Решение №291 от 5.7.2010 по нак. дело №182/182 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е
 
№ 291
 
София , 05 юли 2010г.
 
В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дeветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева
 
 
ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев
 
Елена  Авдева
 
при секретар Кр.Павлова …………………………………и в присъствието на прокурора Антони Лаков ………………………………  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева
наказателно дело № 182 /2010 г.
 
Производството по делото е образувано на основание чл.349, ал.1 от НПК по касационните жалби на подсъдимия Б. С. Е. и неговия защитник срещу решение № 24 от 09.02.2010 г. по внохд № 3 / 2010 г. на Апелативния съд в гр. В..
В жалбите се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо, не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на подбудите за извършване на престъплението и на другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Неговият размер формално е съобразен с разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, но не отразява многобройните смекчаващи обстоятелства, сред които се откроява наркоманната зависимост на подсъдимия. С тези аргументи се обосновава искането за смекчаване на тежестта на санкцията чрез намаляване на срока на лишаване от свобода.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът пледира жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на с. те и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното :
Окръжният съд в гр. Л. с присъда № 31 от 30.11.2009 г. по нохд № 632/2009 г. признал Б. С. Е. за виновен в това , че при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешение държал с цел разпространение наркотични вещества – хероин с тегло 0.887 грама и 16% активен компонент и една таблетка метамфетамин, и разпространявал наркотични вещества сред лишените от свобода в затвора в гр. Л., поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т.4 във вр.с ал.1,пр.4 и пр.5 вр.чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, чл. 58а и чл. 55 от НК го осъдил на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 5 000 лева.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените разноски.
Великотърновският апелативен съд , наказателно отделение, с решение № 24 от 09. 02. 2010 г. по внохд № 3 по описа за 2010 г. изменил първоинстанционната присъда, като отменил наложеното на подсъдимия наказание глоба в размер на 5000 лева. В останалата част проверяваният съдебен акт бил потвърден.
 
Касационната жалба срещу въззивното решение е неоснователна по следните съображения :
Подсъдимият и неговият защитник неубедително защитават твърдението си за явна несправедливост на наложеното наказание, позовавайки се на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК.
Данните по делото не разкриват очевидно несъответствие между санкцията на жалбоподателя от една с. и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. При индивидуализацията на обема наказателна принуда съдът е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства по чл.54 НК , които имат значение за конкретните параметри на наказанието. Производството пред първата инстанция се развило по реда на чл. 372, ал.4 от НПК и съдът бил обвързан от задължението, произтичащо от чл.373, ал.2 от НПК да определи наказание при условията на чл. 58а от НК / редакция ДВ , бр.27 от 2009 г./. В конкретния случай това обуславя приложението на чл. 55, ал.1 от НК и отмерване на срока на наказанието лишаване от свобода под легалния минимум от пет години. Предходните инстанции не са се отклонили от тази норма и макар да са конкретизирали санкция, близка до минималната, не могат да бъдат упрекнати във формално приложение на закона / очевидно жалбоподателят използва израза в пейоративен контекст, свързвайки го с пренебрегване на целта и смисъла на съкратеното съдебно следствие/. При друг набор на обстоятелства, характеризиращи степента на обществена опасност на деянието и дееца, подобни разсъждения биха имали основание, но не и в настоящия казус. Отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства превалират над смекчаващите по категоричен начин. Въззивната инстанция внимателно е обсъдила тежкото криминално досие на жалбоподателя, което включва дванадесет осъждания , надхвърлящи като брой и характеристика на наложените наказания необходимите за квалифициране на инкриминираната дейност като опасен рецидив. Касационната жалба не съдържа и сериозни аргументи срещу приетата от двете предходни инстанции изключително висока степен на обществена опасност на деянието. Последната е свързана с мястото на неговото извършване – затворническо общежитие „П” при затвора в гр. Л., и с лицата, на които подсъдимият разпространявал наркотик – затворници, търпящи наказание. Наред с прякото увреждане на обществените отношения , обект на престъплението по чл. 354 а от НК – народното здраве, деянието има и широк кръг несъставомерни последици, свързани с намаляване на превъзпитателната и предупредителна функция на упражняваната върху осъдените лица наказателна репресия. Посочените от касатора и неговия защитник смекчаващи отговорността обстоятелства не са пренебрегнати от съда. Младата възраст на подсъдимия и проявената от него критичност към извършеното престъпление са точно дефинирани и справедливо оценени наред с отегчаващите обстоятелства. Тежкото материално положение на Е. послужило на втората инстанция като основание да отмени наказанието глоба и по този начин да удовлетвори оплакването за несъобразяване на общата санкция с имуществения статус на жалбоподателя.
Двете предходни инстанции са отделили внимание и на възражението на подсъдимия, че е разпространявал наркотици за да „помогне” на останалите затворници.становените по делото факти, свързани със заплащането на наркотика , изключват това обяснение при цялата спорност на алтруистичното съдържание, с което го натоварва касаторът.
Не може да бъде споделена и позицията за нелекувана наркоманна зависимост. Няма доказателства, които да подкрепят това твърдение. Съдът отбелязал , че Б. Е. употребявал наркотици, но не констатирал данни за абстиненция , повлияла върху избора му на модел на поведение. Напротив, доказано е , че той не само се снабдявал с дрога за лични нужди , а търгувал с наркотици, като разширявал кръга на клиентелата си в затвора чрез „зарибяване” / предлагане на първата доза безплатно/.
Най-сетне следва да се отхвърли и искането на касатора за квалифициране на смекчаващите отговорността обстоятелства като многобройни, а самопризнанието – като изключително по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК. Както числеността , така и относителна тежест на смекчаващите обстоятелства са далеч от изискванията на чл. 55, ал.1 от НК за многобройност и не водят до несъразмерна тежест на предвиденото от закона наказание. Самопризнанието е обусловило определяне на наказанието под легалния минимум. Съгласно задължителните указания т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г.на ОС на НК при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Данните по делото сочат, че подсъдимият бил разобличен преди да направи признание, поради което няма никакво основание процесуалното му поведение да се третира като изключително обстоятелство , обуславящо допълнително намаляване на наказанието. Прочее, двете предходни инстанции са посочили признанието в късия списък на смекчаващи обстоятелства, но правилно са отказали да свържат с него още по-снизходителна санкция.
В заключение, според този съдебен състав наложеното на Б. Е. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5,т.1 НПК и няма основание за изменение на решението в желаната от подсъдимия насока.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,
 
Р Е Ш И
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 09.02.2010 г. по внохд № 3 / 2010 г. на Апелативния съд в гр. В..
Решението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.