Решение №347 от 27.2.2019 по тър. дело №687/687 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 347

гр. София, 27.02.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 687 по описа за 2018г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Оувърсийз проджект кампъни“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез процесуален представител адв. П. С. срещу решение № 2223 от 31.10.2017 г. по т. дело № 3563/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 568 от 24.03.2017 г. по т. дело № 4765/2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI–18 състав в отхвърлителната част и дружеството – касатор е осъдено да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ държавна такса в размер на 2 812,78 лв. по сметка на Софийски апелативен съд. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт в обжалваната му част е отхвърлен предявеният от „Оувърсийз проджект кампъни“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „Хидрострой Билд“ ООД, иск по чл. 694 ТЗ за разликата над сумата от 232 539,04 лв. до пълния предявен размер за недължимост на вземане по фактура № 043/28.08.2009 г. за цена по СМР за сумата от 795 095,46 лв., или за сумата от 562 556,42 лв., и „Оувърсийз проджект кампъни“ ЕООД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на „Хидрострой Билд“ ООД на основание чл. 78 ГПК сумата 103,40 лв. – съдебно-деловодни разноски по компенсация, а на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ – по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 5 625,56 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че ищецът /касатор/ не оспорва дължимостта на вземането по процесната фактура № 43/28.08.2009г. на стойност 795 095,46 лв. с ДДС, издадена във връзка с договора от 21.04.2006г. – договарянето и реалното извършване на СМР. Твърди, че въпреки събраните доказателства /заключение на съдебно-счетоводна експертиза и свидетелски показания/ и в противоречие с нередовно воденото от ответника по иска счетоводство, нарушаващо принципите по ЗДДС, съдебният състав погрешно е приел, че ищецът дължи плащане на сумата. Касаторът излага, че е извършвал всички записвания в своето счетоводство в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и начинът на осчетоводяване е приет като коректен във всички заключения на съдебно-счетоводните експертизи, както в производството по несъстоятелност, така и в производството по настоящия иск. Прави оплакване за неправилност на извода, че въпросните плащания не могат да бъдат отнесени като плащания по процесната фактура № 43/28.08.2009г., тъй като предхождат значително датата на издаване на фактурата и на приложения към нея акт образец 19, предвид показанията на свидетеля И. К. и твърдението на процесуалния представител на „Хидрострой Билд“ ООД в отговора на исковата молба, че акт образец 19 и фактурата са били съставени по-късно от реалното извършване на включените в тях СМР с оглед разчитане с ДДС. Касаторът поддържа становище, че при обща сума на всички плащания с основание договор от 21.04.2006г., надвишаващи договорената, не може да се приеме, че липсва плащане по една от фактурите, а именно фактура № 43/28.08.2009г.
В касационната жалба е направено и оплакване за неправилност на извода, че давността относно вземането е прекъсната с подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитора по т. дело № 5696/2014г. и че в периода на висящност на производството по посоченото дело давността е била спряна. Поддържа се, че първоначалното дело № 934/2010г. на СГС, по което е предявено процесното вземане, е заведено по молба на „Хидрострой билдинг“ ООД и настоящият ответник „Хидрострой билд“ ООД е разполагал с възможност да се присъедини в производството по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ, което не е сторил. Касаторът излага доводи, че разпоредбата на чл. 628, ал. 3 във връзка с ал. 1 ТЗ не обхваща настоящия случай, тъй като е налице недобросъвестно процесуално поведение на ответника, предвид факта, че „Хидрострой билдинг“ ООД и „Хидрострой билд“ ООД се представляват от едно и също лице – Т. К..
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск уважен.
Ответникът „Хидрострой Билд“ ООД, чрез процесуален представител адв. Вяра Василева Б. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага доводи, че касаторът е осчетоводил процесната фактура, ползвал е данъчен кредит и се е възползвал от резултатите на сделката, поради което твърдението му за нередовност на протокола от 28.08.2009г. по отношение на формата представлява позоваване на нищожност в нарушение на забраната на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Поддържа тезата, че правилно е прието, че не е налице надлежно погасяване на процесното задължение, тъй като фактурата е издадена през м. август 2009г., а платежните нареждания са от м. февруари 2009г. и не са от името на касатора, а от името на трето лице – Е. Д. Р.. Ответникът излага доводи за правилност на извода и аргументите, че вземането му не е погасено по давност, предвид прекъсването на погасителната давност с подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Оувърсийз проджект кампъни“ ЕООД /в несъстоятелност/, въз основа на която е образувано т. дело № 5696/2014г. на СГС, 19 състав. Твърди, че не е налице некачествено строителство.
Синдикът на „Оувърсийз проджект кампъни“ ЕООД /в несъстоятелност/ В. П. М. не изразява становище по касационната жалба.
С определение № 519 от 25.07.2018г. по т. дело № 687/2018г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос:
Спира ли да тече на основание чл. 628а, ал. 3 ТЗ давността по отношение на вземането, на което кредитор основава молбата си по чл. 625 ТЗ, ако молбата е подадена при наличието на друго висящо производство по чл. 625 ТЗ, образувано по молба от друг кредитор, и второто производство бъде прекратено след откриване на производство по несъстоятелност по първата молба?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди заявените касационни основания и релевираните доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
По релевантния правен въпрос:
Погасителната давност е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/, с изтичането на който се погасява публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Давностният срок като период от време се определя с начален и краен момент. Според разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Давностният срок спира да тече и се прекъсва при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства. Съгласно чл. 628а, ал. 1, изр. 2 ТЗ давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625 ТЗ, спира да тече от деня на предявяване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, докато трае производството по несъстоятелност. Съобразно чл. 628а, ал. 1, изр. 1 и ал. 3, изр. 1 ТЗ подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл. 625 ТЗ. Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната, но в този случай действието на спирането на давността се запазва – чл. 628, ал. 3 ТЗ. След отпадане на обстоятелствата, обуславящи спирането, погасителната давност продължава да тече.
Следователно разпоредбата на чл. 628а ТЗ урежда последиците от подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност в смисъл, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност едновременно спира и прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си, като отхвърлянето на молбата заличава единствено последиците от прекъсването, но не и от спирането на давността.
По аргумент от посочената разпоредба, ако производството по молба на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде прекратено поради недопустимост, тъй като след нейното подаване е открито производство по несъстоятелност въз основа на по-рано подадена молба по чл. 625 ТЗ от друг кредитор, давността също не следва да се счита за прекъсната, а действието на спирането на давността се запазва. Прекратяването на производството по последващата молба на кредитор по чл. 625 ТЗ в посочения случай е в съответствие с действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на всички съгласно чл. 630, ал. 3 ТЗ. Подаването от кредитор на молба по чл. 625 ТЗ при наличието на друго висящо, образувано преди това производство въз основа на молба по чл. 625, подадена от друг кредитор, е проява на достатъчна активност на кредитора да получи удовлетворение на вземането си в рамките на производството по универсално принудително изпълнение. Поради това правните последици на подаването на молбата по чл. 625 ТЗ и прекратяването на производството в горепосочения случай трябва да бъдат идентични с последиците на подаване на молба по чл. 625 ТЗ и нейното отхвърляне с влязло в сила решение съгласно чл. 628а, ал. 3 ТЗ.
Следователно молбата за откриване на производство по несъстоятелност едновременно спира и прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си, като прекратяването на производството по нея поради откриване на производство по несъстоятелност с влязло в сила решение заличава единствено последиците от прекъсването, но не и от спирането на давността.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния правен въпрос:
Давността по отношение на вземането, на което кредитор основава молбата си за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ, спира да тече на основание чл. 628а, ал. 3 ТЗ, докато трае производството по несъстоятелност. Ако молбата е подадена при наличието на друго висящо производство по чл. 625 ТЗ, образувано по предходна молба от друг кредитор, и второто производство бъде прекратено поради откриване на производство по несъстоятелност по първата молба, действието на спирането на давността по отношение на вземането, на което вторият кредитор е основал молбата си по чл. 625 ТЗ, се запазва.
По правилността на въззивното решение:
При така дадения отговор на релевантния правен въпрос настоящият съдебен състав приема, че изводът на Софийски апелативен съд за неоснователност на твърдението и довода на ищеца за погасяване по давност на процесното вземане по фактура № 43/28.08.2009г. е правилен и постановен в съответствие със закона – чл. 628а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. Вземането в размер 795 095,46 лв. е станало изискуемо след изтичане на 10-дневен срок от издаване на фактурата и нейното осчетоводяване от ищеца, предвид уговорения 10-дневен срок за плащане след покана. Предвид липсата на изрична покана за плащане, съдебният състав обосновано е приел, че в конкретния случай поканата е равнозначна на осчетоводяването на фактурата при ищеца, от когато е настъпила изискуемостта на претендираната сума.
Приложимата към процесното вземане обща петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД е спряла да тече на основание чл. 628а, ал. 1, изр. 2 ТЗ с подаване на молбата от „Хидрострой Билд“ ООД по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Оувърсийз проджект кампъни“ ЕООД с вх. № 101536/28.08.2014г. Прекратяването на производството по т. д. № 5696/2014г. на СГС с определение от 11.05.2017г., влязло в сила на 13.06.2017г., поради недопустимост на молбата, предвид влязлото в сила решение № 1154/02.06.2015г. по т. д. № 4247/2011г. на САС по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което е открито производство по несъстоятелност на „Оувърсийз проджект кампъни“ ЕООД, няма за последица заличаване на спирането на давността за периода от 28.08.2014г. до 13.06.2017г. Действието на спирането на давността се запазва за посочения период съгласно разпоредбата на чл. 628а, ал. 3, изр. 2 ТЗ.
Изводът на съдебния състав, че давността не е продължила да тече след влизане в сила на прекратителното определение поради наличие на друго основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност – предходно извършеното предявяване на вземането с молба от 03.07.2015г. във вече откритото спрямо ищеца производство по несъстоятелност по т. д. № 934/2010г. на СГС, е обоснован и законосъобразен. С предявяване на процесното вземане с молба вх. № 86763/03.07.2015г. в производството по несъстоятелност по т. д. № 934/2010г. на СГС давността се прекъсва и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност съгласно чл. 685а, ал. 1 ТЗ.
Доводът на касатора за неприложимост на последиците на чл. 628а, ал. 3 във връзка с ал. 1 ТЗ, тъй като от страна на ответника било налице недобросъвестно процесуално поведение, изразяващо се в неприсъединяване по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ в производството по т. дело № 934/2010г. на СГС, заведено по молба на „Хидрострой Билдинг“ ООД, представлявано от същия представител, който представлява и настоящия ответник „Хидрострой Билд“ ООД, е неоснователен. Изложените от въззивния съд съображения, че пропускането на възможността за присъединяване по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ, дори и кредиторът да е знаел за предходно образуваното производство по чл. 625 ТЗ, не лишава кредитора от правото му да подаде друга молба по чл. 625 ТЗ, нито представлява злоупотреба с право, са законосъобразни и обосновани. Право на кредитора е да прецени дали да защити правото си на вземане, произтичащо от конкретно договорно правоотношение, чрез предявяване на вземането си по реда на чл. 685 и сл. ТЗ или чрез предявяване на молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника по чл. 625 ТЗ. Пропускането на предвидения в чл. 629, ал. 4 ТЗ срок не лишава кредитора, който не е упражнил правото си на присъединяване в производството по молбата по чл. 625 ТЗ, от правото му да подаде молба по чл. 625 ТЗ с последиците на чл. 628а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ.
Направеното от касатора в касационната жалба оплакване, че въззивният съд неправилно е приел, че ищецът /касатор/ във въззивната жалба не оспорва дължимостта на вземането по процесната фактура № 43/28.08.2009г. на стойност 795 095,46 лв. с ДДС, издадена във връзка с договора от 21.04.2006г. – договарянето и реалното извършване на СМР, е неоснователно. В мотивите на т. 1 към Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че по отношение на преценката за правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от заявените във въззивната жалба оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма. Ограниченията в правомощията на въззивната инстанция се отнасят до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, нито при защитата на правата на някои частноправни субекти или в защита на друг, публичен интерес. В конкретния случай въззивният съд е извършил правилна преценка, че във въззивната жалба ищецът – въззивник не е оспорил договарянето и реалното извършване на процесните СМР.
