Решение №3 от 17.2.2016 по нак. дело №1486/1486 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

7

Р Е Ш Е Н И Е
№3
София,17 февруари 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
БЛАГА ИВАНОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова.
дело № 1486 по описа за 2015 година.

Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК.
С присъда по нохд № 1470/13 г. Специализираният наказателен съд осъдил подсъдимия М. Д. П. на основание чл.321, ал.3, т.2, във връзка с ал.2 и чл.54 НК на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като го оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.321, ал.3, т.1, във връзка с ал.1 НК. На основание чл.59 НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 13.06.2012 г. до 22.08.2013 г. Деловодните разноски са възложени в тежест на подс.П. – чл.189, ал.3 НПК.
С решение № 25 от 15.10.2015 г. по внохд № 67/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният специализиран наказателен съд потвърдил присъдата на СпНС.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. П., с която са ангажирани всички основания по чл.348, ал. 1 НПК и са направени алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му поддържат подадената жалба. Първият представя писмени бележки.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Пределите на настоящата касационна проверка са стеснени до осъдителната част на въззивното решение. Оправдаването по първоначално предявеното обвинение не се оспорва, което стеснява пределите по чл.347, ал.1 НПК, съответно.
Всички съображения, изложени в касационната жалба и писмената защита на подсъдимия, както и тези наведени от него и защитата му в съдебното заседание пред ВКС са свързани с основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Отделни, конкретни данни в подкрепа на релевираните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК не се посочват, което налага извод, че последните две касационни основания се претендират като последица на допуснатите от решаващия съд съществени нарушения на процесуални правила, според жалбоподателя.
Възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК е основателно. Обобщено може да се изведе, че при съдебното разглеждане на делото са нарушени процесуалните изисквания за събиране на всички доказателства, за тяхната проверка и надлежна оценка, а в мотивите на обжалваното въззивно решение се констатират празноти по оценката на един или друг източник на доказателства, като не става дума за пестеливост и лаконичност, а за липса на съображения.
За да утвърди осъждането на П. по чл.321, ал.3, т.2, във връзка с ал.2 НК въззивният съд, свързано със съпричастността му към организирана престъпна група, заедно с В. В., Д. Д., Н. Б. и А. С., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 НК, се е основал на показанията на Б., Н., С., П., В., В., Д., Б., Д. и на защитения свидетел под № 24 (стр.199 – л.16). За яснота трябва да се отбележи, че спрямо В., Д., Б. и С. наказателното производство е приключило по реда на глава двадесет и девета от НПК – с определение влязло в сила на 05.04.2013 г. по нохд № 499/13 г. по описа на СпНС, с което е ангажирана отговорността им по чл.321, ал.3, т.2, във връзка с ал.2 НК.
АпСНС е изключил от доказателствата по делото обясненията на св.Б., дадени от него в досъдебното производство, пред разследващия орган, приобщени от СпНС по реда на чл.281, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 и чл.279 НПК (л.200), като е приел, че въпреки това изводите относно участието на Б. в ОПГ и съпричастността му към разпространяване на наркотични вещества, не се разколебава, а се установява по несъмнен начин от показанията на Д., Д., В., Й. и защитени свидетели под №№ 22 и 24. По-важни са обаче съображенията за това, как изключването на коментираните обясненията на Б. се отразява върху доказателствената основа на осъждането на П., а такива съображения липсват в мотивите на въззивния съдебен акт.
Все в тази посока, данните по делото указват на следното: Б. е разпитван няколко пъти – от разследващия орган в досъдебното производство, на 13.06.2012 г. (т.1, л.334-335); по реда на чл.222 НПК, пред съдия от ВОС, на 15.06.2012 г., по чнд № 316/12 г. (л.137 от нохд); пред СпНС на 19.12.2013 г. (т.1,л.223) и пред АпСНС на 12.06.2015 г. (л.149), като при последно проведения разпит АпСНС предявил на св.Б. протокола за разпит от 15.06.2012 г. по чнд № 316/12 г. на ВОС. Разпитът на Б., проведен по реда на чл.222 НПК не е приобщаван към материалите по делото, по предвидения в закона ред и предявяването на протокола от разпита (л.150 – внохд), няма самостоятелно доказателствено значение. От мотивите на АпСНС не става ясно поради какви причини, при изначалното задължение за събиране на всички доказателства, показанията на Б., дадени от него пред съдия в досъдебното производство, не са част от доказателствената съвкупност (при забележката, за която ще стане дума по-долу). От друга страна, като правилно и законосъобразно е изключил от доказателствата по делото показанията на Б., дадени от него на досъдебното производство, пред разследващия орган, АпСНС е пропуснал да посочи, кои негови показания всъщност кредитира, свързано с поставеното на вниманието му обвинение спрямо П..
Както се посочи, в доказателствената основа на осъждането на П. са поставени показанията на св.Д. Д., като са кредитирани тези, дадени от него по реда на чл.222 НПК, на 15.06.2012 г. по чнд № 317/12 г. на ВОС (нохд – л.131), приобщени по реда на чл.281, ал.2 НПК (л.147-внохд, където първоначално – л.143, погрешно е вписана фамилията му – вместо Д., Б.). Доколкото подсъдимият и защитата му са поставили на вниманието решение № 368, постановено по кд № 337/08 г. на ВКС, трето наказателно отделение, настоящият състав на ВКС не споделя изложените в него съображения по приложението на чл.281, ал.2 НПК.
Разпитът на обвиняемия пред съдия в досъдебното производство е проведен в съответствие с процесуалните изисквания, заложени в чл.222 НПК, в които очевидно не е включено осигуряване явяването на другите обвиняеми и защитата им, така, както това е сторено с разпоредбата на чл.223, ал.2 НПК. При по-късно възникналото основание по чл.118, ал.1, т.1 НПК, поначало неизвестно до приключване на разследването от разследващия орган, още по-малко към провеждането на разпита по реда на чл.222 НПК, са налице условията на чл.281, ал.2, във връзка с ал.1 НПК за прочитане на обясненията, дадени по чл.222 НПК. Добре е видно, че в случаите на чл.118, ал.1, т.1 НПК другите обяснения на същия обвиняем – дадени от него в хода на досъдебното производство пред разследващия орган, със или без съгласието на страните по делото, не могат да бъдат приобщавани по пътя на чл.281, ал.2 НПК. Тъкмо в това е и съществената гаранция за правото на защита на подсъдимия П., доколкото процесуалните правила ограничават възможността за приобщаване на обясненията на обвиняем, разпитван при предпоставките на чл.118, ал.1, т.1 НПК, само до тези, дадени от него преди това само пред съдия, било по реда на чл.222 НПК или пред друг състав на съда. Нещо повече. Процесуалният закон не допуска предустановена доказателствена сила на доказателствените средства, в това число и на тези от вида на обсъжданите. Приобщените по реда на чл.281, ал.2 НПК обяснения на обвиняемия, дадени от него пред съдия в досъдебното производство, при разпита му по-късно, но в качеството на свидетел, при предпоставките на чл.118, ал.1, т.1 НПК, се ценят наред с останалия доказателствен материал, щом процесуално правилно са инкорпорирани, но съдът няма задължение на всяка цена да ги вземе предвид.
Изложеното дотук, относно приложното поле на чл.281, ал.2 НПК, дава основание за следните изводи: 1) разрешението на законодателя в чл.118, ал.1, т.1 НПК е спорно като правилност, включително и по съображенията, които стоят в основата не само на коментираното решение на ВКС, трето наказателно отделение, но и на други решения – № 203/97 г. (Сб.1997 г.,стр.162) и № 154/92 г. (Сб.1992-1993 г., стр.212); 2) разрешението обаче, което следва от чл.118, ал.1, т.1, във връзка с чл.281, ал.2 НПК, не би могло да бъде на практика бламирано чрез неправилно тълкуване на последната разпоредба – в очевидно противоречие с нея, където е извършено всъщност приравняване на ”обяснения” с „показания „; 3) опасностите, които крие такова „приравняване”, са отчетени донякъде и от самия законодател – приложението на чл.281, ал.2 НПК не засяга обясненията пред разследващия орган и 4) приобщените по реда на чл.281, ал.2 НПК обяснения нямат предварително установена доказателствена сила и подлежат на оценка не само относно вътрешната им непротиворечивост и логичност, но и свързано с останалите елементи от доказателствения материал.
Тук е мястото да се отбележи, че въззивният съд е пропуснал до констатира, че разпитите на Д. и Б., по чл.222 НПК, пред ВОС, по чнд №№ 316 и 317 по описа за 2012 г. са проведени на 15.06.2012 г., от един и същи съдия, разпитът на Д. във времето от 10.30 часа до 12.20 часа, а този на Б. от 10.30 часа до 11.19 часа, иначе казано приблизително по едно и също време. Очевидно е, че данните относно времеизвършване на разпитите трябва да бъдат проверени надлежно, при съобразяване на поредността на номерацията на образуваните частни наказателни дела и след справка извлечение от съответната книга за проведени заседания. Така установеното препятства възможността за оценка на достоверността на приобщените по чл.281, ал.2 НПК показания на Д., каквато прибързано е дал АпСНС.
Други елементи от доказателствената група обосновала осъждането на подсъдимия са показанията на свидетелите В., В., Б. и Д. (не съвсем ясно за кого точно става дума, доколкото по делото са разпитани като свидетели И. Д. и Д. Д.). Освен, че посочената група свидетели е заявена, в мотивите на решението не се съдържат съображения по оценката им, като не става ясно какви доказателства относно участието на подсъдимия в инкриминираната ОПГ произтичат от тях. Достатъчно е да се посочи, че от показанията на св.Б. произтичат факти и обстоятелства относно дейност на подсъдимия, каквато не е инкриминирана с обвинителния акт, поставил началото на това производство – продажба на наркотични вещества от П. на починалия й приятел Д. Б. през периода зимата на 2010 г. до началото на 2011 г.
По идентичен начин стоят нещата и с показанията на свидетелите Хр.Н., В..С., Цв.П. и защитен свидетел № 24. И тук е достатъчно да се посочат показанията на последния, от които произтича, че е узнал от свой близък, че св.В. е дилър на подсъдимия, но не заявява лични възприятия за обстоятелства, указващи на такъв извод – виж чл.117 НПК.
В тази връзка следва да се отбележи следното: пикантните и/или интересни новини, които се разпространяват за някого (клюките и слуховете), невинаги са верни и потвърдени. Съдът по същество не е изложил съображения, кои доказателства, произтичащи от показанията на посочената група свидетели, е приел за установени по несъмнен и категоричен начин, и въз основа на кои доказателствени източници е счел, че те са потвърдени и верни.
АпСНС е приел, че при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на реда за събиране и проверка на доказателствата, с изключение на реда за приобщаване на обясненията на Б., за които стана дума по-горе. При изложеното по-горе, ВКС няма как да сподели това, а и данните по делото указват и на друго.
Показанията на редица лица не са кредитирани от съда по същество, който обаче преди това е бил длъжен да провери надлежно част от заявеното от тях – св.А., Б., М., П.. Не е изяснено кога първите двама са били в арестно помещение, кога и къде, и кой от тях, за колко време е бил заедно със св.Д.; извеждани ли са на „каре” заедно с Д. и кой от тях; извеждан ли е Д. 15 пъти на ден за разпит; М. Г. имала ли е дипломна работа в компютъра, иззет от органите на Полицията; работила ли е последната в кафене „Т. п.” и в какъв период от време.
По сходен начин стоят нещата и с показанията на св.Н.Б., депозирани от него пред СпНС (т.1,л.223), като обстоятелствата, свързани с нападение върху него, за което е уведомил органите на Полицията, от които получил помощ и за което нападение, е заявил, че е регистрирано при МВР, не са проверени.
Показанията на подсъдимия и група свидетели (Д., П., Б. и А.) за упражняван натиск от страна на водещия разследването, за да се депозират показания, с които да бъде уличен подсъдимия не са кредитирани от решаващият съд, при съображения, че в „делото не се съдържа нито едно писмено доказателство, относимо към упражняван натиск или принуда спрямо свидетелите, отпреди образуването на съдебното производство срещу П. и защото не може да се установи какъвто и да било мотив или причина у разследващите органи да „съчинят” версия за съпричастност на подсъдимия към разпространението на наркотични вещества в [населено място], ако такива данни не са били налице” (л.198). Първо посоченото съображение не държи сметка за показанията на св.М. Г., дадени от нея на 28.01.2014 г. на досъдебното производство пред новия водещ разследването (т.2,л.340), приобщени към материалите по делото по реда на чл.281, ал.5 НПК (т.2,л.391 СпНС). От друга страна, няма спор по това, че обяснения и показания, с коментираната насоченост, могат да бъдат проверени и оценени и в рамките на настоящото наказателно производство, каквото е сторил решаващият съд. Когато обаче, от доказателствата по делото (извън гласните доказателствени източници и тези намиращи се в нохд на СпНС т.1, л.л.296,331 и др.), безспорно се установява, че за съобщеното от тези лица е налице образувано друго досъдебно производство, а именно – № 54 по описа за 2012 г. на ОСлО-гр.В., № 3834/12 г. по описа на Окръжна прокуратура-В., съдът по същество трябва да изясни приключило ли е това производство и как, и едва след това да пристъпи към оценка на достоверността на гласните източници на доказателства, в рамките на събраната от него доказателствена съвкупност.
На редица места в мотивите на решението, въззивният съд е обосновавал изводите си позовавайки се на ВДС от СРС, което принципно е допустимо, щом те са включени в доказателствената съвкупност (стр.199), но е пропуснал да посочи, кои конкретни части от ВДС има предвид.
На последно място, ВКС намира за необходимо да обърне внимание и на това, че следи служебно за наличието или не на абсолютните нарушения на процесуални правила, очертани в чл.348, ал.3, т.т.2-4 НПК, не може да събира доказателства, доколкото не е предвидена възможност за провеждане на съдебно следствие, в конкретния случай, а такава проверка по друг начин е незаконосъобразна. По делото е установено, че преди образуването на настоящото наказателно производство от общ характер, е предложено на СпНС да одобри споразумение за решаване на делото между подс.П. и съответната прокуратура, по повод на което е образувано и приключило нохд № 585/13 г. по описа на СпНС. Тази формална информация е повече от недостатъчна за преценката относно наличието или не на основанието по чл.348, ал.3, т.3 НПК, което и предпоставя необходимост от запълване на материалите по делото с препис на съответния съдебен акт, постановен по нохд № 585/13 г.
Установените нарушения на процесуални правила могат и следва да бъдат отстранени от въззивния съд, а съдебният акт следва да бъде отменен съответно на пределите на касационната проверка.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 25 от 15.10.2015 г., постановено по внохд № 67/15 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, освен в частта, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия М. Д. П. по първоначално предявеното му обвинение по чл.321, ал.3, във връзка с ал.1 НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в отменената част от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: