fbpx

Решение №474 от 29.4.2015 по гр. дело №412/412 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 474

[населено място] 29. 04. 2015 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №412 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Г. Д. С. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 14.10.2014г., постановено по в.гр.д.№60/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 29.11.2013г. по гр.д.№4822/2012г. на Пазарджишки районен съд за уважаване на предявения от К. Д. С. срещу Г. Д. С. иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. Д. С., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което по предявения от К. Д. С. срещу Г. Д. С. иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК е прието за установено по отношение на Г. С., че съществува вземане на К. С. по заповед от 06.07.2012г., постановена по гр.д.№2809/2012г. на РС-Пазарджик за сумата 10 000евро, дължима по договор за паричен заем от 09.05.2007г., сключен между наследодателката им и тяхна майка Р. Катова и Г. С., съобразно наследствените му права в размер на 1/2ид.части.
Въззивният съд е приел, че оспорването на удостоверение за наследници изх.№523/06.02.2013г., издадено от [община], е успешно проведено и доказателствената му стойност е оборена от страната, носеща тежестта да докаже, че удостоверените в него факти не отговарят на действителното положение, поради което този документ е изключен от доказателствата по делото и съдът не го е ценил относно удостовереното в него, че Р. К. е оставила за законен наследник освен страните по делото-нейни синове, но и преживял съпруг Р. Б.. Въззивният съд е приел за установено, че наследодателката на страните Р. К. – заемодател по процесния договор за заем, е била в брак с италианския гражданин Р. Б., сключен на 31.05.2005г., но че бракът им е „прекратен с развод по взаимно съгласие на страните, като доброволната раздяла между съпрузите е утвърдена по надлежния процесуален ред от държавната прокуратура и от съда на [населено място], Италия и това е станало на 18.07.2007г., повече от година преди смъртта на наследодателката на страните на 23.09.2008г.”.
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 /неправилно се ночи т.1/ ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото по релевирания от касатора въпрос: „за задължението на съда служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право” въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика, като доказателство за която е представеното от касатора решение №927 от 07.01.2010г. по гр.д.№2163/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че при направен довод на ответника, че с документите по делото не е установено съдържанието на чуждото право относно релевантно за спора обстоятелство, въззивният съд е следвало служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право. В случая релевантното за спора обстоятелство е дали след смъртта си наследодателката на страните е оставила за законен наследник наред със страните по делото – нейни синове, и преживял съпруг Р. Б.. При доводи на ответника по иска, че по делото не е установено съдържанието на чуждото право относно извършената процедура по гр.д.№2182/2007г. от Съда на Мачерата по чл.706-711 от Гражданско-процесуалния кодекс на Република Италия”, въззивният съд не е установил съдържанието на чуждото право. Въззивният съд е приел, че бракът е прекратен с развод по взаимно съгласие /без да е установил дали такова основание за развод съществува в италианския брачен процес/, а същевременно не е установил съдържанието на италианското право относно института на законната раздяла /при представени документи от проведено съдебно производство по чл.706-711 ГПК на Република Италия, и при наличие на спор за правните му последици, вкл. за наследяването/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.10.2014г., постановено по в.гр.д.№60/2014г. на Пазарджишки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Г. Д. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 196,50лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top