Независимо от това съдебният състав в съответствие с представените доказателства е приел, че извършването на процесните СМР /по процесната фактура № 43/28.08.2009г. и протокол образец 19/ и приемането им са доказани от факта на осчетоводяване на фактурата при ищеца, нейното деклариране по реда на ЗДДС пред НАП и ползването на данъчен кредит по нея. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК въззивният съд се е позовал на силата на пресъдено нещо, формирана с необжалваната част на решението на СГС, с която отрицателният установителен иск е уважен частично, но поради прихващане с друго насрещно вземане на ищеца до размера от 232 539,04 лв. Възникването и дължимостта на вземането по процесната фактура № 43/28.08.2009г. на стойност 795 095,46 лв. с ДДС, издадена за изпълнени СМР по сключения между страните договор от 21.04.2006г. със смесен характер /предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж върху конкретен имот и договор за строителство/, е установено с осчетоводяването на процесната фактура при ищеца и ползването на ДДС. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 138/17.10.2011г. по т. д. № 728/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 53/12.09.2013г. по т. д. № 74/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 158/07.11.2013г. по т. д. № 1128/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 36/25.05.2011г. по т. д. № 263/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 166/17.01.2013г. по т. д. № 636/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 172/13.01.2016г. по т. д. № 2535/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 185/2015 от 10.02.2016г. по т. д. № 2928/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 34/27.04.2016г. по т. д. № 516/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. При осчетоводяването на фактура № 43/28.08.2009г., ползването на данъчен кредит по нея и липсата на данни, че описаните в протокол образец 19 СМР, въз основа на който е издадена посочената фактура, не са извършени или са извършени в по-малък обем от актувания, не може да се направи извод за неправилност на въззивното решение на САС. Обстоятелството, че фактурата е издадена не на датата на данъчното събитие, а след срока по чл. 113, ал. 4 ЗДДС, не означава, че включените в протокол образец 19 СМР, за които е издадена, не са извършени. Действително, задължението на лицето по чл. 113, ал. 4 ЗДДС е да издаде в петдневен срок от настъпване на данъчното събитие фактура или друг данъчен документ по чл. 112 ЗДДС с оглед облагане с данък на извършените от него доставки на стоки или услуги. Издадената от ответника фактура обективира и данъчното задължение. В настоящия случай дължимият ДДС е начислен, сумите са включени от ищеца в дневника за покупки, фактурата е декларирана по реда на ЗДДС пред НАП и за нея ищецът е ползвал данъчен кредит.
Изпращането /предаването/ на фактурата на получателя /ищец и настоящ касатор/ обективира волеизявление на издателя /ответника по иска/, че очаква плащане на посочената в нея цена/възнаграждение, поради което този данъчен документ има и облигационната последица на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Осчетоводяването на фактурата от страна на ищеца съставлява признание от него за дължимост на цялата сума.
Изводът на въззивната инстанция за дължимост на сумата 795 095,46 лв. с ДДС по процесната фактура е обоснован и направен след обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, при спазване на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Относно счетоводните записвания в счетоводствата на страните и извършените плащания решаващият съдебен състав освен заключенията на съдебно-счетоводната експертиза е съобразил и представените първични счетоводни документи. Съгласно чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Тези книги не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в тях информация, поради което доказателствената им сила се преценява с оглед всички релевантни за спора данни по делото, включително и за тяхната редовност. Поради това, че счетоводните книги като носител на преобразувана информация за стопанска операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява, представляват вторични счетоводни документи съгласно чл. 6 ЗСч, същите следва да бъдат документално обосновани. Документалната обоснованост произтича от процесната фактура № 43/28.08.2009г., протокол образец 19 от 28.08.2009г. и предварителен договор от 21.04.2006г. с елементи и на договор за строителство, поради което изводът на въззивната инстанция за дължимост на претендираната сума е правилен. Констатациите, че уговорената обща цена в предварителния договор от 21.04.2006г. в размер на 4 053 268 евро с ДДС /с левова равностойност 7 927 503,43 лв./ обхваща цената за продажба на правото на строеж в размер 2 861 983,74 евро /с левова равностойност 5 597 553,66 лв./ и възнаграждението по договора за изпълнение на СМР в размер 1 191 284,40 евро /с левова равностойност 2 329 949,76 лв./, както и че задължението по процесната фактура № 43/28.08.2009г. е неотносимо към извършените от името на Е. Р. плащания от м. януари 2009г. и м. юни 2009г., независимо, че в преводните нареждания е посочено като основание за плащане – „протокол обр. 19“, съответстват на събраните доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в обжалваната му част е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 694, ал. 7, изр. 3 ТЗ касаторът /ищец/ трябва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 2 812,78 лв. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2223 от 31.10.2017 г. по т. дело № 3563/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА „Оувърсийз проджект кампъни“ ЕООД /в несъстоятелност/, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 2 812,78 лв. /две хиляди осемстотин и дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.