Решение №279 от 13.7.2015 по нак. дело №584/584 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 279

гр. София, 13 юли 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова
ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова
Мина Топузова
при участието на секретаря Марияна Петрова и
на прокурора Тома Комов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 584 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по молба на осъдения М. Ш. Л. за възобновяване на производството по нчд № 315 / 2014 година по описа на Севлиевския районен съд и за отмяна в частта относно приложението на чл. 24 от НК, на постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК определение № 127 от 23 септември 2014 година, с което съдът е определил общо наказание на осъдения за съвкупността от престъпления по девет влезли в сила присъди.
В молбата на осъдения Л. е заявена допусната от съда несправедливост при определяне на общото му наказание лишаване от свобода, поради неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване на общото наказание с две години, което ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Отправеното до ВКС искане е за отмяна на приложението на чл. 24 от НК.
В съдебното заседание пред ВКС осъденият М. Л. участва лично и с назначения му от съда за служебен защитник адвокат К. П. от С. адвокатска колегия, която поддържа искането на осъдения при направеното с него възражение и доводи, които го подкрепят. Представено е и писмено допълнение от 15. 05. 2015 година, приложено по делото, с изложени подробни съображения.
Идентично на това на защитата е и изразеното лично от осъдения становище, с акцент върху тежкото му здравословно състояние.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
С определението на Севлиевския районен съд, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Л. е определено общо наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, за които същият е осъден с влезли в законна сила присъди по:
нохд № 10835 / 2010 година по описа на Софийския районен съд (СРС),
нохд № 11573 / 2010 година по описа на същия съд,
нохд 2435 / 2011 година на Русенския районен съд,
нохд № 30443 / 2011 година по описа на Районен съд – гр. Монтана,
нохд № 19395 / 2011 година на СРС,
нохд № 3401/2010 година на СРС,
нохд № 10521 / 2010 година на СРС,
нохд № 12868 / 2010 година на СРС и
нохд № 252 / 2014 година на Севлиевския РС.
На основание чл. 24 от НК така определеното общо наказание е увеличено с две години.
Определен е първоначален „строг” режим на изтърпяване на общото наказание от осем години и осем месеца лишаване от свобода, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК и на основание чл. 25, ал. 2 от НК, е приспаднато времето, през което осъденият Л. е бил задържан на основание мярка за неотклонение „задържане под стража” по конкретно посочени нох дела от съвкупността, както и изтърпяната част от наказанията по включените в нея присъди.
Определението не е атакувано по реда на въззивното обжалване. Не подлежи и не е проверявано по касационен ред.
Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по този ред съгласно чл. 419, ал. 1 във вр. чл. 341, ал. 1 във вр. чл. 306, ал. 1, т. 1-3 от НПК.
В саморъчно изготвената от осъдения Л. молба за възобновяване на делото, в представеното писмено допълнение и в съдебното заседание пред ВКС, осъденият и защитата му оспорват единствено приложението на чл. 24 от НК и увеличаването на определеното му общо наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода, с две години. В подкрепа на искането се навеждат доводи, свързани с размерите на наложените на осъдения наказания за престъпленията, включени в съвкупността, за процесуалното поведение на осъдения и оказаното съдействие при разследването, със здравословното му състояние. Затова се претендира отмяна на приложението на чл. 24 от НК.
Разгледано по същество, искането е основателно.
За да формира извода си за необходимост от приложението на чл. 24 от НК, първоинстанционният съд е акцентирал върху криминалното досие на осъдения и многократните му осъждания, които несъмнено са налице – за периода от 1977 година до 2014 година по отношение на осъдения са постановени общо двадесет и шест влезли в сила присъди, вкл. последните девет, включени в настоящата съвкупност (справка на л. 14 и сл. от нох дело).
В тази връзка обаче съдът не е отчел несъмненото обстоятелство, че броят на постановените спрямо осъдения присъди не е равнозначен на броя на осъжданията, за което е налице обилна и последователна съдебна практика. За ВКС няма съмнение, че многократно извършваните от съдилищата групирания на наказания (по четири нч дела и в рамките на постановените присъди), сочат на наличие на съвкупности от престъпления, които следва да бъдат ценени различно от броя на постановените присъди.
Не е отчетено в достатъчна степен и обстоятелството, че за приложението на чл. 24 от НК, значение има не само броят на предишните осъждания, но и размерите на наложените по тях наказания, които осъденият е търпял до групирането им, съотношението между наказанията, периодът на извършване на престъпленията. Възможността за увеличаване на определената най-тежка санкция, която „поглъща” по-леките наказания в рамките на съвкупността, е насочена към постигане на справедливо наказание, което да изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. Тя се прилага по преценка на съда и не е обвързана с изрично искане за това от страна на обвинението и с неговата процесуална позиция.
В конкретния случай, включените в съвкупността престъпления са санкционирани с наказания от по една година лишаване от свобода (три от тях), две и три години лишаване от свобода (други три), а предходните присъди по отношение на Л. са за престъпления, санкционирани с неголеми по размер наказания, определяни вкл. под предвидения в закона минимум при условията на чл. 55 от НК или по реда на чл. 58а от НК, а през 2009 година е помилван и освободен от Затвора – [населено място] при изтърпяване на определени му общи наказания лишаване от свобода, с начало 05. 04. 2002 година.
На следващо място, съдът не е съобразил данните за утежненото здравословно състояние на осъдения Л., който е диагноза „Туберколозна периферна лимфоаденопатия”, многократно хоспитализиран в отделение на Болницата при Затвора – [населено място], за провеждане на интензивно лечение и последващо наблюдение и контрол (Епикриза от 10. 07. 2014 година от СБАЛЛС – [населено място]).
Така че, при преценката на цялостната престъпна дейност на осъдения Л., на данните за предходните му осъждания и изтърпени наказания, за броя и вида на наказваните престъпления, поначало се налага изводът за една сравнително висока степен на обществена опасност на осъдения и на неговата престъпна дейност. Същевременно обаче, изложените по-горе съображения относно характеристиките на включените в съвкупността престъпления, параметрите на тяхното санкциониране, както и на предходните осъждания на Л., утежненото му здравословно състояние, дават основание за преценката, която ВКС прави, че определеното му общо наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода съдържа достатъчен превъзпитателен и предупредителен потенциал дори на фона на предходните осъждания на Л., поради което целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, не оправдават допълнителното му увеличаване. Налице е заявената в искането за възобновяване на делото явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, която предпоставя изменяване на атакуваното определение и намаляване на това наказание чрез отмяна на увеличаването му на основание чл. 24 от НК, което ВКС може да направи в рамките на правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, доколкото основанията за това са в полза на осъдения.
При изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела определение № 127 от 23 септември 2014 година на Севлиевския районен съд, постановено по нчд № 315/2014 година по описа на този съд, като
о т м е н я същото в частта, с която е увеличено, на основание чл. 24 от НК, определеното на осъдения М. Ш. Л. общо наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода, с две години лишаване от свобода.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.