, в състав:
 
 
            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
                                                     
                      ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
 
                                             ИВЕТА АНАДОЛСКА
                                                            
 
 
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Марияна Маринова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 245/2009 година.
 
 
Производството е образувано по повод жалба на подсъдимия Т. М. Т. срещу въззивна присъда № 46 от 23.03.2009 год. по в.н.о.х.д. № 45/2009 год. на Апелативен съд-гр. Велико Търново.
В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основания за проверка на атакувания съдебен акт, са посочени всички касационни основания по смисъла на чл.348,ал.1 НПК, с акцент върху материалната незаконосъобразност. Заявено е искане за отмяната му и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК.
Гражданските ищци и частни обвинители Р. Х. Ц. и К. Д. Ц. не участват в касационното производство.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
 
С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 728/14.12.2008год., по н.о.х.д. № 532/06год. на Плевенския окръжен съд и постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на касатора за извършено престъпление по чл.343,ал.4, във вр. с ал.3, б”б”, пр.І-во, във вр. с ал.1,б”в”и б”б” НК и наказан с лишаване от свобода за срок от три години, условно, с петгодишен изпитателен срок. На основание чл.343г НК е наложено и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Предявените граждански искове са уважени както следва:на К. Ц. е присъдено обезщетение в размер на 10 000лв., а на Р. Ц. , суми, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат на деянието на Т.
С първоинстанционният съдебен акт е признат за невинен и оправдан на подсъдимия Т. М. Т. за извършено престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр.І -во НК.
 
Жалбата на подсъдимия е неоснователна.
Съдът е извършил внимателна и комплексна проверка на доказателствената съвкупност и извел законосъобразни изводи за съставомерност на извършеното деяние и отговорността на подсъдимия.
Касационният състав не възприема възраженията на Т. , свързани с материалноправна незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, изразяваща се в отказ да се приложи чл.15 НК. Вън от всякакво съмнение, въззивната инстанция е установила скоростта, с която са се движели двете превозни средства /приемайки по-благоприятния вариант за дееца/, разстоянието на което са се намирали в момента на възникване на опасността от пътнотранспортно произшествие и установила по категоричен начин, че инициалният удар между тях е резултат от неправилната манипулация с уредите на управление от страна на водача на л.а.”Мерцедес”. Изложени са в достатъчен обем съображения, защо свидетелите И/близки на подсъдимия/, чийто показания подкрепят защитната му теза за наличие на кал по пътното платно, не са получили кредит на доверие. Показанията на свидетелите-очевидци на случилото се Л. Ц. , Кр. Ц. , Р. Ц. , както и на А. и П. , изцяло корелират с констатираното при извършения оглед на местопроизшествието и приложения към него фотоалбум. Снежните навявания не са били с такъв интензитет/за което има приложена метеорологична справка/, за да прикрият калта по пътя, в каквато посока са възраженията на защитата. Не може да бъде възприет довода, че изводите на изслушаната тройна автотехническа експертиза са в подкрепа обясненията на подсъдимия, относно механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие, заключение, което според касатора, неправилно е интепретирано в атакувания съдебен акт. Експертите са посочили, че при хипотетичната възможност за наличие на кал по пътното платно, механизмът би бил идентичен с описания от Т. Но при категоричните данни, в противоположен смисъл, за непредвидена опасност на пътя, не може да се приеме тезата на защитата, че при стеклите се обстоятелства, деецът не е могъл да предвиди резултата, защото нито е бил длъжен, нито е зависело от неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Рязката промяна в посоката на движение на автомобила, управляван от Т. и навлизането в насрещната лента за движение, е резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно – да контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство.
При установената, по предвидения процесуален ред, фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Въззивната инстанция е установила по категоричен и несъмнен начин причинната връзка между виновното нарушение на правилата за движение по смисъла на чл.20,ал.1 ЗДП и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на В. Т. и телесните повреди на К. Ц. и Р. Ц.
 
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Т наказание. При индивидуализиране на наказанието са отчетени наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и като е съобразено тяхното съотношение – на подсъдимия е наложено наказание в законовия минимум, предвиден в съответния престъпен състав, условно. Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и не е явно несправедливо. С този вид и размер наказание се постига предупредителното и превъзпиталено въздействие върху касатора, с оглед мотивиране на поведение в бъдеще към съблюдаване на законите, като същевременно се реализират и целите в обществен план. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат корекция на присъдата. Кумулативно определеното наказание лишаване от право да управлява МПС, е съобразено с допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на подсъдимия Т, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а въззивният съдебен акт – в сила.
 
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 46 /23.03.2009 год. по в.н.о.х.д. № 45/2009 год. на Апелативен съд-гр. Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване
 
.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: