Решение №433 от 10.12.2009 по нак. дело №449/449 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                  Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е
 
 
                                             №433
 
                 гр.София, 10 декември 2009 год.
 
                В       ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година
                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
                            ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
                                                    ФИДАНКА ПЕНЕВА
 
 
При участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА разгледа
докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 449/2009 год.
 
Д. е образувано основание чл.420, ал.2, вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК, по искане подадено от осъдения С. Д. Л., чрез защитника му адвокат Р за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ и отмяна на влезлите в сила съдебни актове: решение № 90/01.06.2009 год. по внохд№. 530/08 год. на Бл. ОС и присъда № 265/04.06.2008г. по НОХД № 101/2007г. по описа на РС гр. С..
С цитираната присъда подсъдимите С. Д. Л. и К. С. Т. са признати за виновни в това, че в периода от м. януари 2005г. до 15.04.2005г. в съучастие, като съизвършители, систематически са предоставяли помещения- стаи от хотел „ Л. ” намиращ се в с. К., общ. Сандански, на различни лица за полови сношения, а именно на лицата: Антоанета К. И. ,Антоанета М. С. , П. П. М. , В. М. Г. и С. Ц. Я. и на неустановени при разследването лица от мъжки пол, предимно гръцки граждани, като деянието е извършено с користна цел, поради което и на основание чл.155, ал. 3 вр. с ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал.2 от НК, вр. с чл.54 и чл.36 от НК, вр. с чл. 2 ал. 2 от НК , в редакцията в ДВ бр. 75 от 2006г., са осъдени: подсъдимият С на лишаване от свобода за срок от две години, при режим общ, и на глоба в размер на 1000 лв., а подсъд. Калоян Т. на лишаване от свобода за срок от една година, при режим лек и на глоба в размер на 1000 лв..
Признати са за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 155 ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 20 ал. 2 НК, за сводничество спрямо лицата М. Д. С. и К. В. Т. Съдът се е произнесъл за връщане на веществените доказателства , за разноските и по чл.59 НК. С въззивното решение присъдата е изменена в частта относно наложените наказания, като на подсъдимите Л. и Т. са наложени наказания от по три години лишаване от свобода и изпъленнието им, за всеки от тях, е отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от пет години, веществените доказателства са отнети в полза на държавата. В останалата и част присъдата е потвърдена.
В искането се изтъква нарушение на закона, по чл.348, ал.1 ,т.1 НК с доводи, че С. Л. не е извършил престъплението за което е осъден. Не е доказана “системност” на деянието и не са налице признаците по чл. 155,ал.3 НК, вр. с ал.2 НК, а са налице, евентуално, данни за престъпление по чл.159а НК. К. е осъдил подсъдимите за престъплението описано в обвинителния акт, което не сочи на състава на сводничество, съдът е нарушил закона. Иска се последиците от възобновяването да се изразят в прилагане на чл.425,ал.1,т.2 НПК и подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.
В съдебно заседание осъденият и защитата му поддържат искането.
В последната си дума осъденият Л. твърди, че не му е ясно обвинението за какво престъпление е осъден и иска отмяна на съдебните актове.
Представителят на ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА дава заключение ,че искането следва да бъде оставено без уважение . Счита, че правата на осъдения не са нарушени, дори и да има данни за престъпление по чл.159а НК, той е признат за виновен за друго престъпление, което не се поглъща , а евентуално е в съвкупност със състава по чл.159а. но за което не му е повдигнато обвинение. Деянието съгласно обвинението, за което е осъден, е доказано не само от данните при извършената полицейска проверка на 15.04. 05 година, за която установяват свидетелите-полицаи, но и от показанията на свидетелките, извършвали сексуалните услуги за инкриминирания период в предоставените им от подсъдимия помещения.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И НАМИРА искането за неоснователно.
Искането е процесуално допустимо . Разгледано по същество не сочи на твърдяното нарушение на закона при постановяването на присъдата и решението спрямо осъдения. При проверката на присъдата и въззивното решение не се откриват нарушения на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите са подведени правилно под признаците на чл.155, ал. 3 вр. с ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 1 и ал.2 от НК. Чрез съответните доказателствени способи съгласно НПК, са установени всички признаци от обективната и субективна с. на това деяние. Поради това ВКС намира , че искателят Л. е осъден правилно по повдигнатото му и внесено с обвинителния акт обвинение за престъпление сводничество. В искането защитата на осъденият твърди, че съдилищата не са направили разграничение между престъпните състави на трафик на хора и сводничество . Това твърдение няма опора в данните по делото. Не се споделят като несъответни на фактите по делото доводите на защитата, че двете инстанции са приели за установено, че подсъдимият Л не е посрещал гости на хотела, не ги е настанявал за пренощуване, не им е давал ключове, не им е събирал пари за това и е следвало да бъде оправдан по обвинението за сводничество.
Описаното в обвинителния акт деяние и авторството му са установени посредством протокола от полицейската проверка, показанията на свидетелите – полицейски служители, участвали в тази проверка, както и от показанията на свидетелките, участвали в използването на предоставените им от подсъдимите помещения за сексуални услуги на различни лица.становено е, че именно в тези помещения те са извършвали сексуални услуги на различни лица, повечето от които гръцки граждани. Въззивният съд в мотивите на решението , съгласно чл.339, ал.2 НПК, е отговорил на доводите на защитата, че възможността процесното деяние да е и в съвкупност с друго престъпление от разделите “разврат” или “трафик на хора”, би могла да се реализира в рамките на повдигане на нови обвинения, което е от компетентността единствено на прокурора. Правомощието по изменението на обвинението, по реда на чл.287 НПК, е на прокурора, упражняващ функцията по повдигане на обвинението и по поддържане и изменение на обвинението в съдебната фаза. С внесеният обвинителен акт за процесното престъпление, прокурорът е преценил характера и основанието на обвинението в пределите на описаното деяние в обвинителния акт, определящи и пределите на доказване в съдебната фаза.
По делото е внесено обвинение и е установено от фактическа с. , че осъденият Л. и съучастника му, осъденият Т. , са създали организация за приемането на свидетелките на работа като сервитьорки , масажистки , камериерки в собствения му хотел в с. К., но те са извършвали и сексуални услуги в предоставените им от подсъдимите помещения – стаи от хотела на осъдения Л. , срещу заплащане, част от което свидетелките са предавали на подсъдимите.становено е, описаното от обвинението от фактическа с. , системно извършване на предоставянето на помещенията в хотела, собственост на Л. , тъй като използването им за развратни действия е било повече от три пъти.становено е, че всяка от свидетелките е имала многобройни и повтарящи се във времето сексуални контакти с различни лица в предоставените им от Л. стаи в хотела за периода от м.януари до м.април 2005 година.
Самото престъпление по своя характер е усложнено, защото осъществява систематическо извършване на изпълнителното деяние и едновременно с това продължена престъпна дейност. Фактът , че Л. е упражнявал легална хотелиерска дейност, като собственик на процесния хотел, тъй като по делото е установено, че по фирмено дело №1554/1999 год. на Окръжен съд-гр. Благоевград е регистриран като едноличен търговец с наименование „Крейзи-Холидей-С. Ляпчев” ,със седалище и адрес на управление с. К., не опровергава данните, че в него е извършвана процесната престъпна дейност.становено е , че именно в стаите на хотела в с. К., община С., са се предоставяли от с. на Л. помещенията им за сексуални услуги, извършвани от свидетелките А. И. , В. Г. , М. С. , А. С. , П. М. , С. Я. , К. Т. , Д. С. и свидетел с идентификационен номер 2 по описа на регистъра за защитени свидетели на РДВР-Благоевград за 2005година, срещу заплащане, част от което е получавана от осъденият Л. Свидетелите И. И. , С. К. , В. Т. , К. Г. , извършили специализирана полицейска операция в хотелски комплекс “Ляпчев”, с. К., общ. Сандански са установили, че в хотела е имало 7-8 жени, които се занимавали с проституция като са използвали стаите и заплащали половината от цената на секуалната услуга осъществявана в стаите на хотела, на подсъдимите. Свидетелите –полицаи са установили и тези факти са приети за установени по делото, че двама от гръцките граждани, при проверката на 15.04., не били регистрирани като гости на хотела и е съставен акт за установяване на административно нарушение №135/07.06.2005 год. срещу подсъдимия С. Д. Л. за това ,че на 15.04.2005 год. около 21,15 часа в стая №207 на хотела са били настанени двама гръцки граждани, които не са били вписани в специалния регистър на хотела и за тях не са били попълнени адресни карти за чужденци. Тези данни са интерпретирани правилно в изводите на съдилищата, че те обективират изпълнителното деяние, в което е участвал осъденият като извършител на предоставянето на стаите от хотела за сексуални услуги на тези граждани, а не само като гости на хотела, като чуждите граждани не били регистрирани и като гости на хотела. По делото е установено , че след датата 24.02.2005год. , до датата на проверката, не е имало вписани в регистъра на гостите чужди граждани, въпреки , че е установено от свидетелките А. И. , В. Г. , М. С. , А. С. , П. М. , С. Я. , К. Т. , Д. С. и свидетел с идентификационен номер 2 по описа от 2005 год. на регистъра за защитени свидетели на РДВР-Благоевград , че те са извършвали в процесните стаи на хотела полови сношения с чужди граждани срещу заплащане.
При тези данни, по несъмнен начин са изведени от обективна с. и субективна с. всички елементи на състава на престъплението сводничество по чл.155, ал.3,вр. с ал.2 НК. Касае се за сводничество под формата на систематическо предоставяне на помещения за развратни цели на различни лица. Налице е деяние извършено от Л. състоящо се в предоставянето физически на процесните помещения за извършването в тях на развратни действия. Това предоставяне е спрямо неограничен кръг от лица, като минимум систематичността е осъществена – повече от три пъти , но и продължено във времето, за инкриминирания период от януари до април 2005 год.. Доказан и правилно е изведен и квалифициращият признак – користна цел в субективната с. на състава, с която е извършено деянието, която в случая е реализирана от дейците.становено е , че паричните суми са предоставяни от свидетелките директно или индиректно на Л. , чрез осъденият Т. , срещу предоставянето им на стаите за полови сношения и други блудствени действия . Данните и за други престъпления по вид против личността и правата на гражданите, съдържащи се в обвинителните факти, които обаче не са изведени от представителите на обвинението като отделни обвинения и евентуално биха се намирали в съвкупност с процесното деяние, неоснователно се интерпретират от защитата като аргументи за неоснователно осъждане на искателя под признаците на инкриминираното деяние, защото той е осъден по фактите, очертаващи престъплението, съгласно внесеното обвинение.
Правилно е приложен и по-благоприятният закон за осъдените, в редакцията на чл.155, ал.3,вр. с ал.2 НК от ДВ бр. 75/ 2006г , вр., с чл. 2 ал. 2 от НК.
Въз основа на тези съображения ВКС намира , че не са налице основания за възобновяване на производството по делото и за отмяна на съдебните актове, които са законосъобразни, и затова,
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, подадено от осъдения С. Д. Л., чрез защитника му адвокат Р за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ и отмяна на влезлите в сила съдебни актове: решение №90/01.06.2009 год. по внохд№. 530/08 год. на Бл. ОС и присъда № 265/04.06.2008 г. по НОХД № 101/2007 г. по описа на РС гр. С..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :